Южна Африка е дом на някои от най-луксозните и носталгични пътувания с влак, които се предлагат по света. Но за някои ентусиасти влакът, който не отива никъде, е звездната атракция на страната.

Kruger Shalati: The Train on the Bridge е хотел в Скукуза, разположен в Национален парк Крюгер - един от най-големите резервати за животни в Африка и част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Мястото за настаняване се състои от вагони, превърнати в 24 модерни апартамента с балкони и басейн с изглед към река Сабие.

Хотелът съчетава луксозно настаняване с интимна гледка към дивата природа, включително наблюдения на „Големите пет“ на Африка – лъвове, леопарди, носорози, слонове и биволи.

Джери Мабена, главен изпълнителен директор на Motsamayi Tourism Group, която притежава хотела, казва, че начинанието се връща към най-ранните дни на парка, когато парни влакове минават през Крюгер по железопътната линия Selati през 20-те години на миналия век.

Някога железопътният транспорт е жизненоважен за туристите, достигащи до резервата, като влаковете спират за нощна почивка на същия мост, на който се намира хотелът днес.

Нова железопътна линия, построена през 70-те години на миналия век, изпраща в пенсия Selati  и моста, но през 2016 г. се ражда идеята за възстановяване на предишната слава на мястото.

„Искахме да възпроизведем преживяването под една или друга форма“, казва Мабена. „Когато имахме възможността да купим стари вагони от Transnet –железопътният логистичен оператор в Южна Африка, не можехме да кажем „не.“

Интериорът на вагоните е реновиран с модерен завършек, макар и с няколко декорации в стил арт деко, посочват от компанията за CNN Travel.

Ако гостите оставят завесите си отворени, те могат да се събудят със зората и да уловят първите признаци на живот от прозорците от пода до тавана с източно изложение.

Реката е фокусна точка на дивата природа, което означава, че посетителите могат да прекарат целия ден, излежавайки се на балконите или плувайки в басейна, докато надничат към оживената сцена по-долу.

„Животните привличат хора, които искат да бъдат в дивата природа, но не и да са потопени в нея“, казва Мабена. Въпреки това много посетители обуват ботуши и се отправят към храсталака с водач.

Персоналът, включително старши водач Тули Мниси, е назначен като част от усилията за включване на местната общност в начинанието. Мниси работи като водач и за други компании от 2014 г., преди да се присъедини към Kruger Shalati.

„Това е напълно различно от другите места за настаняване“, казва тя. „Когато гостите посетят влака за първи път, това е спиращо дъха, гледката е уникална.“

Националният парк Крюгер позволява сафари преживявания със самостоятелно шофиране, но Мниси казва, че нищо не може да замени водача. „Общуваме помежду си, знаем къде можем да намерим животните“, казва тя.

„Ако карате самостоятелно, можете просто да се разхождате из парка, а това е много голяма територия. Ако отидете с гид, те знаят какво правят, знаят къде какво да намерят и точно по кое време.“

Градинари са засадили местни видове на територията на хотела и поддържат зеленчукова градина, продуктите от която се използват в изискания ресторант на хотела. Местните деликатеси, сервирани в изискана обстановка, включват карпачо от крокодил, еленско месо и други.

„Майката природа е истинският художник“, казва главният готвач Вуси Мбата. „Това е една от философиите, които споделяме: вземете прости съставки и ги трансформирайте в нещо невероятно.“

След трудности по време на пандемията, хотелът отваря врати през декември 2020 г. и посреща гости за своя четвърти летен сезон.

Цените на двойните стаи във влака започват от 9950 ранда ($530) на човек на вечер за международни гости, като има отстъпки за по-дълъг престой. Цените включват всички ястия, определени напитки, две занимания и летищни трансфери.

Ако всичко това ви звучи като твърде много диви животни, но недостатъчно влакове, Motsamayi Tourism Group е притежател и на гара Крюгер – разположена на юг от моста и дом на последния влак, движил се на територията на парка.

Останал на мястото си, след като повечето от релсите в резервата са премахнати през 70-те години на миналия век, парният локомотив на южноафриканската железница е живял много животи (включително, като погребален вагон на бивш премиер).

Сега се радва на щастлива пенсия заедно с ресторант и бар.

„Мисля, че културата на историческите влакове започва да се появява отново“, казва Мабена. „Нямаме движещ се парен влак, но един ден мисля, че ще имаме.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !