Години наред долината Араку, скрита дълбоко в планините на източното крайбрежие на Индия, беше затънала в бедност и разтърсвана от насилие.

Местните власти класифицират повечето жители като "особено уязвими племенни групи", които в продължение на поколения са разчитали на селското стопанство за своята прехрана. 

Но сега те отглеждат висококачествено кафе, което се продава на високи цени на изисканите европейци. Araku Coffee - компанията, която преработва и продава тяхната продукция, управлява кафенета в луксозни части на Бангалор, Мумбай и Париж. 

Трансформацията на долината е една от историите на успеха в индийското земеделие. Тя дава и бегла представа за това какво може да постигне останалата част от селските райони на Индия с правилните политики, пише The Economist. 

Пътят на реформите 

Индийското земеделие измина дълъг път от 50-те и 60-те години на миналия век, когато страната зависеше от хранителните помощи от чужбина. Тя отдавна се е превърнала в нетен износител на много земеделски продукти.

Въпреки това секторът продължава да страда от ниска ефективност и производителност. Въпреки че Индия има една трета повече обработваема земя от Китай, тя прибира само една трета от продукцията на своите северни съседи, измерена в парично изражение. 

Селското стопанство наема почти половината от всички индийски работници — около 260 милиона души, но допринася само за 15% от производството и 12% от износа.

За разлика от него, бизнес услугите, като кол центрове и IT компании, наемат по-малко от 1% от работниците, но произвеждат 7% от БВП и почти една четвърт от износа. 

Държавните субсидии - вместо да подкрепят фермерите, всъщност, затрудняват производството и насърчават практики, които унищожават земята, и то без да правят производителите по-богати. Доходите от селското стопанство се движат около една трета от неземеделските в продължение на десетилетия.

Проучване, публикувано през 2018 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, установява, че въпреки огромните субсидии, нетният ефект от регулациите и търговските ограничения е намаляване на брутните приходи в индийското земеделие с 6%.

Постигането дори на скромен напредък може да доведе до големи печалби. Добивите в Индия са по-ниски от средните за света за почти всички продукти. Самото им повишаване до средните стойности би превърнало страната в огромна сила на световните стокови пазари. 

Само допълнителното производство на ориз в Индия би било по-голямо от настоящия обем на световната търговия с тази стока, смятат експертите. Ако повиши добивите до най-добрите в света, Индия ще произвежда два пъти повече царевица, три пъти повече памук и осем пъти повече ориз и бобови растения, отколкото се търгуват през границите ѝ днес.

Повишаването на просперитета на фермерите също би имало голям косвен ефект за останалата част от икономиката на Индия. Данните за заетостта в селското стопанство прикриват огромна непълна заетост.

Увеличаването на доходите в провинцията би създало търсене на нови стоки и услуги, което на свой ред ще създаде по-добри работни места за много милиони работници в Индия. Те ще имат шанса да получават по-добри заплати, без да се налага да се оттеглят от процъфтяващите, но пренаселени градове на страната.

Примерът на долината Араку

Успехът в долината Араку дава някои добри примери. В края на 90-те години правителството на щата Андхра Прадеш, надявайки се да намали обезлесяването и да повиши доходите, снабдява фермерите там с бързо растящи дъбови дървета.

Няколко години по-късно им е даден разсад от кафе, което да расте в тяхната сянка. Местните жители отглеждат горските растения по най-добрия начин, но често продават продукцията си на безскрупулни посредници доста под пазарната цена.

Тази ситуация започва да се променя през 2016 г., когато много от дребните производители се присъединяват към кооперация, управлявана от Araku Coffee, която учи фермерите как да отглеждат зърна с по-високо качество, а след това ги купува на доста високи цени. 

Оттогава приходите на средностатистическия поризводител са се увеличили десетократно до над 200 000 рупии (2400 долара) годишно. Сламените колиби започват да изчезват и на тяхно място се появяват бетонни домове и моторни превозни средства. 

Директорът на Araku Coffee Манодж Кумар казва, че около 2000 от неговите фермери са станали милионери в рупии. А "тайната" им е, че вече гледат на селското стопанство като на печеливш експортен бизнес. 

Какво прави правителството?

Проблемът е, че това не е начинът, по който индийските правителства подхождат към селското стопанство. Политиците са склонни да го разглеждат като канал за събиране на гласове, но не и като двигател на растежа.

По време на първия си мандат индийският премиер Нарендра Моди обеща да удвои доходите на фермерите, но много от неговите политики, в крайна сметка, работят срещу тази цел.  

Пример за това е решението през 2016 г. да се спре циркулацията на банкноти с висок номинал, които съставляват 86% от валутата на Индия по стойност, с аргумента, че позволяват корупция и укриване на данъци. Този експеримент нанесе тежки щети на зависимата от парични средства селска икономика.

Внезапните локдауни в началото на пандемията през 2020 г. прогониха милиони работници далеч от градовете и обратно във фермите, обезмисляйки усилията да се направи селското стопанство по-ефективно.

Същата година партията на Моди представи набор от разумни селскостопански реформи, но ги прокара в парламента без консултация, което постави началото на едногодишен протест на фермерите, който, в крайна сметка, наложи отмяната им.

Напоследък оптимистите призовават към по-умен подход. След неубедителното си представяне на изборите тази година, Моди назначи нов министър на земеделието - Шиврадж Сингх Чухан, който преди това е бил главен министър на централния щат Мадхя Прадеш.

При неговото управление регионът инвестира в напояване, селски пътища и складове, като се стреми да подтикне фермерите към градинарство и да ги улесни да продават продукцията си на места, различни от държавните селскостопански пазари. 

Всички тези мерки вече започват да дават плодове - селскостопанският БВП на щата нараства със среден годишен темп от 7% между 2005 г. и 2023 г., в сравнение с 3.8% в национален мащаб.

Въпросът сега е дали Чухан може да стимулира подобен напредък на национално ниво. Предишните неуспешни опити на партията за реформи направиха големи части от селскостопанската политика твърде токсични, за да може централното правителство да се занимава с тях.

Министърът не може да направи много и за големия проблем с малките земевладения (средната индийска ферма обхваща само малко повече от един хектар) и произтичащото от това ниско ниво на механизация.

Въпрос на приоритети

Приоритет обаче може да бъде даден на много други неща. Около половината от индийските земеделски земи, например, нямат достъп до вода, освен от небето.

Индия има достатъчно хладилни складове само за около 10% от нетрайните си продукти. Правителството смята, че до 6% от зърнените култури, 12% от зеленчуците и 15% от плодовете се губят след прибиране на реколтата. 

По-голямата част от селскостопанския износ на Индия са сурови, небрандирани стоки. По-малко от 10% от храната, произведена в страната, се преработва, в сравнение с 30% в Тайланд и 70% в Бразилия.

Така че справянето с неравномерното напояване и слабата инфраструктура, както и насърчаването на обработката с по-висока стойност, биха били печеливши ходове. Увеличаването на селскостопанското производство би подпомогнало и общия растеж.

Някои проблеми могат да бъдат отстранени с едно движение на писалката. Всяка година Индия харчи около 2 трилиона рупии за хранителни субсидии и почти толкова за субсидии за торове, но харчи само 95 милиарда рупии за селскостопански изследвания и развитие.

Разходите за научни изследвания, като дял от селскостопанския БВП, са по-малко от 0.7%. Предстоящите опустошения от изменението на климата изискват по-големи инвестиции, а фермерите вече започват да разбират, че е невъзможно да се адаптират без научни открития.

Има и неща, които правителството просто трябва да спре да прави. То редовно се намесва, когато цените на храните се покачат, например чрез налагане на ограничения върху натрупването на запаси или чрез спиране на фючърсните пазари.

Държавата забрани износа на пшеница през 2022 г. и на повечето видове ориз през 2023 г. Всичко това пречи на фермерите да правят пари, когато цените са високи, и обезкуражава търговците да поемат рискове.

Облагодетелстват се предимно по-заможните. Най-бедните 800 милиона индийци получават безплатно зърно от правителството, така че промените в цената му ги засягат по-малко.

Манодж Кумар, шефът на Araku Coffee, е на път да отвори второ кафене в Париж. Компанията му се разширява и в търговията с други стоки. Много от производителите на кафе отглеждат и пипер. Фирмата насърчава хората, работещи в други части на Индия, да отглеждат боб и просо.

Но само правителството има силата наистина да трансформира индийското селско стопанство. Начинът да направи това, според Кумар, не е чрез опрощаване на заеми или отпускане на субсидии, а чрез създаване на екосистема, която е благоприятна за растеж. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !