Използваме ли технологията или тя използва нас? Нашите джаджи подобряват ли живота ни или просто ни правят слаби, мързеливи и глупави? Това са стари въпроси - може би по-стари, отколкото си мислите. 

Вероятно сте запознати с начина, по който разтревожените възрастни през десетилетията са нападали разлагащия ума потенциал на онлайн търсачките, видеоигрите, телевизията и радиото. Това са само най-актуалните примери, пише изданието на Масачузетския технологичен институт MIT Technology Review. 

В началото на миналия век много експерти изказвали мнението, че телефонът премахва нуждата от личен контакт и може да доведе до социална изолация. През 19-и век някои предупреждавали, че велосипедът ще отнеме женствеността на дамите, а романът на Мери Шели от 1818 г. „Франкенщайн“ бил предупреждение срещу използването на технологията и рисковете от това тя да размие границите между това, което е човешко и това, което не е.

Ако се върнем още по-назад във времето, около 370 г. преди Новата ера Сократ предполага, че писането може да бъде вредно за човешката памет. Аргументът е, че ако сте записали нещо, вече не е необходимо да го помните.

"Винаги сме приветствали новите технологии със смесица от очарование и страх. Хората казват: „Еха, това ще промени всичко в положителна посока!“, но в същото време време: „Страшно е, това ще ни поквари или ще ни промени по някакъв негативен начин!", казва Маргарет О’Мара, историк от Университета на Вашингтон, която се фокусира върху пресечната точка на технологиите и американската политика. 

Но това, което винаги се случва, е, че човечеството свиква с технологиите. "Новото" се износва и постепенно се превръща в навик. 

Любопитен факт

В своя брой от март 1931 г. MIT Technology Review публикува есето „Machine-Made Minds“ ("Умове, направени от машини") на Джон Бейклес. В него той пише, че е време да се запитаме "доколко контролът на машината над нас е опасност, изискваща енергична съпротива, и доколко това е нещо добро, на което можем доброволно да се поддадем".

Напредъкът, който по това време го тревожел, днес може да ни се стори смешно нискотехнологичен - радиопредаватели, антени или дори ротационни печатни преси.

Но Бейклес искал да знае не само какво причинява ерата на машините на обществото, но и какво се случва с отделните хора. „Любопитен факт е, че писателите, които са се занимавали със социалните, икономическите и политическите ефекти на машината, са пренебрегнали най-важния ефект от всички – нейното дълбоко влияние върху човешкия ум“, пише той. 

Той се интересувал специално от това как технологиите се използват от медиите, за да контролират какво мислят и говорят хората.

"Помислете за умственото оборудване на средния съвременен човек. По-голямата част от суровия материал на неговата мисъл влиза в съзнанието му чрез някаква машина. Журналистът от 20-и век може да събира, отпечатва и разпространява новините си със скорост и пълнота, дължащи се изцяло на десетки или повече сложни машини. За първи път, благодарение на машините, такова нещо като световно обществено мнение става възможно", коментира още Бейклес, като думите му се оказват пророчески, но той всъщност не вижда в този процес положително развитие. 

"Машините са толкова скъпи, че машинно изработената преса е задължително контролирана от няколко много богати мъже, които с най-добрите намерения на света все още са обект на човешките ограничения и предразсъдъците на техния вид. Днес човекът или правителството, което контролира две машини – безжична и кабелна – може да контролира идеите и страстите на цял един континент“, пише още в есето. 

"Пазете се!" 

Половин век по-късно дебатът се измества в посока на силициевите чипове. В брой от октомври 1980 г. професорът по инженерство Томас Б. Шеридан в статията си за MIT Technology Review, озаглавена „Компютърен контрол и човешко отчуждение“ задава следния въпрос - как можем да гарантираме, че бъдещото компютъризирано общество ще предлага човечност и достойнство? 

Няколко години по-късно, в брой на същото издание от август/септември 1987 г., писателят Дейвид Лайън дава своя отговор и той е отрицатален. В есето „Хей ти! Направи път на моята технология“, той пише, че "джаджите" като телефонните секретари и музикалните уредби просто държат другите "досадни хора" на безопасно разстояние.

„Тъй като машините умножават капацитета ни да изпълняваме полезни задачи, те повишават нашата способност за безмислени и егоистични дейности. Цивилизованото поведение се основава на принципа на едно човешко същество, което взаимодейства с друго, а не човешко същество, което взаимодейства с механично или електронно продължение на друго лице", смята той.

През 21-ви век темата е подхваната от две знаменитости - писателят Джонатан Франзен и вокалистът на групата Talking Heads Дейвид Бърн. В брой от септември/октомври 2008 г. Франзен прави предположението, че мобилните телефони са ни превърнали в изпълнители.

В статията „Току-що се обадих, за да ти кажа, че те обичам“ той пише следното: „Купувах си чорапи в Gap и жената на опашката зад мен изкрещя „Обичам те!“ в малкия си телефон. Аз няма как да не изпитам усещането, че се играе някаква роля и то публично. Да, понякога хората крещят лични неща на публични места, които наистина не са предназначени за обществено потребление, но фразата „Обичам те“ е твърде важна и натоварена. Аз не мисля, че тя може да бъде чута "просто случайно".

В есето „Елиминиране на човека“ от септември 2017 г. Бърн отбелязва, че напредъкът в дигиталната икономика служи до голяма степен за освобождаването ни от работа с други хора. Вече можете да „поддържате връзка“ с приятели, без изобщо да ги виждате, да купувате книги без да общувате с продавач в магазина или да изкарате онлайн курс, без изобщо да се срещате с учителя или да сте запознати с останалите курсисти.

"За нас като общество по-малко контакт и по-малко истинско взаимодействие изглежда ще доведе до по-малко толерантност и разбиране на различията, както и повече завист и антагонизъм. Както стана ясно напоследък, социалните мрежи всъщност увеличават разделенията, като усилват ехото и ни позволяват да живеем в "когнитивни балони". Когато взаимодействието стане странно и непознато нещо, тогава ние ще сме се променили и като вид“, прогнозира музикантът. 

Съвременните тревоги

Страхът на хората от технологиите не е отминал. В момента много експерти развенчават идеята, че AI революцията ще унищожи способността на децата да развиват умения за критично мислене, но въпреки това милиони хора по света се опасяват точно от това. 

Както казва О’Мара: „Сбъдват ли се всички страхове от тези морални паники? Не. Настъпва ли промяната? Да." 

По думите ѝ, начинът, по който се справяме с новите технологии, не се е променил фундаментално, но това, което се е променило, е, че постоянно има "още нещо", с което да се справяме. 

"Цифровите технологии позволиха на нещата да се разраснат изключително бързо с темпове, които са били немислими за 19-и век", пише тя. 

Може би проблемът изобщо не е технологията, а хората. Във всеки роман на Достоевски можете да намерите хора, които копнеят да бъдат възприемани като различни или специални, които се оскърбяват от всяка заплаха за тяхната внимателно подбрана публична персона, които се чувстват депресирани, неразбрани и изолирани, които са податливи на манталитета на тълпата.

"Биологията на човешкия мозък не се е променила през последните 250 години - същите неврони, все същата подредба. Но той е изправен през всички тези нови входящи данни. Аз чувствам, че живея с претоварване с информация през цялото време. Мисля, че всички го наблюдаваме в собствения си живот, как вниманието ни просто се отклонява настрани. Но това не означава, че мозъкът ми се е променил. Просто свикваме да консумираме информация по различен начин", смята историкът.

И ако смятате, че технологията е натрапчива и неизбежна сега, то същото е чувствал и Джон Бейклес през 1931 г. Дори тогава, много преди някой да е чувал за смартфон или интернет, той смята, че технологията е станала толкова присъща на ежедневието че е като тиранин.

„Дори когато машината-деспот е добронамерена, в края на краищата нашата глупост позволява на неживото желязо изобщо да бъде деспот", пише той.

"Ако някога искаме да създадем идеалното човешко общество - такова с достатъчно време за музика, изкуство, философия, научни изследвания - е малко вероятно това да се случи без помощта на машини. Беше твърде късно, вече бяхме свикнали твърде много с новите играчки. Просто трябваше да намерим начин да сме сигурни, че машините служат на нас, вместо обратното. Ако искаме да изградим велика цивилизация в Америка, ако искаме да спечелим свободното време за култивиране на ума и духа, трябва да поставим машината на мястото ѝ“, пише той.

Добре, но как точно да стане това? Близо век по-късно човечеството все още не е намерило отговора на този въпрос. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !