Леонардо да Винчи е един от най-известните мислители от времето на Ренесанса. Като инженер, архитект, изобретател и любител на всички научни неща, той олицетворява термина „ренесансов човек“. 

Днес Леонардо да Винчи е най-известен с две свои картини - "Мона Лиза" и "Тайната вечеря". До голяма степен той е самоук и е оставил след себе си десетки тетрадки с изобретения, наблюдения и теории от аеронавтиката до човешката анатомия.

Комбинацията от интелект и въображение му позволява да създава чертежи на изобретения, които изпреварват времето си с няколко столетия. 

Кога е роден Леонардо да Винчи?

Да Винчи е роден в Анчиано, Тоскана (на територията на днешна Италия) на 15 април 1452 г., близо до град Винчи. От там идва и фамилното име, което свързваме с него днес. Приживе той е известен просто като Леонардо или с прякора си Флорентинеца, тъй като е живял близо до Флоренция.

Бащата на Леонардо да Винчи - адвокат и нотариус, и неговата майка никога не са били женени, а Леонардо е единственото им дете. С други партньори те имат общо 17 деца, които са полубратя и сестри на да Винчи.

На 5-годишна възраст Леонардо отива да живее в имението във Винчи, което принадлежи на семейството на баща му. Чичо, който изпитва особена привързаност към природата, както и самия Винчи, също помага за отглеждането му. 

Ранна кариера

Да Винчи не получава официално образование, освен основно четене, писане и математика, но баща му оценява артистичния му талант и на около 15-годишна възраст го праща да чиракува при известния скулптор и художник Андреа дел Верокио от Флоренция.

В продължение на около десетилетие да Винчи усъвършенства своите техники за рисуване и скулптура и се обучава в механични изкуства.

Когато е на 20 години, през 1472 г., гилдията на художниците във Флоренция предлага членство на да Винчи, но той остава с Верокио, докато не получава правото да стане независим майстор през 1478 г.

Около 1482 г. той започва да рисува първата си поръчана творба - „Поклонението на влъхвите“ за флорентинския манастир Сан Донато.

Да Винчи обаче никога не завършва това произведение, защото малко след това се премества в Милано, за да работи за управляващия клан Сфорца, служейки като инженер, художник, архитект, дизайнер на придворни фестивали и, най-вече, като скулптор.

Фамилията Сфорца възлага на да Винчи да създаде великолепна петметрова конна статуя от бронз в чест на основателя на династията Франческо Сфорца. Да Винчи работи по проекта непрекъснато в продължение на 12 години и през 1493 г. излиза с готов за демонстрация глинен модел.

Предстоящата война обаче означава пренасочване на бронза, предназначен за скулптурата, в оръдия, а глиненият модел е унищожен в конфликта, след като управляващият херцог Сфорца пада от власт през 1499 г. 

"Тайната вечеря"

Въпреки че сравнително малко от картините и скулптурите на Леонардо да Винчи са оцелели, отчасти защото общата му продукция е била доста малка, две от съществуващите му творби са сред най-известните картини в света.

Първата е „Тайната вечеря“, рисувана по време на престоя му в Милано от 1495 до 1498 г. Стенопис с темпера и масло върху гипс, „Тайната вечеря“ е създадена за трапезарията на градския манастир Санта Мария деле Грази.

Творбата е с размери около 4.5 на 9 метра и е единствената оцеляла фреска на художника. Изобразява пасхалната вечеря, по време на която Исус Христос се обръща към апостолите и казва: „Един от вас ще ме предаде“.

Една от характеристиките на картината е отчетливото емоционално изражение и език на тялото на всеки апостол. Неговата композиция е повлияла на поколения художници след това. 

"Мона Лиза"

Когато Милано е нападнат от французите през 1499 г. и семейство Сфорца бяга от града, да Винчи също напуска, като вероятно първо отива във Венеция, след това - във Флоренция.

Там той рисува поредица от портрети, сред които е и „Джокондата“ - произведение с размери 53 на 79 сантиметра, което днес е най-известно като „Мона Лиза“. Нарисувана между 1503 и 1506 г., изобразената жена е обект на спекулации от векове насам, особено заради мистериозната ѝ усмивка. 

В миналото се смятало, че моделът е куртизанката Мона Лиза Герардини, но днес повечето учени са на мнение, че става въпрос за Лиза дел Джокондо - съпруга на флорентинския търговец Франсиско дел Джокондо.

Днес творбата, която е единственият оцелял портрет на да Винчи от този период, се съхранява в Лувъра в Париж, където привлича милиони посетители всяка година.

Около 1506 г. да Винчи се завръща в Милано, заедно с група свои ученици и последователи, сред които е и младият аристократ Франческо Мелци. Той остава най-близкият спътник на Леонардо до смъртта на художника.

По ирония на съдбата, човекът, който побеждава херцог Лудовико Сфорца - Джан Джакомо Тривулцио, поръчва на да Винчи да извае неговата грандиозна гробница със статуя на кон. И този проект обаче остава незавършен, но този път поради личното желание на Тривулцио.

Да Винчи прекарва седем години в Милано, последвани от още три в Рим.

Изобретенията и философията на Леонардо да Винчи

Интересите на Да Винчи се простират далеч отвъд изобразителното изкуство.

Той изучава природата, механиката, анатомията, физиката, архитектурата, оръжията и други теми, често създавайки точни, работещи проекти за различни машини - велосипед, хеликоптер, подводница и дори военен танк, които стават реалност векове по-късно.

Австрийският психоаналитик Зигмунд Фройд пише за него, че е "човек, който се е събудил твърде рано в тъмнината, докато всички останали още спят“.

Може да се каже, че няколко теми обединяват еклектичните интереси на да Винчи. Той вярва, че зрението е най-важното сетиво на човечеството и че „saper vedere“ („да знаеш как да виждаш“) е от решаващо значение за пълноценния живот във всичките му аспект.

Той счита науката и изкуството за по-скоро допълващи се, отколкото отделни дисциплини, и смята, че идеите, формулирани в една сфера, могат и трябва да влияят върху другата.

Вероятно поради изобилието си от разнообразни интереси, да Винчи не успява да завърши много от своите картини и проекти. Той прекарва много време, потапяйки се в природата, тествайки научни закони, правейки дисекции на тела (човешки и животински) и описвайки своите наблюдения.

Записките на Да Винчи

В началото на 1490 г. Леонардо да Винчи започва да попълва тетрадки, свързани с четири широки теми – рисуване, архитектура, механика и човешка анатомия, създавайки хиляди страници спретнато нарисувани илюстрации и гъсто написани коментари, някои от които (заради спецефичния му „огледален шрифт“) остават неразгадаеми за другите.

Тетрадките, често наричани  и „кодекси“ на да Винчи, днес се съхраняват в музейни колекции, след като са били разпръснати след смъртта му. Codex Atlanticus, например, включва план за 20-метров механичен прилеп - летяща машина, базирана на физиологията на прилепите и на принципите на аеронавтиката и физиката.

Други тетрадки съдържат анатомичните изследвания на да Винчи върху човешкия скелет, мускулите, мозъка и храносмилателната и репродуктивната система. Те носят ново разбиране за човешкото тяло на по-широка аудитория.

Въпреки това, тъй като не са били публикувани през 1500 г., тетрадките на да Винчи не оказват голямо влияние върху научния напредък в периода на Ренесанса.

Как умира Леонардо да Винчи?

Да Винчи напуска Италия завинаги през 1516 г., когато френският владетел Франциск I щедро му предлага титлата „премиер художник, инженер и архитект на краля“, което му дава възможност да рисува в свободното си време, докато живее в провинциално имение близо до Амбоаз във Франция.

Въпреки че е придружен от Мелци, на когото впоследствие завещава имението си, горчивият тон в част от кореспонденцията му от този период показва, че последните години на да Винчи вероятно не са били много щастливи.  

Да Винчи умира през 1519 г., на 67-годишна възраст. Погребан е в дворцовата църква Сен-Флорентен. Френската революция почти заличава църквата и останките ѝ са напълно разрушени в началото на 1800 г., което прави невъзможно идентифицирането на точната локация на гроба м,.

Имението му пък е продадено от наследниците на Франческо Мелци.