Ниската околоземна орбита (LEO) — която НАСА определя като участък от космоса на височина 2000 км или по-малко — бързо се развива от нишова техническа област в една от най-стратегически важните среди на 21-ви век.

Тя е в основата на глобалната навигация, телекомуникациите, отбраната и световната свързаност и е обект на огромен приток на инвестиции.

LEO сателитите, с относителната си близост до Земята, осигуряват по-бързи реакции, намалени разходи за изстрелване и по-високи скорости на комуникация. За разлика от спътниците в по-високи орбити, те не се задържат над фиксирана точка на Земята и често работят в съзвездия, за да увеличат максимално глобалното покритие.

По-високите траектории, като средната околоземна орбита (MEO) и геостационарната орбита (GEO), са домакини на отдавна установена сателитна инфраструктура, но са обект на по-строги оперативни ограничения.

Според Space IQ, доклад, проследяващ активността на стартиращи компании и инвестиционните тенденции в космическата икономика, през 2025 г. в сектора са регистрирани инвестиции на стойност над 45 милиарда долара, което е рязко увеличение спрямо отчетените малко под 25 милиарда долара през 2024 г.

„Орбиталният достъп се превръща в стратегически актив, подобно на пристанищата, кабелите или енергийните мрежи на Земята“, заяви пред CNBC Карлос Морейра, главен изпълнителен директор на швейцарската компния за киберсигурност и полупроводници Wisekey.

Най-видимият пример за тази промяна е бързо разрастващата се сателитна мрежа на Илон Мъск. Неговата ракетна компания SpaceX вече управлява съзвездието Starlink, което в момента има над 9 500 спътника в движение.

Компанията планира да разшири тази мрежа, като добави още хиляди спътници. SpaceX предложи и още по-голям проект - система за орбитални центрове за данни, захранвана от слънчева енергия, която евентуално би могла да включва до един милион спътника.

Но SpaceX не е единствена. Наскоро, технологичният фаворит Nvidia, представи нова платформа, насочена към извеждане на изкуствен интелект в орбита. Системата е проектирана да поддържа орбитални центрове за данни, геопространствено разузнаване и автономни космически операции.

„Космическите изчисления, последната граница, са тук“, каза главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг на конференцията на компанията GTC 2026 в Сан Хосе. Този подход би могъл да трансформира орбиталните центрове за данни в инструменти за открития, а космическите кораби - в самонавигиращи се системи, каза той.

Amazon LEO - известна преди като Project Kuiper - планира да разположи над 3000 спътника в ниска околоземна орбита. По-рано тази година Федералната комисия по комуникациите (FCC) одобри още 4 500 спътника за бъдещо разполагане. Междувременно се очаква Blue Origin, основана от Джеф Безос, да изстреля над 5 000 спътника до края на 2027 г.

В Европа сателитната мрежа OneWeb на Eutelsat в момента се състои от над 600 спътника. Въпреки че в момента работи в много по-малък мащаб, Франция се надява, че компанията, в крайна сметка, ще се конкурира със Starlink на Мъск и е инвестирала 1.35 милиарда евро в Eutelsat, което я прави най-големият акционер на компанията с около 30% дял.

Китай също е подал планове за над 200 000 спътника в 14 съзвездия.

Мащабът на тези планирани разполагания представлява фундаментална промяна в начина, по който космосът ще се използва, управлява и комерсиализира.

Нов инвестиционен момент

Според Space Capital, над 400 милиарда долара са инвестирани в космическата икономика от 2009 г. насам, като САЩ допринасят с над половината от тази инвестиция, следвани от Китай.

Изпълнителният директор на Space Capital Чад Андерсън заяви, че индустрията остава в „ранните етапи на многодесетгодишен инфраструктурен цикъл“. Той отбеляза, че макар секторът да е все още в ранни етапи на еволюция, той е достатъчно узрял, за да предложи значими възможности за публичния пазар.

Около дузина космически компании вече са публично листнати, като се очакват още през следващата година, включително дългоочакваното първично публично предлагане на SpaceX, което според Андерсън може да отбележи „момента на Netscape“ в космическия сектор – ключово събитие, което променя очакванията на инвеститорите и привлича по-широк капитал на пазара.

И все пак, с натрупването на инерция и ускоряването на търговската активност, Морейра от Wisekey предупреждава, че това разширяване трябва да се „управлява със същата степен на сериозност, както цифровия суверенитет на Земята“.

Той твърди, че космосът трябва да остане област, която е от полза за човечеството – подкрепяйки свързаността, научните открития и икономическия растеж – вместо да се превръща в място на неконтролирана конкуренция и системен риск.

Рискове, свързани с регулациите

Ключово предизвикателство за растежа на пазара е фрагментираното управление на ниската околоземна орбита и нейната многопластова система на работа.

На международно ниво Договорът за космическото пространство установява, че държавите са отговорни за всички космически дейности, извършвани под тяхна юрисдикция, докато насоките на ООН за смекчаване на космическите отломки предоставят необвързващи принципи за устойчивост.

Международният съюз по далекосъобщения (ITU) управлява глобалното разпределение на спектъра, като помага за предотвратяване на смущения и поддържане на надеждна работа в комуникационните мрежи. Наред с тези формални механизми, индустриални групи като Коалицията за космическа безопасност насърчават доброволни стандарти за най-добри практики.

След това националните органи осигуряват оперативен надзор. В Съединените щати например FCC лицензира сателитни съзвездия и използване на спектъра, а FAA контролира дейностите по изстрелване и повторно влизане в атмосферата.

Много експерти обаче твърдят, че съществуващите рамки вече не са подходящи за целта.

Раза Ризви, адвокат в Simmons & Simmons, казва, че голяма част от днешната правна структура е проектирана около по-предсказуемите условия на геостационарната зона.

„Сега, когато навлизаме в среда с по-висок риск и по-голяма сложност в ниската околоземна орбита, все още нямаме специфичните правни инструменти за управление на тази нова технология.“

Сиамак Хесар, главен изпълнителен директор на компанията за космическо разузнаване Kayhan Space, казва, че настоящите регулации са създадени за по-бавно развиващи се, управлявани от държавата космически програми. Той отбелязва, че регулациите сега се нуждаят от „нова перспектива“, тъй като търговските оператори, а не правителствата, се превръщат в основни потребители на космоса.

Тази промяна от държавно управлявана към търговско управлявана дейност също така променя начина, по който лидерите в индустрията гледат на предстоящите възможности.

Мартийн Рогиер ван Делден, ръководител на отдела за потребители за Европа в Amazon LEO, вижда „огромна възможност“ за сателити в ниска околоземна орбита да свържат милиарди хора, описвайки го като „променящ играта начин за преодоляване на цифровото разделение“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !