През 776 г. прeди Новата ера тълпа от зрители се събира в Олимпия, Гърция, за да гледа състезание между атлети от цялото Средиземноморие. Така започват древните Олимпийски игри, чиято история продължава повече от хилядолетие.

В рамките на няколкостотин години Олимпийските игри се разширяват далеч отвъд рамките на едно състезание по бягане. Добавени са повече спортове и Олимпия установява строги правила и разпоредби за участниците.

На всеки четири години древните олимпийци, оценявани от десет добре обучени съдии, се изправят в умопомрачителната жега на Южна Гърция. 

Подобно на съвременните си колеги, те се състезават в борба, хвърляне на копие, бокс и дълъг скок, като, за разлика от днешните атлети, стигат до финала и с колесници.

Докато основният фокус на древните игри бил атлетизмът, те също така включвали философии за справедливост, мир, развитие и образование – ценности, които проникват в съвременната олимпийска ера, започнала 1500 години след края на оригиналното събитие.

Първите съвременни олимпийски игри се провеждат в Атина през 1896 г., благодарение на организационните усилия на Пиер дьо Кубертен - френски барон, който предвижда стойността на едно многонационално спортно състезание.

По случай началото на Летните олимпийски игри в Париж през 2024 г., списание Smithsonian представя девет изненадващи факта за прочутото древно спортно състезание. 

Олимпийските игри не били единствени по рода си

Олимпия не е единственият древногръцки град, който бил домакин на организирано атлетическо състезание. Много общности провеждали свои собствени игри, но те не били чак толкова престижни.

Около 150 г. преди Новата ера в Гърция редовно се провеждат поне 200 подобни мероприятия, а Атина, Мегара и Беотия се очертават като най-известните места. Спортистите се състезавали за пари и ценни награди, като например казани с масло.

Игрите, базирани в Олимпия, са част от друг клас състезания - Свещените игри, известни също като Панелинските игри или Игрите на короната.

Четири места - Немея, Делфи, Коринтският провлак и Олимпия - се редували в провеждането на годишното състезание, което означава, че действителните Олимпийски игри се провеждали само на всеки четири години, както летните и зимните днес. 

Свещените игри били по-малко доходоносни за победителите от игрите с награди. Те получавали само слава и корона от листа. От четирите Свещени игри, тези на Олимпия били ненадминати по известност. Без значение колко състезания е спечелил даден спортист в Гърция, олимпийската победа била почитана преди всичко. 

Историята на олимпийското примирие

На церемонията по откриването на Зимните игри през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, Хуан Антонио Самаранч - тогавашният президент на Международния олимпийски комитет, говори за мира:

"Нашето послание е по-силно от всякога. Моля, спрете битката. Моля, спрете убийствата. Моля, хвърлете оръжията си". 

Думите на Самаранч, които са по повод обсадата на Сараево, събуждат идеята за съвременното олимпийско примирие, след това възобновено от комитета и Обединените нации. От 1994 г. насам ООН приема резолюция, озаглавена „Изграждане на мирен и по-добър свят чрез спорта и олимпийския идеал“ преди всяко издание на Игрите.

Историята на олимпийското примирие датира много по-далеч от 90-те години на миналия век, чак до изобретяването на Игрите. През девети век пр. н. е. на Ифитос - владетеля на гръцкия град Елида, му писнало от безкрайните конфликти в региона.

Когато се консултира с оракула на Делфи (жрица, която служела като земен глас на бог Аполон), тя му казва да започне мирно атлетично състезание. Ифитос и други гръцки монарси (с един от които той воюва по това време) подписват примирие.

Противно на популярната легенда, споразумението не изисква всички конфликти в Гърция да спрат по време на Игрите. Вместо това позволява на спортистите и останалите лица, участващи в събитието, безопасно да пътуват до и от Олимпия.  

Щафетата с огъня не е древно олимпийско събитие

Днес запалването на олимпийския огън е в центъра на церемонията по откриването на Игрите. Огънят се пали няколко месеца преди началото на игрите в Олимпия и през следващите седмици пламък „пътува“ до олимпийския стадион.

Въпреки че тази щафета от факла към факла се е превърнала в трайна символична и театрална шарада, традицията не произхожда от древна Олимпия. Пътуването на олимпийския огън се организира за първи път през 1936 г. за олимпиадата в Берлин.

Но, въпреки това, огънят е бил важна част от древните Олимпийски игри. По време на събитието пламъкът постоянно горял в олтара на богинята Хестия. Свещени пламъци били поддържани и в храмовете на Зевс и Хера.

Въпреки че щафетата с факла никога не е била провеждана в древна Олимпия, спортните състезания в други градове понякога включвали подобни ритуали. В Атина, например, участниците имали задачата да поддържат запалена палка от тръстика, докато се състезавали в щафетни екипи от морско пристанище до Акропола.

Не всеки можел да участва в игрите

На жените в Древна Гърция било изрично забранено да се състезават в Игрите в Олимпия, въпреки че те можели да печелят признания като собственици на коне и спонсори на състезания с колесници. Херейските игри, отделно състезание специално за жени, се появява като алтернатива на Олимпиадата, но не е част от официалните тържества. 

Всеки свободен гръцки гражданин от мъжки пол можел да се състезава в Игрите, но трябвало да разполага с достатъчно време и ресурси за подготовка. Първият олимпийски победител бил готвач на име Кореб.

Олимпия изисквала от всеки спортист, участващ в състезанието, да тренира десет месеца преди игрите. Подобен ангажимент изключвал повечето мечтатели, които трябвало да прекарват времето си в подкрепа на семействата си.

Някои бедни, но талантливи спортисти си взимали почивка чрез дарения от спонсори, които ги подкрепяли със стипендии по време на обучението им. Други получавали атлетическа "стипендия" от властите. 

През 300 г. пр. н. е. треньорът на боксьор на име Атенодор се обръща към град Ефес за финансова помощ за неговия стажант. 

Историята на т. нар. "олимпийско село"

Последната фаза от подготовката на олимпийците била задължителен месечен престой в Елис - милитаристичен град, който приютявал спортистите за интензивна тренировъчна програма. 

Частните треньори на атлетите само наблюдавали подготовката, докато олимпийските треньори и съдии оценявали представянето на бъдещите състезатели. 

Тази процедура, подобна на тренировъчен лагер, "прочиствала" групата от недостойни спортисти преди Игрите да започнат. Освен това тя позволявала на участниците да преценят собствената си подготовка. Ако някой състезател се окажел не достатъчно добре подготвен, за да се състезава с конкуренцията, той можел да напусне без срам. 

В днешното "олимпийско село" порядките съвсем не са толкова строги, а спортистите използват свободното си време на Олимпиадата по-скоро за забавления, отколкото за подготовка в последния момент. 

Маратонът не бил древно олимпийско събитие

Пешеходното състезание от 42 километра е част от съвременните Олимпийски игри от възобновяването на състезанието през 1896 г. Такава надпревара обаче не се е провеждала в древна Олимпия. 

Най-дългата пешеходна дисциплина за древните гърци била долихосът, който можел да достигне около пет километра. Но въпреки това маратонът има исторически корени в Древна Гърция.

Според легендата, Фидипид - древен гръцки куриер, пробягал 42 километра от бойното поле в Маратон до Атина, за да обяви военната победа на Гърция над персите, след което починал на място. 

Бягането е и най-старото олимпийско събитие. Първите игри през 776 г. пр. н. е. се състояли от едно-единствено състезание - спринт с една обиколка на стадиона с дължина от около 200 метра. 

Древните олимпийци не получавали медали, но победите им все пак били материално обезпечени

Победителите в Свещените игри в Олимпия, Немея, Делфи и Коринтския провлак печелели корони от маслиново дърво, магданоз, лаври и бор. Класираните на второ и трето място обаче не били награждавани.   

Но официалните награди не били единствените им печалби. Както и съвременните олимпийци, древните атлети пътували отдалеч, за да се състезават в Олимпийските игри. Родните градове на победителите били изключително горди с тях и ги обсипвали с допълнителни награди след завръщането им.

Атина, например, предоставяла на местните победители в олимпийски състезания между 50 и 100 амфори (високи керамични буркани) със зехтин.

Останалите награди включвали паради, доживотни места в амфитеатрите, пенсии, държавни позиции, храна и др. Един завършен спортист, натрупал богатство както от игрите с награди, така и от олимпийските победи, можел наистина да живее луксозен живот. 

Древните олимпийци се състезавали голи 

Древните гърци били свикнали с публичната голота, включително и на спортни състезания. Практиката била особено подходяща за Олимпиадата, тъй като лишавала състезателите от техния социален ранг и представявено им зависело единствено от тяхната физическа мощ. 

Гръцките писатели отбелязват и потенциала на облеклото да възпрепятства атлетичните способности. Един бегач, например, се спънал в падналата си превръзка по време на състезание.

Атлетите не били единствените, които трябваше да бъдат голи на Олимпиадата. Веднъж една вдовица се промъкнала на стадиона, преоблечена като треньор, за да гледа как се състезава синът ѝ. Омъжените жени не можели да присъстват като зрители, въпреки че на момичетата било разрешено да гледат събитията. 

След този случай всички треньори трябвало да бъдат съблечени като атлетите, така че да се гарантира присъствието единствено на мъже по време на състезанията. 

Не християнството слага край на древните Олимпийски игри, а икономиката

Древните олимпийски игри се провеждат в чест на Зевс - царя на гръцките богове. До средата на втори век пр. н. е. Римската империя поела контрола над Гърция, включително и над Олимпия. Игрите продължават да се провеждат, но славата и популярността им постепенно намаляват.

В началото на 4-и век Рим приема християнството като своя официална религия. По-късно през същия век Теодосий I издава серия от укази, забраняващи езическата религия, ритуали и празници.

Докато някои наблюдатели обвиняват указите на императора за края на Олимпийските игри, историците посочват, че мерките не споменават изрично състезанието на Олимпия.

Християнизираните римски идеали може да са повлияли за западането на Игрите, но истинският крах на състезанието вероятно има икономически корени. Игрите на Олимпия били подкрепяни основно от граждански фондове. Но до четвърти век тези пари се отклоняват в други посоки, което означава, че основната тежест падала върху богатите частни спонсори на събитието. 

В крайна сметка, организаторите стигат до момент, в който не можели да си позволят да продължат. След повече от хиляда години, древните олимпийски игри изчезват и атлетичната сцена на Гърция се фрагментира на отделни местни спортни мероприятия за развлечение, докато големите свещени състезания остават в историята.

Древните игри може и да са претърпели затихващ край, но значението им за гърците е огромно, смятат историците. Спортните надпревари били толкова важни, че гърците дори рискували безопасността на страната си заради тях. 

Когато персите нахлуват в Гърция през 480 г. пр.н.е., много от гръцките градове-държави се съгласяват да съберат съюзническа армия, но им било много трудно да го направят, защото огромен брой хора искали да отидат на Олимпийските игри. Така събирането на армията за защита от персите трябвало да се отложи за известен период от време. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !