Глобален икономически растеж от 3.2% през 2024 г. и 3.3% през 2025 г. прогнозира Международният валутен фонд в последния си доклад. Предвижданията са в съответствие с прогнозите на институцията от април.

Въпреки това от МВФ отбелязват, че променливият импулс в икономическата активност в началото на годината донякъде е стеснил разликите в производството, което означава, че разминаванията в темповете на растеж между отделните икономики вече са по-малки.

По отношение на процеса на дезинфлация, в доклада се посочва, че рисковете, които водят до вдигане на цените, са се увеличили, „повишавайки перспективата за по-високи за още по-дълго лихвени проценти“.

Един такъв риск е ескалиращото търговско напрежение, което може да увеличи цената на вносните стоки по веригата на доставки. 

"Другият интересен феномен, който виждаме, е, че има нарастващи доказателства за фрагментация в търговията. Това, което откриваме е, че търговията в рамките на политически близки блокове се е задържала на добри нива и е компенсирала факта, че търговията между тези блокове всъщност е намаляла“, коментира в интервю за Euronews Петя Коева Брукс, заместник-директор в отдел „Изследвания“ на МВФ.

Тези предупреждения идват въпреки факта, че търговията се оказа стабилна в началото на годината, стимулирана от силния износ от Азия, особено в технологичния сектор.

Според експерта на МВФ, митата, наложени наскоро върху китайски стоки от САЩ и ЕС, вероятно ще имат отрицателно въздействие върху страната, която ги налага, както и върху други държави. 

"Някои от тези мерки може и да са по основателни причини, но ние призоваваме държавите да се опитват да разрешат тези проблеми по многостранно съвместим начин, а не чрез подобни едностранни действия". 

Европейската комисия определи временни мита до 37.6% върху електромобилите, внасяни от Китай, а през май Съединените щати въведоха 100% мита върху произведените в Китай електрически превозни средства. 

Изгледи за икономическо възстановяване

В доклада на МВФ се посочва, че признаците на икономическо възстановяване се материализират в Европа и на други места по света, водени от подобряването на активността в сектора услугите.

Коева Брукс отбелязва, че това отчасти бележи естествена промяна в търсенето след пандемията. По време на локдауните потреблението на стоки се увеличи, докато дейността в услугите стагнира. По-късно, когато ограниченията за социално дистанциране се облекчиха, търсенето на услуги отново се повиши.

Потреблението е движено както от нарастващите реални заплати, така и от по-високите инвестиции с облекчаването на финансовите условия, казват още от МВФ. Растежът в еврозоната се очаква да достигне 1.5% през 2025 г., като за 2024 г. се предвижда по-скромно повишение от 0.9%.

Докладът подчертава, че се очаква по-бавно възстановяване в Германия, която беше силно засегната от ценовите шокове на енергията поради зависимостта си от индустрията с интензивно потребление на гориво.

Годишният растеж на страната за 2025 г. се прогнозира на ниво от 1.3%, докато оценката за настоящата 2024 г. е 0.2% след свиването от 0.2% миналата година.

Забавяне на глобалната дезинфлация

Възстановяването на растежа обаче може да причини инфлационни удари, предупреждават от МВФ. В резултат на това централните банки може да се почувстват принудени да забавят намаляването на лихвените проценти. В доклада се казва още:

"Повишаването на инфлацията в Съединените щати през първото тримесечие забави нормализирането на монетарната политика. Това постави други развити икономики, като Еврозоната и Канада, където основната инфлация се охлажда повече в съответствие с очакванията, пред Съединените щати в цикъла на облекчаване. В същото време, редица централни банки на развиващите се пазари остават предпазливи по отношение на намаляването на лихвените проценти поради външни рискове, предизвикани от промените в лихвените разлики и свързаното с тях обезценяване на валутите на тези икономики спрямо долара".

Институцията посочва също, че е ревизирала във възходяща посока прогнозите си за цените на суровините с 5% през 2024 г.

Очаква се цените на енергийните суровини да паднат с около 4.6% през 2024 г., тоест по-малко от предварително прогнозираното през април. Това отклонение отразява повишените цени на петрола, свързани с намаленото производство от ОПЕК+ (Организацията на страните износителки на петрол плюс техните съюзници, в това число и Русия).  

Ценовият натиск, причинен от конфликта в Близкия изток, също играе роля за завишената прогноза за цените на суровините. 

По-силна активност в Китай

МВФ преразглежда и прогнозата за растежа на развиващите се пазари, подхранван от по-силната активност в Азия, особено Китай и Индия. "Тези две страни представляват около половината от растежа на световната икономика", казва Петя Коева Брукс.

Прогнозата на Китай за 2024 г. е 5%, докато предвижданията за икономическия ръст на Индия на годишна база е 7%.

На въпрос относно разочароващите данни за БВП на Китай, публикувани по-рано тази седмица, МВФ отбелязва, че те биха могли да представляват риск от понижаване на настоящата прогноза.

Икономиката на Китай нарасна с 4.7% на годишна база през второто тримесечие, което не оправда очакванията на управляващите в Пекин. "Това, което е важно за Китай, е да се справи с проблемите на имотния пазар. Това е нещо, което ще донесе доверие на потребителите“, казва Коева Брукс. 

Препоръки за растежа

Докладът на институцията предупреждава, че в страните, където рисковете за повишаване на инфлацията са се материализирали, централните банки трябва да се въздържат от прекалено ранно облекчаване на лихвените проценти и да се стремят да стимулират слабите средносрочни перспективи за растеж.

Едно от решенията, според, МВФ, е да се повиши производителността на труда чрез по-добро интегриране на жените и имигрантите в работната сила.

"Въпреки че емиграцията на младото и образовано население може да окаже влияние върху страните на произход, разходите могат да бъдат смекчени. Политики, които спомагат за увеличаване на мрежите на диаспората, максимизиране на ползите от паричните преводи и разширяване на възможностите на вътрешния пазар на труда са възможни пътища на развитие“.

Финансовата институция за пореден път подчертава значението на многостранното сътрудничество за насърчаване на търговията и за справяне с глобалните проблеми, включително и климатичната криза.