На днешната дата - 20 юни, през 1867 г. американският президент Андрю Джонсън ратифицира договора, с който полуостров Аляска престава да бъде територия на Руската империя и става част от Съединените американски щати. 

Няколко месеца по-рано - на 30 март, държавният секретар на САЩ Уилям Сюард и руският пратеник барон Едуард дьо Щокъл подписват въпросния договор, по силата на който цар Александър II отстъпва Аляска - последната останала опора на страната му в Северна Америка, на Съединените щати срещу 7.2 милиона щатски долара.

Сумата, възлизаща на едва 113 милиона долара по днешния курс с отчитане на инфлацията, слага край на 125-годишната одисея на Русия в Аляска и нейната експанзия през коварното Берингово море. Преди това територията на Руската империя достига на юг до Форт Рос, Калифорния, или на около 150 километра от залива на Сан Франциско.

Днес Аляска е един от най-богатите щати в Америка, благодарение на изобилието си от природни ресурси и стратегическото си местоположение като прозорец към Русия и врата към Арктика.

Какво обаче кара Русия да се оттегли от американския си плацдар и как изобщо успява да се сдобие с него? 

Руската експанзия на изток

Жаждата за нови земи, която отвежда Русия до Аляска, а след това и до Калифорния, започва през 16-и век, когато страната заема много малка част от сегашния си размер.

През 1581 г. Русия превзема Сибирското ханство, което се контролира от потомък на Чингис хан. Тази ключова победа позволява на руската армия в рамките на 60 години да достигне до Тихия океан.

Руското настъпление в Сибир е подхранвано отчасти от доходоносната търговия с кожи, желанието да се разшири руската православна християнска вяра до езическите популации на изток и добавянето на нови данъкоплатци и ресурси към империята.

В началото на 18-и век Петър Велики, който създава първия руски флот, иска да научи докъде се простира азиатската суша на изток. Сибирският град Охотск става отправна точка за две проучвания, а през 1741 г. Витус Беринг успешно пресича пролива, който носи неговото име, и забелязва планината Сейнт Елиас, близо до сегашното село Якутат, Аляска.

Въпреки че втората Камчатска експедиция на Беринг е катастрофална лично за него, предизвиквайки преждевременната му кончина от скорбут през декември 1741 г., тя се оказва невероятен успех за Русия. Оцелелият екипаж успява да се върне в Сибир, впечатлявайки руските ловци на кожи с ценния си товар от морски видри, лисици и тюлени. 

Последвалите събития наподобяват т. нар. "златна треска" в Клондайк, която се случва 150 години по-късно. Много руски селища започват да се появяват от източната страна на Беринговия проток. 

Поддържането им обаче не е лесно. Руснаците в Аляска, които наброяват не повече от 800 души в своя пик, са изправени пред реалността да бъдат на разстояние, равняващо се на половин земно кълбо от Санкт Петербург - тогавашната столица на империята, превръщайки комуникациите в ключов проблем.

Освен това Аляска се намира твърде далеч на север, за да позволи значително селско стопанство и, следователно, е неблагоприятно място за изпращане на голям брой заселници.

По тази причина руските колонисти започват да изследват земи по-далеч на юг, като отначало търсят само хора, с които да търгуват, за да могат да внасят храни, които не виреят в суровия климат на Аляска. Те изпращат кораби до днешна Калифорния, установяват търговски отношения с испанците там и в крайна сметка, създават свое собствено селище във Форт Рос през 1812 г.

Как се стига до сделката?

30 години по-късно организацията, създадена да управлява американските проучвания на Русия, се проваля и продава остатъците от своите владения. Не след дълго руснаците започват сериозно да се съмняват дали ще могат да поддържат и своята колония в Аляска.

Тя престава да бъде толкова печеливша, колкото в началото, след като популацията на морските видри е почти унищожена. Освен това полуостровът е труден за защита, а Русия изпитва недостиг на пари и рисурси заради огромните разходи за войната в Крим, която се води между 1853 и 1856 г. и завършва с поражение за руския цар. 

Ясно е, че руснаците са готови да продават, но какво мотивира американците да купят това, което им се предлага? През 1840 г. Съединените щати разширяват интересите си към Орегон, анексират Тексас, водят война с Мексико и придобиват Калифорния. 

