Нов анализ на древни геноми задълбочава разбирането на учените за неандерталската ДНК. Носени от човешките популации в Европа и Азия, това са генетични следи, които биха могли да имат медицинско значение днес.

Откритието, публикувано в списание Science Advances, проследява генетичното наследство на архаичните роднини на нашия вид Хомо сапиенс с по-голяма точност, благодарение на критична маса от безценни данни, според изследователите.

Повечето живи хора днес могат да проследят много малък процент от своята ДНК до неандерталците - резултат от праисторически сексуални контакти между нашите предци и хоминините от каменната ера, преди последните да изчезнат преди около 40 000 години.

Неандерталската ДНК обаче е малко по-изобилна в геномите на източноазиатските популации, съобщава CNN. Това несъответствие отдавна обърква учените, тъй като останки от неандерталци са открити и в Европа, и в Близкия изток, но не и по-на изток от Алтайските планини в Централна Азия.

„Озадачаващо е, че в район, в който никога не са откривани останки от неандерталци, има повече неандерталска ДНК“, казва съавторът на изследването Матиас Курат, старши преподавател по генетика и еволюция в университета в Женева.

Средно неандерталската ДНК представлява около 2% от генетичния състав на хората в Евразия, докато в Източна Азия съотношението може да достигне до 4%, според Кърат.

Ученият и колегите му от университета в Женева обясняват това несъответствие, като анализират разпределението на ДНК, наследена от неандерталците, в геномите на хората през последните 40 000 години.

„Имаме достатъчно данни, за да описваме все по-точно процента на ДНК от неандерталски произход в генома на човека в определени периоди от праисторията“, обяснява Кърат.

Изследователите откриват, че с течение на времето разпространението на неандерталската ДНК не винаги е изглеждало така, както днес.

Разреждане на генома

Изследователският екип извлича информация от база данни с повече от 4000 древни генома от цяла Европа и Азия, събрана от екип, ръководен от д-р Дейвид Райх, професор по генетика и човешка еволюционна биология в Харвардското медицинско училище в Бостън.

Геномите на Хомо сапиенс от каменната ера, живели като ловци-събирачи в Европа след изчезването на неандерталците, съдържат малко по-висок дял неандерталска ДНК от тези, живели в Азия в проби, по-стари от 20 000 години, установяват изследователите.

Те заключават, че сегашният модел на по-висок процент неандерталско потекло в азиатските популации, в сравнение с тези в Европа, трябва да се е развил на по-късен етап - най-вероятно по време на прехода от неолита, когато земеделието е започнало да замества лова като начин на живот преди около 10 000 до 5000 години.

В този момент първите фермери от Анадола, в днешна Западна Турция и Егейско море, започват да се смесват със съществуващите ловци-събирачи в Западна и Северна Европа. Това води до по-нисък дял на неандерталска ДНК, наблюдавана в европейските геноми през този период.

„Те имат по-малко неандерталско потекло, така че го разреждат в европейските популации“, казва Кърат. И добавя, че е по-малко ясно как този преход се е развил в Азия поради относителната липса на информация.

Проучването включва 1517 проби от Европа срещу 1108 от Азия - повече от четири пъти по-голяма площ.

Някои от генетичните следи, оставени от срещи с неандерталци, могат да имат значение за здравето на съвременните хора. Например, неандерталската ДНК може да играе малка роля в повлияването на хода на инфекцията с COVID-19, според проучване от септември 2020 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google