За атинския ресторантьор Христос Капетанакис наемът винаги е бил висок, но сега той е изправен пред предизвикателство, което нарича „втори наем“ - растящите сметки за ток намаляват печалбите и го принуждават да повиши цените.
Капетанакис плаща между 3000 и 3800 евро на месец за електроенергия, което е с 40% повече, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г. и предизвика европейска енергийна криза. Преди това електроенергията е била около 3% от месечния оборот, а сега е близо 15%.
"Непрекъснатото увеличение на цените, особено в туристическия сектор, ще доведе Гърция до по-слаба конкурентоспособност, в сравнение с други средиземноморски страни“, коментира предпиемачът пред гръцкото издание Ekathimerini.
Подобни проблеми се наблюдават в цяла Европа, откакто войната в Украйна прекъсна доставките на газ от руския тръбопровод за Стария континент и принуди много страни да търсят по-скъпи алтернативи.
Югоизточна Европа обаче усеща въздействието много по-силно от северозападната част. Експертите казват, че това само ще се разшири с настъпването на зимата и ще има косвен ефект върху икономическия растеж.
Електроенергията на едро в Гърция и Италия през август беше 12 пъти по-скъпа, отколкото в скандинавските страни.

Най-високите сметки в ЕС
От 2021 г. насам Гърция е похарчила 11 милиарда евро за енергийни субсидии, за да се опита да защити потребителите. През 2022 г. разходите възлизат на 5.3% от БВП – най-високите в ЕС и двойно повече от Италия, която е на второ място, според базираната във Франция енергийна консултантска компания Enerdata.
Въпреки усилията на Атина да предпази гражданите от повишаването на цените на енергията, ситуацията изостря проблемите с покачващите се разходи за живот в Гърция след дълговата криза от 2009-18 г., която намали заплатите, пенсиите и инвестициите в производството на енергия и транспорта.
Голяма част от контраста между Югоизточна Европа и нейните съседи се свежда до инвестициите. Докато на североизток има електропроводи и газопроводи, които позволяват лесния трансфер на енергия между нациите, както и силна комбинация от възобновяеми източници, голяма част от Югоизточна Европа е фрагментирана и изолирана, пише още изданието.
Съхранението на енергия, което става все по-важно в северноевропейските страни, до голяма степен не съществува в югоизтока. Германия разполага с 1668 мегавата капацитет за съхранение, докато в континентална Гърция няма нито едно подобно съоръжение, според LCP Delta.
„В Югоизточна Европа и Балканите липсват електрически междусистемни връзки. Винаги, когато има недостиг на енергия и производството на възобновяеми източници е ниско, те се затрудняват да внесат необходимите количества“, коментира пред Ekathimerini Хенинг Глойщайн, ръководител на отдела за енергия, климат и ресурси в Eurasia Group.
За разлика от това, производството на енергия от възобновяеми източници в Испания рязко се повиши през последното десетилетие, отчасти благодарение на финансирането от ЕС. Страната генерира почти 60% от електроенергията си от ВЕИ през първата половина на тази година спрямо 51% година по-рано.
"Ако не инвестирате, цените на енергията ще останат високи", казва Глойщайн.

Допълнителни мерки
Европейската енергийна мрежа е успешна в много отношения. През 2022 г. Франция увеличи вноса от Германия, когато производството на ядрена енергия в страната намаля.
Когато доставките на руски газ за Европа през Украйна бяха спрени миналата седмица, ценовото въздействие беше заглушено, тъй като блокът беше намерил алтернативи.
Но за някои държави трябва да се направи повече. След като цените на електроенергията скочиха в Гърция миналото лято, премиерът Кириакос Мицотакис писа до Европейската комисия с искане за решение на „неприемливите“ разлики в разходите за електроенергия в цяла Европа.
При това Гърция не е сама. Голяма част от Балканите разчитат до голяма степен на изкопаеми горива и регионалната енергийна система е слаба.
Миналия юни прекъсване на електрозахранването засегна Черна гора, Босна, Албания и Хърватия, когато мрежата беше претоварена от нуждите от климатизация по време на поредната гореща вълна.
Косово, което произвежда повече от 90% от енергията си от въглища, се затруднява да настигне останалата част от Европа в инсталирането на повече възобновяеми източници на енергия.
През декември страната стартира търг за инсталиране на 100 MW вятърни мощности. Но Световната банка изчислява, че се нуждае от 100 пъти повече, за да постигне целта си за премахване на използването на въглища до 2050 г.
Смята се, че този преход ще струва на Косово 4.5 милиарда евро, които са обезсърчаваща сума за малката икономика.
Без достатъчно трансгранична интеграция или съхранение понякога един малък пазар произвежда твърде много мощност, което принуждава производителите да ограничат доставките.
"Ако целта е да се намалят цените, най-лесният начин е да увеличите навлизането на възобновяеми или ядрени източници“, смята Фабиан Ронинген, анализатор в консултантската компания Rystad Energy.
Въпреки че Гърция няма ядрени централи, Аристотелис Айвалиотис, генерален секретар на Министерството на енергетиката, е оптимист, отбелязвайки, че производството на възобновяема енергия се увеличава.
Освен това, две нови газови електроцентрали трябва да бъдат пуснати в експлоатация тази година, а до 2028 г. ще бъде изградено и хранилище за батерии.
Плановете също така предвиждат енергийните връзки с Италия, Албания и Турция да бъдат модернизирани до 2031 г. на цена от около 750 милиона евро.
"Цените на едро постепенно ще падат и това определено ще се прехвърли на потребителите в даден момент“, каза Айвалиотис пред Ройтерс.
Повечето гърци обаче не споделят неговия оптимизъм. Таксиархис Фекас, който живее в предградие на Атина, изпитва затруднения с покриването на разходите за образование на трите си деца, защото сметките му за ток са твърде високи.
Той призовава децата си да намалят използването на своите лаптопи и таблети, за да пестят енергия.
"Ние сме на ръба да се превърнем във финансово затруднено семейство. Правителството трябва да обърне внимание".
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Румъния разчита на България и вятъра след спирането на АЕЦ „Черна вода“
- Румъния спря и последния работещ блок на АЕЦ „Черна вода“
- След 12 години пауза: Първи вятърен парк за 100 млн. евро се изгражда край Балчик
- Румънците харчат над 10 млрд. евро за почивки в чужбина: България е сред топ дестинациите
Калкулатори
Най-ново
Осигуровки 2026 г.: Новите прагове и правила за работещи и самоосигуряващи се
преди 11 минИспания отложи с 3 г. спирането на атомна електроцентрала
преди 42 минBANGARANGA не може да бъде търговска марка: Патентното ведомство отказа регистрация
преди 54 минРеколтата в Добрич: Колко пшеница, рапица и лавандула прибраха земеделците?
преди 1 часБезработицата в България тръгна нагоре: 107 000 души са без работа
преди 1 часТурция премахва специалния данък върху потреблението на дизел до септември
преди 1 часПрочети още
Проверка на Дарик: Хаос в Бургас и абсолютен блокаж на големите хотели заради Евровизия
darik.bg„Убийството в Пловдив е само симптом!“ Говори Атанас Радев
darik.bgКой прецака София за „Евровизия“? Говори шефът на СОС!
darik.bgУсмивки и настроение, но и не само! Моменти от поредното Училище за родители в Park Center
9meseca.bg