Българският туризъм отдавна е в еврозоната, тъй като всички цени, които се договарят с контрагентите, с чуждестранните туроператори и клиенти, са базирани на еврото.

Това заяви Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, в рамките на форума "Еврото, българите и бизнеса", организиран от Darik Business Review. Тя обясни:

"Разказът за туризма има две интерпретации - едната е през икономическите и финансовите параметри, а другата е емоционална. Той е ключов сектор за икономиката и представлява един "локомотив", който навързва "вагони" на поддоставчици на стоки и услуги, като създава между 300 и 500 хиляди работни места в активния сезон. Туризмът представлява експортна индустрия на място". 

По думите ѝ, туристическата индустрия е един от най-строго регулираните сектори и на практика почти няма контролираща институция, която да не е обвързана с този контрол. Отблизо се следи работата на хотелиери, туроператори, екскурзоводи и всички останали участници в процеса. 

"От тази гледна точка, едва ли може да се очаква, че допълнителната юридическа рамка, свързана с приемането на еврото, ще създаде някакви проблеми за туристическия бизнес". 

Как изглежда румънският пример?

"Техническите процедури по превалутирането със сигурност ще доведат до известна загуба на време и средства. Но ние трябва да отворим очите си и като общество да се замислим защо след приемането на страната в Европейския съюз през 2007 г. не сме в състояние да формулираме нито една голяма национална цел, за която да създадем положителна енергия. Говоренето за еврозоната и за Шенген в голяма степен е техническо и е лишено от политически ентусиазъм", коментира изпълнителният директор на Националния борд по туризъм. 

Според нея, влизането в еврозоната и Шенген са средства за подобряване на живота на българските граждани, а не са самоцел. Тя даде пример с Румъния, която също все още не е член на валутния съюз, но през последните години успя бързо да се наложи като водеща туристическа дестинация. 

"Допреди 10-12 години ние изобщо не възприемахме Румъния като конкурентна дестинация. Но тя формулира държавническа стратегия по отношение на туризма, която не е фокусирана върху цената на шезлонгите, цацата и бирата, а като мощен индустриален инструмент за развитие, за международна репутация и авторитет. Те поканиха шест водещи световни консултантски компании, които създадоха концепцията Carpathian Gardens, защото оцениха, че красотата и биоразнообразието са най-големият капитал на Румъния, а не студените морски плажове или ски курортите, които далеч не могат да се състезават с тези на Италия, Франция или Австрия". 

Северната ни съседка инвестира активно в това да направи природните си красоти достъпни за хората, докато тук в България планинските райони остават до голяма степен откъснати от света. 

"Природните дадености са нашето богатство и наследство, но трябва да бъдат достъпни, а не бутикова територия за елитни спортисти или опитни планинари". 

Важно ли е за България като дестинация да бъде в еврозоната?  

Според Полина Карастоянова, Хърватия е отчела нарастване на туристическото търсене с над 10% след влизането в еврозоната.

"Туристическата индустрия в България е един от малкото сектори, които имат потенциал за двукратно увеличение или дори повече. Има и други успешни индустрии у нас, но те вече са достигнали своя максимален потенциал от гледна точка на работна ръка, капацитет за производство, инфраструктура и т. н. В туризма съществуващата инфраструктура позволява ръст от настоящите около 10 млн. посетители до 17-18 млн."

Това обаче не може да стане без подкрепата от страна на държавата, която се изразява в политическа воля за приемане на еврото, за модернизиране на летищата, пътищата и т.н. 

"Неспособността за управление на публичния ресурс и обществения интерес започва да се превръща в плашещо явление. Когато някой иска да направи нещо, мобилизира всичките си сили, за да го постигне. А у нас се получава обратният ефект - мобилизират се всички усилия как нещо да не стане". 

Как изглежда националният туристически бранд на България? 

"Туризмът се възприема през сетивата. Човек избира и запомня местата, които е посетил, заради техните гледки, аромати и вкусове. Тези възприятия имат нужда от своя емоционален маркетингов и рекламен разказ. Румъния успя да създаде този разказ", посочи Карастоянова.

"В България имаме 100-те национални туристически обекта, имаме 40 000 културни и природни забележителности, имаме огромни дадености, които са повод за национална гордост. Но нямаме държавна политика, която да съумее да идентифицира най-значимото и да го превърне в символ", заяви още изпълнителният директор на Националния борд по туризъм. 

Тя даде пример с Акропола, за който целият свят знае, че е в Атина или с Колизеума в Рим. Тези държави са превърнали своето природно, културно и историческо наследство в туристическа атракция от световна величина. 

"В България държавата, в лицето на Министерството на туризма, ще трябва с огромен финансов ресурс и с интелектуален капацитет да успее да формулира няколко значими за българската история и култура обекти, които да превърне в европейска и световна атракция". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !