Инвеститорите на развиващите се пазари постепенно променят отношението си към Турция. Наборът от икономически реформи я постави обратно на картата на държавите, които привличат нови инвестиции, пише Financial Times. 

Години наред неортодоксалните политики, които съчетаваха ниски лихвени проценти и водена от държавата кредитна експанзия, доведоха до висока инфлация и много уязвима местна валута. Вследствие на това турските местни активи се превърнаха в структурно подценена позиция за инвеститорите.  

Но след преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент през 2023 г. тази радикална политическа позиция се обърна. Привличането на технократи да управляват централната банка и Мехмет Шимшек като министър на финансите означаваше, че започва така необходимото връщане към монетарна и фискална "нормалност".   

От експерименти към нормалност

Лирата се обезцени с 38% между март и юли 2023 г. След това, за да стабилизира валутата и да укроти инфлацията, която достигна 75% на годишна база през май 2023 г., централната банка повиши лихвените проценти от 8.5% на 50% за девет месеца, затягайки рязко условията за кредитиране.

Последва рязко понижение на инфлацията, като през юни 2024 г. месечната инфлация спадна до 1.6 на сто, което се равнява на 21.6 на сто на годишна база. Стабилизирането на инфлацията на тези нива би довело реалния лихвен процент в Турция до около 20%, смятат експертите.

По-стабилните цени са от решаващо значение за стабилизирането на лирата, като насърчават по-нататъшната дедоларизация на спестяванията на населението и стимулират притока от чуждестранни инвеститори.

Обезценяването на валутата и високите лихвени проценти вече доведоха дефицита по текущата сметка от 5.5% от БВП през първото тримесечие на 2023 г. до 2.8% през същия период на тази година, като приходите от туризъм вероятно ще осигурят допълнителен тласък през лятото.

Наред със затягането на монетарната политика от страна на централната банка, финансовият министър настоява и за фискална консолидация. През 2023 г. цените на комуналните услуги и данъците върху потреблението бяха повишени, което, заедно с обезценяването на лирата, изостри проблема с инфлацията в краткосрочен план.

Новите данъчни мерки обаче адресират преките данъци, които са насочени по-скоро към успокояване на инфлационните процеси. Усилията за намаляване на дефицита включват и някои строги мерки, като замразяване на заплатите на държавните служители за следващите няколко години. 

Опитът от историята

След многото неуспешни опити за реформи в миналото, въпросът дали Ердоган за пореден път ще „обърне“ тези ортодоксални политики остава. Този път обаче реформите изглеждат стъпили на солидна основа, а и самият президент на Турция разбира, че стабилността на лирата сега е свързана пряко с неговата собствена популярност. 

По време на първото десетилетие от неговото управление - до 2012 г., разумната парична и фискална политика подкрепяше скока на чуждестранните инвестиции. През този период турската икономика се разшири с 64% в реално изражение, което доведе до увеличение на БВП на глава от населението с 43%.

Тази история може да предложи някои идеи за пътя напред. Зоната на растеж през 2002-2012 г. се случи след структурни промени в турската икономика, настъпили след реформите, водени от Международния валутен фонд през 1999 г. Те първоначално бяха успешни, позволявайки добра възможност за търговия.

Но изтичането на капитал от нововъзникващите пазари по време на т. нар. "дотком балон" в началото на 21-ви век, съчетано с местната политическа нестабилност, понижи увереността, че реформите ще бъдат приложени напълно.

Истинската повратна точка се случи в края на 2001 г., след като разширяването на турската програма на МВФ подобри доверието на инвеститорите. Това съвпадна с борсовата криза в САЩ, която насочи капитали от Уолстрийт към развиващите се пазари, включително и към Турция.

Важна подробност е, че в момента макроикономическите проблеми на Турция далеч не са толкова остри, колкото бяха през 1999 г., пише още FT. Тогава бюджетният дефицит на страната достигна 12% от БВП, а обезценяването на валутата беше съчетано с голям запас от краткосрочен дълг в долари.

Днес мерките на Шимшек имат за цел да консолидират дефицита на по-управляемо ниво и по-голямата част от държавния дълг е в турски лири, а не в чуждестранна валута.

Благоприятният сценарий изисква от Ердоган да убеди чуждестранните инвеститори, че Турция отново е привлекателна възможност за тях. Предприемането на стъпки за нормализиране на отношенията с ЕС, налагането на върховенството на закона и укрепването на институциите биха помогнали за това.

Съвсем наскоро страната засили връзката си с инвеститорите от Персийския залив, които увеличиха депозитите си в централната банка и предоставиха на Турция източници на финансова подкрепа.

Засега е рано да се каже дали реформите ще доведат до дългосрочен структурен растеж, но знаците са положителни, което се вижда в отношението на инвеститорите.