„Нашето население е предопределено да спусне неустоими вълни към ледените бариери на север и да срещне ориенталската цивилизация на бреговете на Тихия океан", пише през март 1848 г. държавният секретар Сюърд.  Почти 20 години след като изразява мислите си за експанзия в Арктика, той постигна целта си.

В Аляска американците виждат потенциал за добив на злато, кожи и риболов, както и засилване на търговските връзки с Китай и Япония. Те се притесняват, че Англия може да се опита да установи присъствие на територията, а придобиването на Аляска би могло да помогне на САЩ да станат тихоокеанска сила.

Като цяло, правителството във Вашингтон по това време се намира в "експанзионистичен режим", подкрепен от популярната тогава представа за предопределената на страната глобална съдба. 

Така е сключена сделка с непредвидими геополитически последици, като по всичко личи, че американците получават доста изгодна оферта за своите 7.2 милиона долара.

САЩ придобиват около 370 милиона акра предимно девствена пустиня, или почти една трета от територията на днешния Европейски съюз.

Стотици милиарди долари под формата на китово масло, козина, мед, злато, дървен материал, риба, платина, цинк, олово и петрол са произведени в Аляска през последния век и половина, което позволява на щата да се издържа без данък върху продажбите или доходите, както и да даде на всеки свой жител безусловна годишна стипендия. Аляска вероятно все още разполага с милиарди барели петролни резерви.

Щатът е ключова част и от отбранителната система на Съединените щати, с военни бази, разположени в Анкоридж и Феърбанкс. Това е единствената връзка на страната с Арктика.

Как прехвърлянето се отразява на местните жители?

Когато Беринг локализира Аляска през 1741 г., тя е дом на около 100 000 души, включително инуити, атабаски, юпики, унангани и тлингити. Само на Алеутските острови живеят 17 000 души.

Въпреки че руснаците, които колонизират този регион, са сравнително малко на брой, те управляват местното население с желязна ръка. Понякога те взимат децата на вождовете като заложници и унищожават каяците им и останалото ловно оборудване, за да контролират мъжете и да демонстрират силата на империята.

Руснаците донесят огнестрелни оръжия, мечове, оръдия и барут, което им помага да си осигурят опора в Аляска по южното крайбрежие. Те използват огнева мощ, шпиони и защитени крепости, за да поддържат сигурността, и подбират християнизирани местни лидери, за да изпълняват желанията им. Въпреки това, те също срещат съпротива, например от тлингитите, а контролът им върху цялата територия остава сравнително слаб.

Към момента на цесията се смята, че в Аляска и прилежащите и острови са останали само 50 000 коренни жители, както и 483 руснаци и 1421 креоли (потомци на руски мъже и местни жени).

Само на Алеутските острови руснаците поробват или убиват хиляди алеути. Населението им спада до 1500 през първите 50 години на руската окупация поради комбинацията от войни, болести и терор.

Когато американците поемат управлението, Съединените щати все още са ангажирани в своите индиански войни, така че те гледаха на Аляска и нейните местни жители като на потенциални противници. Аляска е превърната във военен окръг от ген. Улисис С. Грант с ген. Джеферсън С. Дейвис, избран за нов главнокомандващ на армията.

От своя страна, местните жители на Аляска смятат, че все още имат право на собственост върху територията като нейни първоначални обитатели и че не са загубили земята във война с която и да е държава, включително САЩ, които технически не са я купили от руснаците, а са купили правото на преговори с местното население. 

Жителите на Аляска получават американско гражданство чак през 1924 г. През това време те нямат права като граждани и не могат да гласуват, да притежават собственост или да подават искове за добив.

Бюрото по въпросите на индианците, съвместно с мисионерските общества, през 60-те години на 19-и век започва кампания за изкореняване на местните езици, религия, изкуство, музика, танци, церемонии и начин на живот.

Едва през 1936 г. Законът за реорганизация на индианците разрешава формирането на племенни правителства и само девет години по-късно явната дискриминация е забранена от Закона за борба с дискриминацията на Аляска от 1945 г.  

Аляска официално става щат чак през 1959 г. с указ на президента Дуайт Д. Айзенхауер. Днес щатът има население от 740 000 души, от които 120 000 са местни жители.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !