Дните в Испания са известни с това, че са много дълги. Обядът не започва преди 14 часа. Работата често приключва след 19 часа, а вечерята започва в 20:30 часа - най-рано.

За удоволствие на някои туристи, които искат да опитат различен начин на живот, много ресторанти затварят доста след полунощ, изпращайки служителите по домовете си в ранните часове на следващия ден.

Затова, когато вторият вицепремиер и министър на труда Йоланда Диас заклейми тази нощна култура на страната, наричайки я “лудост,” тя ядоса много хора.

“Нито една разумна държава не държи ресторантите си отворени до 1 часа през нощта”, заяви тя по-рано през месеца на среща на нейната парламентарна група. “Лудост е да продължаваме да се преструваме и да удължаваме часовете, докато вече не знаем колко е часа.”

“Ние обаче сме различни”, заяви областният управител на Мадрид Исабел Аюсо в платформата X. “Те искат всички ние да сме пуритани, социалисти. Да си стоим отегчени у дома”, написа тя.

Въпреки дългия ден, испанците работят само малко повече от средното за Европа - 37.8 часа на седмица, според данни на Европейската комисия. Те обаче спят по-малко, в сравнение с повечето от останалите граждани от Северна Европа - 7.13 часа на нощ, според Public Health Maps.

Испанците не винаги са оставали толкова до късно вечер, казва Марта Жунке от Time Use Institute в Барселона, до който наскоро се е допитало правителството, за да коригира своите закони по отношение на работното време.

“Испания в момента е уникална по отношение на късните часове, в които си тръгваме от работа,” казва Жунке. “Това обаче невинаги е било така. Моите баба и дядо работеха колкото всички останали. Те ставаха при изгрева на слънцето и работеха, докато се стъмни. Сега се стъмва в 18 или 19 часа, а ние все още работим.”

“Това, което защитаваме, е правото да разполагаме с времето си”, допълва тя.

Безсънни сиести

Жунке казва, че промяната във времето може да бъде проследена назад до един човек – Франсиско Франко, военният диктатор на Испания, които управлява страната от 1936 до 1975 г.

По време на Втората световна война Франко променя часовата зона на Испания, за да приведе времето в съответствие с това на германския си съюзник. Всичко се премества с час напред и не се е променяло оттогава.

“Ние трябва да сме в същата часова зона като Лисабон или Лондон”, казва Жунке. “Вместо това през зимата ние сме с времето на Берлин, а през лятото с това на Истанбул.”

Какво може да се каже за дългата следобедна почивка в Испания, известна като "сиеста"?

Името сиеста произхожда от латинското sexta - или шестият час след разсъмване, като това е била традиционна почивка за селскостопанските работници в Испания и в Италия, която обикновено е около обяд, когато топлината от средиземноморското слънце достига своя пик.

В Испания обаче сиестата става още по-разпространена по времето на Франко, тъй като по икономически причини много хора се налага да работят на няколко места, казва Жунке.

“Хората ставали призори, за да работят между 6 и 8 часа, след това правели почивка от 2-3 часа, обядвали и след това отивали на друга работа. След това работели още няколко часа вечер.”

На испански сиеста буквално означава дрямка. Днес обаче по-малко от 18% от испанците спят по това време, според социологическо проучване от 2016 г. Над 50% от участниците са заявили, че никога не спят в този часови пояс.

Въпреки това, сиестата, заедно с промяната на часовата зона от Франко, са настроили билогичния часовник на испанската икономика за дълго през нощта. Много магазини в Испания затварят за следобедна почивка от 2-3 часа, което удължава работния ден на служителите.

Следене на часовника

Това се отразява най-много на испанските жени, които се занимават с по-голяма част от домакинските задължения и отглеждането на децата, освен че работят. Според Time Use Institute, 30% от семейните испанки страдат от пълна липса на лично време.

Това може би също така е една от причините нивата на производителност на Испания да изостават, в сравнение с други държави в Европа.

“Има всички индикации, че колкото по-дълго стоите на работа, толкова по-непродуктивни сте,” казва Жунке. “Този модел на Испания, който съчетава дългите работни часове, както и културата човек да отчита присъствие в офиса, с липсата на свобода за избор на часове, означава по-ниска производителност.”

Години наред Испания се бори с това как да настрои вътрешния си часовник. Това е въпрос, който преминава отвъд границите на политическите партии.

През 2016 г. консервативният премиер на испания Мариано Рахой опита неуспешно да върне часовника обратно към Средното време по Гринуич. 

Настоящото правителство на премиера Педро Санчес от Социалистическата партия се застъпва за по-малко работни часове и по-голяма гъвкавост. То също така наложи увеличение на заплащането за работещите между 22 часа и 6 часа сутринта.

Това оказва голямо въздействие върху индустрията на услугите и на туризма в Испания и най-вече на вечерните заведения за хранене.

Златно време

В Испания посещаемостта на ресторантите достига пика си след 22 часа, казва ресторантьорът Дани Гарсия. Това означава, че собствениците на ресторанти поемат основната тежест на разходите.

“Разбира се, може да има германски или английски туристи, които се появяват за вечеря в 18 часа, но испанците не идват преди 22 часа”, казва той.

Да се притискат посетителите да се хранят по-бързо би било върха на грубостта и много неиспанско.

“Не може да притискате клиентите”, казва Гарсия. “Не може да ги карате да гледат как изхвърляте торби с боклук. Ако обаче те останат до по-късно, плащате повече. Не само са заплати, но и за такси на служителите в 2 часа през нощта.”

В Испания има дума за удължаването на едно хубаво ястие - sobremesa. Това е златното време след хубаво хранене с приятели, в което се наслаждавате на кафе или диджестив. То е особено привлекателно по време на дългите летни дни в страната.

Политиците може да спорят за работното време, но хранещите се навън испанци изглежда нямат намерение скоро да променят навиците си късно вечер.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !