Турция планира реформа на данъчната си система, включително и в областта на корпоративното облагане, където ще бъде въведена минимална ставка от 10%.

Промените са част от усилията на правителството на южната ни съседка да увеличи приходите в държавната хазна и да ограничи инфлацията.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган публикува широкообхватен пакет от данъчни реформи до ключовите парламентарни комисии, които трябва да дадат своето одобрение.

Те имат за цел да разширят данъчната основа и да допринесат за усилията за намаляване на инфлацията чрез затягане на фискалната политика. Те идват като част от по-широката икономическа програма, която започна след преизбирането на Ердоган през май 2023 г., пише Financial Times. 

Съгласно предложението, Турция ще наложи минимална данъчна ставка от 10% за повечето установени компании в страната, независимо от използваните от тях данъчни облекчения.

Стандартната законоустановена ставка на корпоративния подоходен данък е определена на 25%, но някои компании използват различни форми на данъчен кредит, за да постигнат много по-ниска ефективна ставка. Ако предложенията бъдат приети, тя няма да може да пада под 10 на сто. 

Мултинационалните компании с годишен оборот от над 750 милиона евро също ще бъдат облагани с 15-процентен минимален данък върху глобалния им доход.

Този ход ще приведе Турция в съответствие със споразумението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което има за цел да попречи на корпорациите да търсят "убежища" с ниски данъци.

Данъчните реформи ще дадат на властите и по-широк набор от инструменти за одит на компании и налагане на санкции на тези, за които е установено, че нарушават правилата - ход, насочен към ограничаване на сивата икономика в Турция.

Икономическият екип на страната, ръководен от финансовия министър Мехмет Шимшек, затегна фискалната политика през последната година като част от целта си за ограничаване на инфлацията, която надхвърли 70% през юни.

Правителството се опитва да коригира други тежки дисбаланси, причинени от предишните неортодоксални икономически политики на Ердоган, които включваха изключително ниски лихви и щедри предизборни харчове. 

Предложеният пакет от корпоративни данъчни промени идва, след като миналата година правителството увеличи данъка върху добавената стойност върху набор от стоки и услуги и утрои налозите върху бензина. Според Шимшек:

"Ние ще продължим да полагаме усилия, за да гарантираме, че нито една област не е необложена с данъци в Турция".

Инициативите за набиране на приходи засилиха натиска върху населението и допринесоха за сериозна ерозия на популярността на партията на Ердоган на местните избори през март.

В опит да облекчи част от този натиск, партията заяви, че планира да увеличи минималната публична пенсия с  2 500 турсти лири до 12 500 лири на месец (378 долара). Промяната ще важи само за около 3.7 милиона пенсионери на най-ниското стъпало на схемата.

Очаква се данъчните промени да помогнат за намаляване на държавния бюджетен дефицит на Турция, който се разшири в резултат на разходите, произтичащи от опустошителното земетресение през февруари в южната част на страната.

Мащабните мерки за стимулиране, използвани от правителството на Ердоган преди изборите през май 2023 г., включително големи увеличения на заплатите и пенсиите в публичния сектор, също засегнаха публичните финанси.

Бюджетният дефицит достигна 5.3% от БВП миналата година - най-високото ниво от 2009 г. насам и доста над средното ниво от 2% от 2006 до 2022 г..

Новите данъци имат за цел и да допълнят затягането на паричната политика от страна на централната банка, която повиши основния си лихвен процент до 50% през март от 8.5% през юни 2023 г., след като Ердоган изостави настояването си да поддържа лихвите ниски.

Новата икономическа програма на Турция започва да привлича обратно и международните фондови мениджъри. През последната година в деноминирания в лири пазар на държавен дълг са инвестирани над 12 милиарда долара, според данни на централната банка.

Има и признаци на напредък във възстановяването на икономиката, като резервите на централната банка в чуждестранна валута, които бяха силно изчерпани през последните години, рязко нарастват, а дефицитът по текущата сметка намалява.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !