За много хора по света Австрия е пример за добре развит планински туризъм с красива природа, планина, гора и хубави курорти. Страната е синоним на природни гледки и високо качество на туристическите услуги от десетилетия. През 2022 г. в австрийския бюджет от туризъм са влезли 58 млрд. евро, или 13% от БВП.  

За сравнение, в България приходите от туризъм са около 10-11 млрд. лева, но примерът с Австрия дава поводи за сравнение, тъй като двете държави си приличат териториално. 

Алпийската държава е малко по-малка от България, а делът на горите е близък – в Австрия те заемат 39 000 кв. километра, а у нас - 43 000 кв. километра. 

Приликите обаче свършват тук, а разликите идват най-вече от начина, по който в Австрия се поддържат горските територии и как обществото гледа на тях, се посочва в анализ на Асоциацията на българските ползватели на дървесина.

Докато в Австрия гората е ценен ресурс с висока добавена стойност за икономиката, у нас масово се смята, че горите трябва да се пазят "девствени" и нищо не трябва да се случва в тях. 

Дървообработващата промишленост е един от най-големите работодатели в Австрия. Повече от 280 000 души живеят от горско стопанство или в райони, ангажирани в сектора и основно в хартиената промишленост. Годишният оборот на дърводобивния сектор е около 10 млрд. евро с износ от малко над 7 млрд. евро. 

Така, наред с туризма, дърводобивната промишленост е един от най-важните източници на валутни приходи за Австрия. Предприятията за добив и преработка са предимно традиционни, но се отличават с голяма гъвкавост и политика към внедряване на иновации и нови технологии. Има и частни собственици на гори, които се грижат за поддръжката им от поколения. 

При сравнително равен брой горски територии, Австрия добива над 21 млн. кубични метра дървесина, а България - едва 8 млн., по данни от 2019 г. Към момента годишният добив е още по-нисък.

Съответно, разликата в парично измерение също е огромна. Добавената стойност за австрийската икономика е над 6.7 млрд. евро, а в нашата влизат десет пъти по-малко - едва 650 млн. евро. И още – в алпийската държава този сектор дава работа на 85 000 души, а у нас - на около 60 000. 

Как австрийците постигат добрите си резултати? 

Има един важен показател, който показва дали горският сектор се управлява добре или не. Това е т. нар. годишен прираст или с колко порастват дърветата в рамките на година. За да има устойчив добив, е прието, че годишното ползване на гората не трябва да превишава този прираст. 

Австрия добива 85% от прираста си. За сравнение, в България се ползват едва 50-55%. По този показател сме на дъното на Европа, като след нас са само Румъния, Черна гора и Исландия, се посочва още в анализа.

Повечето европейски страни дори вдигат използването на прираста, като средната стойност за ЕС е добив на 75-80% от него, но някои държави, като Швеция и Белгия например, надвишават 90 на сто. 

Дори да не се сравняваме точно с Австрия, която е пример за добро управление на горите, данните показват, че други държави, които са по-малки от България и имат два пъти по-малко гори, добиват повече дървесина и имат по-добри икономически показатели. Например Естония, която е близо три пъти по-малка като територия и има два пъти по-малко гори, добива почти двойно повече в сравнение с България.

Също така там добавената стойност на дин зает в горския сектор е 36 хил. евро, докато у нас тя е три пъти по-ниска, или едва 11 хил. евро. Подобно е сравнението и със Словакия.   

Каква е връзката между дърводобива, природата и туризма?

Всичко това от една страна струва пари, но в много по-голяма степен се отразява на цялостното състояние на гората дългосрочно. Неизползването на прираста всъщност влошава горските показатели. Лесовъдите знаят, че липсата на сечи води до застаряване на горите, болести, предпоставка е за пожари, снеголоми и др. 

Силният добив в Астрия не само не пречи, а даже подкрепя качеството на екосистемните услуги, които гората предоставя. Например, показателите там изчисляват все по-добро качество на въздуха що се отнася до фините прахови частици и азотните оксиди. Това се случва благодарение на обновяването на горските територии. 

Също така, въпреки активните сечи, и туризмът, и хидроенергетиката се развиват успешно. Намалява и т.нар. климатична уязвимост на Австрия, според индекса ND-GAIN, който измерва доколко страната е запалшена от климатичните промени и другите глобални предизвикателства.

В алпийската страна, а и в повечето от останалите европейски държави, устойчивото управление на горите е обвързано с балансираното им използване за стопански и икономически цели. По този начин горите се поддържат и оползотворяват като ресурс. У нас обаче широко застъпеното е вярването, че горските територии трябва да бъдат непристъпни за човешка дейност.

Това обаче противоречи на научните доказателства, включително и на факта, че под 10% от горите у нас са естествени, а останалите са отгледани от човека и той би трябвало да да се грижи за състоянието им. 

Ако не използваме дърветата в рамките на възможното и позволеното, средната им възраст се увеличава, прирастът им спада, а общото им състояние се влошава. В крайна сметка, докато си мислим, че спасяваме горите, ние всъщност им вредим, предупреждават от Асоциацията на българските ползватели на дървесина.