Името, което често остава настрана, когато говорим за историята на автомобилите, е Зигфрид Маркус.

Австрийският изобретател-пионер конструира и вкарва в експлоатация пътно превозно средство, задвижвано от четиритактов бензинов двигател около 10 до 15 години преди Готлиб Даймлер, Вилхелм Майбах и Карл Бенц да дадат живот на първите автомобили.

Въпреки че триото обикновено се счита за родоначалник на автомобила, приносът на Маркъс повдига въпроса: не заслужава ли той също толкова голямо признание?

Кой е Зигфрид Маркус?

Зигфрид Маркус е роден на 18 септември 1833 г. в еврейско семейство в Малчин, сега част от Германия, северозападно от Берлин. На 12-годишна възраст започва работа като чирак-механик. Пет години по-късно той се присъединява към инженерна компания, която изгражда телеграфни линии.

На 19-годишна възраст се премества във Виена - тогава столица на Австрийската империя, и започва работа като техник във Физическия институт на Медицинския факултет. По-късно става асистент на физиолога професор Карл Лудвиг. През 1860 г. започва собствен бизнес - фабрика за механични и електрически съоръжения, която управлява до края на живота си.

Изобретателският гений на Маркъс му осигурява 131 патента в 16 държави, включващи иновации, като електрическа лампа, система за магнитно запалване и машина за взривяване. Той инсталира първия електрически звънец в спалнята на императрица Елизабет и поема ролята на инструктор по физика на престолонаследника принц Рудолф.

Около 1860 г. Маркъс започва да конструира първото си самоходно превозно средство. По това време австрийските региони, сега част от Полша, започват да произвеждат петрол. От този процес на рафиниране се появяват керосин, смазочно масло и страничен продукт: бензин.

Маркъс започва да експериментира с него, като открива, че когато е фино диспергиран във въздуха, бензинът може да се възпламени, генерирайки експлозивна енергия. Този пробив води до първия в света карбуратор, който той патентова през 1864 г.

Първите автомобили

Към първата си машина Маркъс прикрепва двутактов двигател с вътрешно горене, използващ бензин за гориво, върху елементарна количка с четири колела. Машината трябва да се стартира чрез повдигане на двете задни колела от земята и завъртането им на ръка.

Когато е готово за движение, превозното средство се пуска на земята и потегля. Маркъс го разглабя, защото е твърде тромаво, пренасочвайки усилията си към усъвършенстване на дизайна му.

Втората кола е забележителна – тя включва четиритактов бензинов двигател, нов дизайн на карбуратора и магнитно запалване. Твърди се, че колата е достигала максимална скорост от 16 км в час.

Маркъс вероятно е конструирал и трето, и четвърто превозно средство. Следващите модели са усъвършенствани с кормилни механизми, спирачки, съединители и други основни характеристики. Нито един от тези по-късни модели не съществува днес. Втората му кола обаче остава непокътната, като днес е собственост на Австрийския автомобилен клуб и е изложена на видно място във Виенския технически музей.

Наследството на Зигфрид Маркус

През 1898 г. Маркъс умира, оставяйки след себе си наследство, което го определя като безспорен създател на автомобила. Полагащото му се място в историята обаче е трагично помрачено по време на германското анексиране на Австрия през 1938 г.

Като евреин, Маркъс става жертва на коварните машинации на нацистката пропаганда. Неговите произведения са систематично заличавани, името му изтривано от образователните материали, а обществените му паметници са демонтирани.

През юли 1940 г. германското министерство на пропагандата изпраща писмо до директорите на Daimler-Benz-A.G. в Щутгарт. В него се съобщава на ръководството на компанията, че издателите на двете най-важни енциклопедии на Германия - Meyers Lexikon и Grosse Brockhaus, са били инструктирани да премахнат името на Зигфрид Маркус и да го заменят с това на Готлиб Даймлер и Карл Бенц като изобретатели на автомобила.

Нацисткият режим също така нарежда да се унищожи оригиналният автомобил Marcus, който тогава е изложен във Виенския автомобилен клуб. За щастие, някои членове на Виенския музей за търговия и индустрия проявяват предвидливостта да зазидат машината зад стената на избата на музея. Благодарение на тази смела инициатива, автомобилът оцелява, заедно с няколко артефакта за неговото изобретяване.

След войната редица германци и австрийци полагат усилия да възстановят на Маркъс полагащото му се място в историята на технологиите. През 1949 г. изобретателят Марио Петручи провежда кампания за повторното издигане на паметник на Зигфрид Маркус, премахнат по време на нацисткия период, в централното гробище на Виена. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !