Българите са на едно от последните места в ЕС по процент инвестиращи на капиталовите пазари.

За този факт има няколко основни причини – ниски доходи, слаба инвестиционна култура и нежелание за поемане на излишни рискове, поради което влагаме средства в имоти и депозити. 

Какви обаче са причините част от инвеститорите да се отказват само след година-две инвестиции? 

Нереалистични очаквания 

Какви са очакванията ви за доходност в следващите 12 или 24 месеца? А в следващите 5 или 10 години? В случай че посочите процент, надвишаващ 10 на сто (бел. ред., колкото е средната доходност на щатските пазари за последните 100 г.), това едва ли е реалистично.

Да, възможно е, но трябва да сте добре запознати с дадена компания, суровина или отделна държава, за да вложите пари в нейния основен индекс, например. 

Дори и технологичните книжа, включени в индекса Nasdaq, носят 10.4 на сто доходност в последните 30 г. Ето защо не е реалистично да очакваме, че ще удвоим парите си за година или две на пазарите. 

Краткосрочен фокус 

Помните ли правилото 72, което показва колко време ще е нужно да удвоим парите си при инвестиране в различни активи? Ако говорим за щатските пазари, това може да се случи средно за 7.2 години. 

При положение че вложим 1 000 евро или долара, при добро представяне на пазарите след година бихме разполагали със 100 евро/долара повече. Или иначе казано – инвестирането е маратон, а не спринт. 

Без липса на план 

Част от инвеститорите стартират вложенията си на пазарите без ясен план. В него може да се включи очакваната доходност и период на инвестицията. Други влагат парите си само в един индекс/компания, с което не диверсифицират риска, което също не е добра стратегия. 

Лош тайминг 

Не са малко инвеститорите, които влагат парите си именно когато пазарите се намират на рекордни нива. Така само след няколко месеца или година те са реализирали загуба от вложението си, което ги кара да продават на минус.

Не бива да се подценяват и финансовите проблеми на част от вложителите, които теглят средствата месеци, след като стартирали. Ето затова тук е мястото да отбележим, че инвестициите следва да се правят само с пари, които няма да са ни необходими в следващите 5, 10 или повече години. 

Невъзможност за подбиране на качествен продукт 

Част от сънародниците ни инвестират на капиталовите пазари след препоръка от приятели, познати и/или дори съседи. Но знаят ли те как да управляват добре средствата си и гарантира ли ни това, че щом те са отчели доходност от Х процента и нашата инвестиция ще е успешна? 

Отделно от това, липсата на време за проучвания и натрупване знания кара част от инвестиращите да влагат пари в неподходящи продукти, при това придружени от високи такси. 

Най-добрата опция за хора, които не са експерти, е да се обърнат към лицензирани инвестиционни посредници или управляващи дружества, които могат да предложат идеи за вложения, съобразени с очакванията и доходите. 

Инвестиране на еднократна сума

Инвестирането е дългосрочен процес и само най-търпеливите успяват да реализират прилична доходност. Експертите по лични финанси препоръчват да отделяме поне по 10% от месечните си доходи, които да насочваме към финансови продукти – борсово-търгувани фондове (ETF), взаимни фондове и/или отделни акции.

Периодът за това следва да е достатъчно дълъг, за да имат възможност парите да заработят за нас. Именно малките месечни вноски се оказват по-важни за доходността ни в дългосрочен план, отколкото по-голямата еднократна инвестиция.

Или както казва известният инвеститор Уорън Бъфет: „Ако не намерите начин да печелите пари, докато спите, ще работите, докато не умрете“. 

* Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка на инвестиционни продукти.