Русия е изправена пред сериозна дилема - страната изпитва недостиг на военнослужещи, за да защити границите си и да продължи битката в Донбас, но също така трябва да запълни и дефицита на работна сила, ако иска да поддържа военната си икономика, пише Euronews.

Още преди Украйна да започне изненадващата си операция в района на Курск в Русия, данните от по-развитите руски региони говореха за голямо увеличение на заплатите на войниците, наети за фронта.

В тази конкретна война Русия е избрала смесен модел на мобилизация и наемане на войници.

И за двете категории обаче е въведено заплащане, като единствената разлика е, че наетата част от нейната фронтова армия доброволно поема работата, а мобилизираната част е задължена да служи, но въпреки това получава пари за това.

От юли 2023 г. до юни тази година руската държава е изплатила на участниците във войната в Украйна, ранените военнослужещи и близките на загиналите между 2.75 и 3 трилиона рубли (30 милиарда евро), което се равнява на 1.5% от брутния вътрешен продукт на Русия, според проучване на проекта Re:Russia.

Финансови стимули за армията

Краснодарският регион е една от водещите административни единици на Русия, що се отнася до заплащането за набиране на войници на първа линия, и наскоро увеличи еднократната сума за присъединяване към войната до еквивалента на около 16 000 евро. Това се смята за значителна сума за много руснаци.

За сравнение, вторият по големина град в Русия - Санкт Петербург, предлага около 11 000 евро за новобранците, а столицата Москва увеличи възнаграждението за наемните войници до около 19 000 евро. 

Тъй като скокът в заплащането за набиране на руски войници се случи преди украинската офанзива Курск, тази тенденция не може да се отдаде на тази конкретна промяна в динамиката на Руско-украинската война.

Александър Кларксън, преподавател в Кралския колеж в Лондон, коментира пред Euronews, че Русия вече започва да изчерпва желаещите доброволци, но не иска да повтори непопулярната мобилизация. Ето защо тя продължава да увеличава "бонусите".

Недостигът на доброволци за войната не е единствената причина за скока на разходите на руската държава за набиране на войници на фронтовата линия.

Конкуренция между въоръжените сили и военната индустрия

Според Иван Клищ, научен сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност в Талин, конкурентните заплати и по-добрите условия от военните също играят важна роля.

Руската армия сега трябва да се конкурира с местната военна индустрия, която е във възход и също е гладна за работна ръка.

Това описва дилемата, пред която е изправено руското ръководство – набиране на войници или наемане на работници. Март Кулдкеп, професор в University College London, обобщава проблематичното разклонение на пътя за военните усилия на Русия: 

„Министерството на отбраната все повече трябва да се конкурира с други работодатели, включително в стратегически важни сектори. Това създава не само конкуренция за заплащане, но също и дилема кои държавни интереси да бъдат приоритетни“. 

Въпросът за военните нужди срещу тези на индустрията не може да бъде решен лесно в случая с Русия - особено сега, когато броят на работниците мигранти продължава да намалява поради нарастващите полицейски репресии, свързани с поредицата от терористични атаки в Русия от радикални ислямистки групи и в общата атмосфера на страх от принудителната военна служба.

Потокът от трудови мигранти от Таджикистан към Русия, например, през първите шест месеца на 2024 г. е намалял с 16%, според данни на Министерството на труда на Таджикистан.

Изчерпване на работната ръка

"Независимо дали отстранявате работници чрез наборна военна служба или ги привличате с високи военни заплати, и в двата случая рискувате да получите недостиг в цивилната икономика", обяснява Едуард Хънтър Кристи, бивш служител на НАТО и старши научен сътрудник на FIIA

По думите му, може да се наложи заплатите да се увеличат и в някои сектори на цивилната икономика. Всичко това обаче ще струва доста скъпо на руската държава и също така ще подхрани инфлацията.

Инфлацията, съчетана с утежняващия се недостиг на работна ръка, представлява тъмен облак над руската икономика, която показва признаци на растеж след прехода към военен режим.

Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, казва пред Euronews, че единственият бизнес, който може да процъфтява в тази среда, са доставчиците за войната.

"Неизбежната последица е, че гражданската икономика ще се свие, докато военно-промишленият комплекс расте. В крайна сметка, инфлацията също ще намали доходите на населението. Колко зле ще стане зависи от това как се развиват санкциите и цената на петрола", смята той. 

Масовата емиграция отстранява потенциалните работници

Проблемите на Русия с работниците се влошават от факта, че вълни от масова емиграция на по-млада, квалифицирана работна сила напускат Русия след началото на войната срещу Украйна.
 
„Общият брой на емигрантите от 2022 г. насам се оценява на около 500 000 до един милион души, много от които са млади, добре образовани и работят в ключови индустрии, като сектора на информационните технологии", казва Мария Снеговая, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания

"Като добавим към това мобилизираните и доброволците, като цяло, поради комбинацията от коронавирус, мобилизация и свързани с войната жертви от 2020 г. до 2023 г., трудовият резерв на Русия е загубил около 2–2.8 милиона души“, изчислява тя.

Застаряването на населението също е проблем

Трябва да се вземе предвид и възрастовата разлика на населението на Русия. Според най-новите данни на Росстат за 2024 г., абсолютният брой на пенсионерите в Русия е около 41 милиона - около 30% от общото население, като се включат вълните на емиграция и жертвите от войните.

Не е чудно, че почти половината от руските промишлени предприятия вече са съобщили, че имат недостиг на персонал към миналата година.

„Икономиката прегрява, централната банка повиши лихвения процент дори над безпрецедентно високото в момента ниво от 18%. Промените на лихвите обаче няма да повлияят на истинските източници на инфлация – увеличените потребителски разходи, водени от все още нарастващите разходи за отбрана, социални разходи за участниците във войните, недостига на работна ръка и конкуренцията за работници чрез увеличения на заплатите", коментира Снеговая.

Дори с бума във военната икономика, руският БВП е нараснал средно само с 0.8% годишно за този период. Тъй като инфлацията и недостигът на работна ръка нарастват и Украйна пренася войната на руска територия, руската икономика не изглежда в добра форма, пише още изданието.