Очаква се ядрената енергия да играе решаваща роля в усилията на Европа за декарбонизация и енергийна сигурност, но финансовите и логистичните предизвикателства при изграждането на нови реактори остават огромни, пише Euronews. 

Високите разходи за строителство, финансовите рискове и зависимостта от държавна подкрепа правят проектите обезсърчаващо предизвикателство за повечето доставчици на комунални услуги в Европа, според доклад на S&P Global Ratings, съставен от Клер Модуит-Льо Клерк и Еманюел Дюбоа-Пелерин.

Високи разходи и рискове за нови ядрени проекти

"Новото изграждане на ядрени мощности в Европа е скъпо, рисковано и ще изисква значително финансиране“, предупреждава докладът, цитирайки извънредните разходи на модерното ядрено строителство.

Първоначалната цена на новите европейски реактори, която изключва допълнителното финансиране по време на строителството, надхвърля 10 милиона евро за мегават.

За типична двойка европейски реактори под налягане това означава инвестиция до 50 милиарда евро - сума, която далеч надхвърля финансовия капацитет на повечето европейски енергийни компании, с изключение на френската EDF.

"Разходите за изграждане на нови ядрени проекти в Европа са около пет пъти по-големи от проектите за офшорни вятърни паркове в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие", се посочва в доклада.

Финансовото напрежение за изграждането на нови ядрени проекти е илюстрирано от опита на EDF, тъй като френският енергиен гигант управлява едновременно изграждането на два мащабни проекта - Hinkley Point C в Обединеното кралство и Flamanville във Франция.

Превишаването на разходите и закъсненията в тези проекти подкопаха кредитния рейтинг на EDF и подчертаватповишените рискове за изпълнение и непредвидени рискове, присъщи на ядрените проекти.

Високите капиталови разходи за ядрено строителство обикновено "разтягат" корпоративните баланси на енергийните оператори и изискват дългосрочни гаранции за приходите, за да се гарантира финансова стабилност, предупреждава S&P Global. 

Стратегическата роля на ядрената енергия за Европа

Въпреки високите си разходи, ядрената енергия предлага много предимства, особено в контекста на енергийната криза в Европа след нахлуването на Русия в Украйна. Докато ЕС беше силно зависим от руския газ преди 2022 г., уранът - основната суровина за ядрените реактори - идва от по-стабилна и диверсифицирана база от доставчици, намалявайки геополитическите уязвимости.

Освен това атомните централи генерират стабилно, нисковъглеродно електричество, осигуряващо устойчиво производство за балансиране на волатилността, присъща на възобновяемите източници, като вятърът и слънчевата енергия.

Европейският съюз разчита на ядрената енергия за приблизително 20% от производството на електроенергия и 15% от твърдия си капацитет.

„Проектите за ново строителство са ключови в Европа за поддържане на дела на ядрената енергия на около 20% в енергийния микс и за допълване на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници“, отбелязва анализът на S&P.

Класификацията на Европейския парламент на ядрената технология като „зелена“ съгласно таксономията на ЕС за устойчиви дейности засилва нейната инвестиционна привлекателност чрез улесняване на достъпа до устойчиво финансиране.

Тъй като средната възраст на реакторите в Европа в момента е около 40 години, много централи са планирани за извеждане от експлоатация до 2040 г. Навременната подмяна на тези реактори е от решаващо значение, за да се избегне недостиг на електроенергия, особено когато търсенето нараства.

Електрификацията на индустриите и нарастващите енергийни нужди на центровете за данни, според изчисленията, ще увеличат търсенето на мрежата с 10–15 тераватчаса годишно. Това прави аргументите за гарантиране на стабилни и декарбонизирани източници на електроенергия като ядрената още по-силни. 

Предизвикателства и иновации във финансирането

Високата цена на ядреното строителство изисква силно участие на държавата. Никоя европейска компания за енергийни услуги в момента не може да предприеме такива проекти без механизми, подкрепени от правителството, отбелязват експертите на S&P и добавят, че „всички настоящи механизми за финансиране, предвидени за ново строителство на ядрена енергия, включват силна подкрепа от данъкоплатците или потребителите“.

Тези механизми биха помогнали за разпределяне на разходите и смекчаване на финансовите рискове. Има и много примери за подкрепяни от държавата ядрени проекти.

В Чешката република, например, правителството си партнира с корейската KHNP за разработване на нови реактори, включително Dukovany 5, с финансиране, улеснено чрез държавни механизми.

По подобен начин амбициозните планове на Полша за изграждането на до шест нови реактора, подкрепени от държавни заеми и междуправителствено финансиране, имат за цел да укрепят нейните цели за енергийна независимост и декарбонизация. В Словакия новозавършеният реактор Mochovce 3 започна работа в края на 2023 г., увеличавайки ядрения капацитет на страната.

Във Франция EDF планира да пусне в експлоатация между шест и 14 нови реактора с мощност от 10–24 гигавата от края на 2030 г. Въпреки това не са взети окончателни инвестиционни решения, а липсата на ясни планове за финансиране подчертава предстоящите предизвикателства.

Докладът обаче предупреждава, че дори и с новаторски модели на финансиране, капиталовата тежест на ядрените проекти остава значителна. Едно от възможните решения е повторното пускане в експлоатация на наскоро затворени реактори, което може да предложи по-бърза и по-евтина алтернатива на изграждането на нови.

Този подход се обмисля в Белгия, както отбеляза наскоро системният оператор Elia в своето проучване за 2036–2050 г., а също и в Испания, но е изправен пред значителни политически и регулаторни пречки в страни като Германия, където обществената и правителствената опозиция остава силна.

Има ли бъдеще ядрената енергия в Европа?

Докладът на S&P Global подчертава двойствеността на ядрената енергия като едновременно жизненоважно решение за енергийните нужди на континента и монументално начинание, което натоварва бюджетите както на доставчиците на комунални услуги, така и на правителствата.

Високите разходи, дългите срокове и зависимостта от правителствена подкрепа са предизвикателство за новите проекти, дори когато остарелите реактори изискват спешна подмяна.

Пускането в експлоатация на стари централи предлага потенциална алтернатива, но е изправено пред политически пречки. Държави като Франция и Полша имат напреднали планове, но забавянето на инвестиционните решения разкрива стръмния път пред тях.

Ядреното бъдеще на Европа ще зависи от новаторски модели на финансиране и силна държавна подкрепа за балансиране на разходите с нейната жизненоважна роля в енергийния преход, обобщават експертите на S&P Global Ratings.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !