Портрет на Густав Климт, който не е виждан почти цял век, беше продаден за 32 милиона долара – в долната граница на оценката му преди търга.
„Портретът на Фройлайн Лизер“, смятан за една от последните творби на австрийския художник, предизвика огромно вълнение в света на изкуството, но в крайна сметка се продаде в долната граница на оценката си от 32 милиона до 53.4 милиона долара.
Офертите започнаха от 30 милиона долара, а чукчето беше ударено на 32 милиона долара, в които не се включват таксите на аукционната къща.
Продажната цена е по-малко от половината от тази, постигната от друга картина на Климт - Дама с ветрило - в Лондон миналата година. Последният портрет, завършен от Климт, се превърна в най-скъпото произведение на изкуството, продавано някога на европейски търг, постигайки цена от $108.4 милиона.
„Портретът на Фройлайн Лизер“ отдавна се смяташе за изгубен, според виенската аукционна къща im Kinsky. Наскоро обаче стана ясно, че той е бил частна собственост на австрийски гражданин. „Преоткриването на този портрет - един от най-красивите от последния творчески период на Климт, е сензация“, посочи аукционната къща преди продажбата му.
Изключително яркото и цветно произведение е било документирано в каталозите с творчество на художника, но експертите са го виждали само на черно-бяла снимка.
Смята се, че изобразената на него жена е била член на богато австрийско еврейско семейство - част от висшата класа на виенското общество, където Климт намира своите покровители и клиенти. Самоличността й обаче не е напълно потвърдена.
Братята Адолф и Юстус Лизер са били водещи индустриалци в Австро-Унгарската империя. В каталозите с произведения на Климт пише, че Адолф е поръчал на художника да нарисува дъщеря му тийнейджърка Маргарет Констанс. Ново проучване на аукционната къща обаче предполага, че съпругата на Юстъс - Лили, го е наела да нарисува една от двете им дъщери.
Фройлайн Лизер е посетила студиото на Климт девет пъти през април и май 1917 г. Той е направил най-малко 25 предварителни проучвания и най-вероятно е започнал картината през май същата година. Когато художникът умира от инсулт следващия февруари, картината все още е недовършена в ателието му. След това е дадена на семейство Лизер.

Точната й съдба след 1925 г. е „неясна“, според аукционната къща, цитирана от CNN.
Картината трябваше да бъде продадена от името на своите австрийски собственици, заедно с наследниците на Адолф и Хенриет Лизер въз основа на споразумение в съответствие с Вашингтонските принципи от 1998 г.
Те задължават държавите-участнички във Втората световна война да върнат конфискуваните от нацистите произведения на изкуството на техните законни собственици.
От im Kinsky нямат доказателства, че картината някога е била изнасяна извън Австрия, конфискувана или плячкосвана, но не е потвърдено и дали не е била открадната в периода 1938 - 1945 г. По тази причина собствеността й е уредена в съответствие с Вашингтонските принципи.
Женските портрети на Климт рядко се предлагат на търгове. Според аукционната къща, картина с такава рядкост, художествено значение и стойност не е излизала на пазара на изкуство в Централна Европа от десетилетия.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
ФЬОНИКС Фарма, където работата е кауза
Калкулатори
Най-ново
Солун: Древни останки, оживени пазари и богата история
преди 6 часаСъздаденият в общежитие стартъп, който стои зад златната треска за $1.6 млрд. в колежанския спорт
преди 6 часа$4 млн. – средната цена на жилищата в най-скъпия квартал в Ню Йорк
преди 6 часаДимитър Радев: Еврото не е просто икономическо решение и валута, а знак за принадлежност
преди 6 часаЗащо луксозните хотелски марки залагат много на яхти?
преди 6 часаКакво са фантомните работни места и какви мерки се предпремат срещу тях?
преди 6 часаПрочети още
Георги Лозанов: Путин е диктатор, военнопрестъпник, но за Тръмп - и партньор!
darik.bgКак и в каква валута ще плащаме за такси в новогодишната нощ?
darik.bgБез теглене от банкомат и плащане на ПОС терминал! Ето кога!
darik.bgКак да отглеждаме уверени и емоционално стабилни деца – разговор с Магдалена Дойчинова
9meseca.bg