Цената на медта надхвърли 10 000 щатски долара за тон за втори път в рамките на две седмици, но много анализатори, включително и тези на Goldman Sachs, очакват нови повишения.

В последната прогноза на американската банка се посочва, че червеният метал ще достигне 12 000 щатски долара за тон до края на 2024 г. и 15 000 долара за тон през 2025 г.

Последният път, в който медта премина петцифрената граница, беше през март 2022 г. след руската инвазия в Украйна, когато имаше опасения от прекъсване на доставките. По това време металът достигна 10 845 щатски долара за тон.

Тогава основният фактор за поскъпването беше геополитическият риск. Този път задаващите се и разширяващи се дефицити на предлагането привличат вниманието на трейдърите и анализаторите. Търсенето расте постоянно, а новите мини, които са в процес на разработка, са малко, пише австралийското издание Small Caps. 

Свиване на предлагането 

В последния си анализ Goldman Sachs посочва, че търсенето на мед постепенно набира скорост.  Експертите очакват глобален дефицит от 454 000 тона тази година и 467 000 тона през 2025 г.

Медта, която заради своята проводимост е от съществено значение за електрификацията и всичко, което зависи от нея, е основен елемент на икономическия растеж.

Но докато светът се опитва да постигне целите за електрическо бъдеще и нулеви нетни емисии през 2050 г., производството на мините не успява да поддържа темпото. Между 2019 г. и 2023 г. глобалната добивна продукция на мед достигна диапазона от 20 до 22 милиона тона.

Прогнозите за търсенето през следващите 10 до 20 години варират, но общото между всички тях е, че търсенето ще е много по-високо от днешното производство.

Проблеми в мините 

Международната медна асоциация прогнозира, че до 2040 г. светът ще консумира 40.9 млн. тона мед годишно. Световното бюро за метална статистика вижда глобален дефицит през 2030 г. от 6 млн. тона на година, което се равнява на 27% от глобалното производство на мед в мините през 2023 г.

Миналата година панамското правителство затвори медната мина Кобре, собственост на First Quantum Minerals, след протести срещу нея заради причинените щети на околната среда. Това намали производството с 400 000 тона на година, което представлява 1.8% от световното предлагане.

Сега има искрица надежда след провелите се миналия уикенд избори в Панама. Бъдещият президент Хосе Раул Мулино е известен с това, че подкрепя бизнеса и добива на суровини, тъй като вижда в сектора възможности за икономически растеж. Но повторното отваряне на мината ще изисква Конгресът на Панама да се съгласи, а миналата година именно този орган гласува затварянето ѝ.  

Междувременно, съдът в Еквадор отне лиценза на планираната за изграждане медно-молибденовата мина Луримагуа, разположена само на 75 километра северозападно от еквадорската столица Кито.

Мината, в която се очакваха инвестиции от 3 милиарда долара, се намира в район на тропически гори и местното население се противопоставя на добива. Чилийската компания Codelco, заедно с държавната минна компания на Еквадор, трябваше да разработят проекта.

Anglo-American пък намали прогнозите за добива за 2025 г. от двете си медни мини в Чили с 200 000 тона на година.  
 
Намаляващите нива на добив, както и стачките, възпрепятстват производството на мед в Южна Америка. Чили и Перу са водещите производители на мед в света. След тях се нареждат Демократична република Конго и Китай.

Китайските компании са установили значително присъствие в добива на мед в Конго. Производството на мед в африканската държава достигна 3 милиона тона на година, повечето от които се изнасят за Китай.

Междувременно, China Minmetals миналата година плати 1.87 щатски долара, за да купи медната мина Коемакау в Ботсвана от нейния канадски собственик. По този начин тя придоби контрол върху добива на 60 000 тона мед и 1.67 милиона унции сребро на година. 

Под заплаха ли са плановете за електрификация? 

Без достатъчно доставки на мед бъдещето на чистата енергия е застрашено. Освен че перспективите за доставките на мед  изглеждат мрачни, самият процес на електрификация се отразява върху пазара на медта.

Според Франк Холмс, главен изпълнителен директор на базирания в Сан Антонио фонд US Global Investors, общите световни разходи за енергийния преход през 2023 г. възлизат на 1.8 трилиона щатски долара - двойно повече от разходите за 2020 г.

Заместник-председателят на Wood Mackenzie Ед Крукс казва, че изграждането на един вятърен парк използва три пъти повече мед на гигават, отколкото изграждането на централа, работеща с въглища.

Производството на един средностатистически електрообил от по-висок клас обикновено изисква 78 кг мед, в сравнение с 22 кг за голям бензинов седан.

Изоставане на инвестициите

При разработката на ново находище са необходими поне 10 години от извършването на проучванията до първото производство.

Купуването на вече работещи производители на мед е много по-лесно. Това е и причината, поради която BHP Group се стреми да купи Anglo American (и вероятно да разпродаде голяма част от активите ѝ извън добива на мед), но броят на чистите медни мини е много малък.

А кандидат-купувачите се увеличават. Minmetals успя да купи мината в Ботсвана слъд дългогодишно търсене и преговори.

Том Стивънсън от американската инвестиционна компания Fidelity International казва, че между 2012 г. и 2020 г. капиталовите разходи в медната индустрия са намалели с повече от 40%.

По думите му, производството на мед е силно циклично и за да си струва инвестицията в нови мини, на фона на екологичните предизвикателства и дългите времеви хоризонти, цената на метала трябва да е доста по-висока от сегашната.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !