Реалният брутен вътрешен продукт на България през 2024 г. ще нарасне с 2.1%, като основният двигател ще остане вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос.

Това се посочва в актуализираната прогноза на Българската народна банка към края на юни.  В сравнение с април, очакванията на институцията за икономическия растеж през настоящата и следващата година са малко по-слаби, докато за 2026 г. са завишени. 

Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи, както и от по-високо правителствено потребление. 

За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. 

БНБ очаква растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2025 г. и след това да се забави до 2.9% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.

Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5%. Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари. 

Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.

В резултат на това се очаква базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024–2026 г., следвани от хранителните продукти. 

През 2024  г. заетостта в страната се очаква да се повиши с 0.5%, което е в съответствие с повишаването на икономическата активност през този период. Същевременно, коефициентът на безработица ще продължи постепенно да се понижава от 4.4% през 2024  г. до 3.6% през 2026  г.

В резултат на затегнатите условия на пазара на труда и нарастващия недостиг на работна ръка, БНБ очаква темпът на растеж на заплатите да остане по-висок спрямо прогнозираното повишение на производителността на труда и потребителските цени и да възлезе на около 7.5% през 2025  г. и 2026  г.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. 

В допълнение, продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.

По отношение на прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-голямо от прогнозираното нарастване на потребителските цени за целия прогнозен хоризонт. Те произтичат от потенциалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийните и неенергийните суровини. 

Предпоставка за по-висока от прогнозираната инфлация е евентуалното по-бавно и ограничено пренасяне на допусканите понижения на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в условия на силно потребителско търсене, както и запазващият се растеж на разходите за труд на фирмите. 

Друг риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от потенциално утвърждаване на по-големи от заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !