Хаосът, който обхвана световните финансови пазари тази седмица, беше отчасти причинен от популярна пазарна стратегия, известна като преносна търговия (от англ. carry trade).

Японският бенчмарк Nikkei 225 падна с 12.4% в понеделник, а борсовите индекси в Европа и Северна Америка претърпяха огромни загуби, тъй като инвеститорите продаваха акции, за да покрият нарастващите рискове от инвестиции, направени с помощта на евтино финансирани средства, заети предимно в японски йени.

Пазарите възстановиха голяма част от загубите си във вторник, но щетите за трейдърите и инвестиционните фондове остават. Те бяха разтърсени от комбинация от фактори, включително страх от възможна рецесия в Съединените щати и притесненията, че акциите на технологичните компании са скочили твърде високо тази година.

Но мащабът на спадовете беше преувеличен от бързането да се продават щатски долари именно поради carry trade сделките, които помогнаха на пазарите да достигнат рекордни нива.

Какво представлява т. нар. "carry trade"? 

Преносната търговия, или т. нар. "carry trade" включва заемане на капитал при ниски лихви в една валута за постигане на по-висока възвръщаемост от инвестиции в друга. Един от най-новите примери е заемането на японски йени, очаквайки те да останат евтини спрямо щатския долар и японските лихвени проценти да останат ниски. След това заетите средства се инвестират в американски акции и държавни облигации в очакване на по-висока възвръщаемост. 

Колко голям е обемът на този тип сделки?

Невъзможно е да се каже колко точно е глобалният оборот в т. нар. преносна търговия, защото валутните транзакции не се проследяват централно като сделките на фондовия пазар. Но има някои начини да се оцени тяхната популярност.

Единият индикатор са договорите, проследявани от Комисията за търговия със стокови фючърси. Тези данни показват, че хедж фондовете и други спекулативни инвеститори са държали повече от 180 000 договора, залагащи на спад на йената на нетна база, на обща стойност над 14 милиарда долара в началото на юли. До миналата седмица тези позиции са били намалени до около 6 милиарда долара.

Друг показател е чуждестранното кредитиране на японските банки, което към март тази година достигна 1 трилион долара. Това е ръст от 21% спрямо 2021 г., според данни на Банката за международни разплащания. Голяма част от неотдавнашния ръст на трансграничното кредитиране в йени е на така наречения междубанков пазар, където банките отпускат заеми една на друга и на небанкови финансови фирми като мениджъри на активи. 

Такива заеми „обикновено са функция именно на глобалното търсене на инвестиции за carry trade, финансирани с йени.

Защо пропаднаха carry trade сделките? 

Ключовият фактор зад преносната тръговия е разликата в лихвените проценти. Централната банка на Япония поддържа лихвените проценти на нулеви равнища или близо до тях от години, опитвайки се да насърчи кредитирането и да стимулира икономическия растеж. 

Миналата седмица институцията повиши основния си лихвен процент от нула до 0.25%. По-високите лихвени проценти обикновено повишават стойността на националната валута и японската йена скочи спрямо щатския долар със 7.5% в рамките на седмица.  

Търговците трябваше бързо да продават активи, деноминирани в долари с по-висок риск, за да покрият внезапно увеличилите се разходи по заемите плюс загубите от промените в валутния курс и от спада в стойността на притежаваните от тях активи, докато в същото време цените на акциите се сринаха. 

Освен това хедж фондовете, които извършват caryy trade сделки, използват компютърни модели, за да помогнат за максимизиране на възвръщаемостта спрямо рисковете. Те трябваше да продадат част от акциите си, за да поддържат приемливи рискови профили, но алгоритмите задействаха т. нар. спирала на продажбите, при която всеки по-сериозен спад в пазарната цена задейства вълна от нови поръчки за продажба. 

Какъв е рискът от преносната търговия?

Стратегията carry trade има най-голям смисъл, когато валутните курсове са относително стабилни и инвеститорите могат да се възползват от пазарни възможности с по-висока доходност, като неотдавнашните скокове на цените на акциите в Съединените щати. 

Сътресенията на пазара обаче принудиха търговците да покрият дълговете си чрез закупуване на йени и други валути, както и чрез продажба на високорисковите си активи, закупени при по-благоприятни условия. 

Освен това преносните сделки са много доходоносни, когато инвестициите се покачват, но потенциалните загуби могат да бъдат лавинообразни, когато хиляди търговци са притиснати да продават активи наведнъж.  

Разликата между основния лихвен процент в Япония, който сега е 0,25%, и референтната лихва на Федералния резерв от 5%-5,25% все още е голяма, но вероятно ще се стесни, тъй като Фед намалява лихвите, а Япония ги повишава.

Финансовите пазари изглежда се успокоиха във вторник, като японският индекс Nikkei 225 нарасна с 10.2%, а останалите пазари изтриха голяма част от загубите от предходния ден. Анализаторите са разделени по въпроса дали този пристъп на нестабилност на пазарите е отминал или ще има още "болка". 

Независимо от това, преносната тръговия се използва от десетилетия. Тя допринесе за срива във финансовия сектор на Исландия през 2007-2008 г., когато инвеститорите взимаха заеми в йени или швейцарски франкове, за да се възползват от високите исландски лихвени проценти. 

По време на последното сътресение на пазара Мексико отбеляза спад на песото с повече от 6%. Популярната, но потенциално сложна стратегия за търговия вероятно ще продължи да се използва от инвеститорите, особено във времена на висока волатилност на пазара.