Банките в еврозоната са изправени пред ограничено пряко въздействие от войната в Иран, но по-голямата опасност се крие в това как отслабената икономика може да се отрази негативно на балансите им, заяви пред Reuters член на надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В обширно интервю Педро Мачадо обсъди опасения, простиращи се от напрежението в Близкия изток до неотдавнашното колебание на частните пазари, като същевременно предупреди, че бумът на сложните сделки по секюритизация заслужава да бъде разгледан по-внимателно.

Заплахата от по-широк конфликт в Близкия изток изостри опасенията от нов инфлационен скок и поднови натиска върху икономическия растеж в еврозоната, която зависи от доставчиците от Персийския залив за част от газа си и от маршрутите през Суецкия канал за азиатски стоки.

Мачадо заяви, че пряката експозиция на банките от еврозоната към Иран и Израел е малка спрямо способността им да абсорбират загуби, като тя е 0.7% от основния капитал за активи, като например заеми, и 0.6% за пасиви, като например банкови облигации.

„Дори ако включите съседните държави, експозициите са доста ограничени, представлявайки малко по-малко от 1% от общите активи“.

Според последните данни на ЕЦБ, големите банки в еврозоната контролират активи на стойност 27.8 трлн. евро, което означава, че 1% от тях би бил на стойност 278 млрд. евро.

По-сериозният риск, допълва той, се крие във всяко подновено покачване на цените на енергията, което би довело до инфлация и в крайна сметка - до забавяне, което би оказало натиск върху кредитополучателите.

„В дългосрочен план, ако цените на енергията се повишат, може да имаме скок на инфлацията с потенциално рецесионно въздействие върху икономическата активност“, заяви Мачадо.

„А това се превръща в потенциално въздействие върху безработицата - променлива, която е доста важна за банките.“

Сенчестите банки на фокус

Мачадо омаловажи значението за европейските кредитори на сътресения в последно време в сектора на частните кредити в САЩ, заявявайки, че не е видял „никакви конкретни доказателства“ за разпространение.

Според него обаче, ЕЦБ засилва фокуса си върху синтетичните секюритизации, при които банките прехвърлят кредитния риск, свързан с определен портфейл от активи към външни инвеститори, използвайки деривати или гаранции.

Надзорниците искат да гарантират, че рискът не се връща като бумеранг обратно в банковата система чрез непреки канали за финансиране.

„Възнамеряваме да съберем индивидуална информация за тези трансакции, за да се опитаме да получим много по-обобщена представа за тях, както по отношение на обема, така и по отношение на потенциалната експозиция през задната врата“.

Синтетичните сделки за прехвърляне на риск изживяват бум, като са се увеличили с 85% през първата половина на 2025 г. спрямо година по-рано, подпомогнати от промени в регулациите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !