Илия Кръстев е председател на AIBEST, член на УС на БРАИТ и изпълнителен директор на A Data Pro. Той е сред експертите, които ще участват във форума „Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност“, организиран от Darik Business Review.

Дни преди събитието, което ще се проведе на 18 септември в София, разговаряме с него за ролята на изкуствения интелект (AI) и дигитализацията като двигатели на икономическия растеж в България.

Може ли България да се превърне в държава със силно развита дигитална икономика?

България има потенциал да развие силна дигитална икономика, но това изисква значителна трансформация в образователната система, привличане на чуждестранни инвестиции и създаване на подходящи условия за иновации и предприемачество.

В момента сме по-скоро лидер в Югоизточна Европа по отношение на технологиите и развитието на IT сектора, тъй като разполагаме с много активна екосистема по отношение на фондове, стартъп компании, както и за големи компании, които в последните вече над 10 години имат големи операции в България.

В същото време обаче липсва достатъчно фокус върху обучението и придобиването на необходимите технологични умения, особено при подрастващите, а политическата нестабилност възпрепятства бързата трансформация.

Образованието трябва да бъде разглеждано като ключов елемент от националната сигурност на държавата. Трябва да се проследяват въпроси, като какво учат децата, как се финансира образованието и какви са програмите в средното и висшето образование.

Много от тези програми са на 30-40 години и вече не отговарят на нуждите на бързо развиващия се свят. Проблемът е, че реформа в образованието е трудна, защото има множество заинтересовани страни по веригата, като синдикатите, които са част от системата от десетилетия. Връзките между учебниците, издателствата и структурите, които ги поддържат, създават допълнителни бариери за промяна.

Необходими са решителни действия днес, защото промяната на консервативен сектор, какъвто е образованието и очакването за ефект от това след 10 години, няма да доведе до резултат.

В това отношение стратегията на AIBEST включва образователни инициативи и привличане на участници от различни индустрии и обществени сектори. Без подходящо обучение и развиване на таланти е трудно да се постигне траен напредък в дигиталната индустрия.

Може ли и трябва ли държавата да стимулира развитието на дигиталната и технологичната индустрия?

Важно е държавата да подкрепя сектори с висок потенциал за растеж и иновации, вместо да се ръководи от краткосрочни политически интереси. В противен случай рискуваме да загубим глобалната конкурентоспособност.

В България никога не сме имали нужда от специално отношение, но имаме нужда от стабилни условия, нормално образование и регулации, които да ни помогнат да бъдем конкурентоспособни в глобалната среда. Ако не се приоритизират правилните сектори, ние губим преднина пред другите пазари.

В този контекст е от значение ролята на работодателските организации, които могат да гарантират устойчивостта и посоката на развитие на бизнеса в България. Нашата индустрия никога не е била част от работодателски организации.

От тази година, заедно с още няколко организации и асоциации, като BESCO и БАСКОМ, се присъединихме към Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ). Целта ни е да създадем платформа за широк кръг от компании и индустрии – не само технологични, но и такива в сферата на образованието, здравеопазването и дигитализацията, с които да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Като представители на технологичната индустрия, искаме да бъдем част от правенето на стратегически политики. Това ще помогне на България да стане адекватен участник в глобалните процеси.

Може ли AI да замени цели професии и кои ще бъдат те?

AI вече оказва влияние върху различни индустрии и професии. В бъдеще е възможно технологии, базирани на AI, да заместят професии, свързани с обработка на информация, анализ и дори творческа дейност. Сред предимствата са бързината, липсата на умора, както и това, че може да ползваме AI във всеки един момент, 24/7.

Най-големият риск при изкуствения интелект е как се прилага, особено когато тези модели се използват с интереси, различни от интересите на обществото. AI става толкова развит, че в някакъв момент можем да не го различаваме от човека.

България е една от по-консервативните държави в Европа, когато става въпрос за регулации в технологиите. По-рано тази година ЕС прие регламент за AI, който утежнява административно компаниите, използващи тези технологии. Това поставя страната ни в по-неблагоприятна позиция спрямо компании в САЩ и Азия, които са по-напред в прилагането на новите технологии.

Защо големите технологични компании заобикалят България като инвестиционна дестинация?

Основни пречки пред инвестициите в България са политическата нестабилност, липсата на данъчни облекчения за стратегически важни индустрии и недостатъчният мониторинг на чуждите инвестиции. Въвеждането на минимален корпоративен данък от 15% също влияе негативно върху привличането на глобални компании.

Рискуваме да носим административна тежест по отношение на регулациите, докато сме в нестабилна политическа среда. Това отблъсква големите инвеститори. Лошите резултати в образованието, нереформираната социална система и недостатъчните усилия за привличане на хора от трети страни също затрудняват инвестиционната привлекателност на България.

Въпреки това високотехнологичният сектор в България продължава да расте, но с по-бавни темпове. Прогнозираме растеж от 10-12% за годината, което все пак е положителен резултат, но темповете се забавят. Големият въпрос е как ще се позиционираме спрямо глобалните пазари.

От години се говори, че високотехнологичната индустрия не зависи от глобалната и от държавни политики, тъй като е ориентирана към външните пазари, но през последните две години това не е валидно в същата степен. Тези индустрии вече са приоритет за всички големи икономики и начинът, по който се регулират и подкрепят, е решаващ.

Важно е да отбележим, че високотехнологичният сектор  вече не е „вертикала“, а „хоризонтала“, което означава, че преминава през всички сфери на икономиката. Фирмите, които не инвестират в технологии, рискуват да изчезнат.

Ако не се инвестира стратегически в развитието на този сектор, това ще има отражение върху цялото общество – от образованието до здравеопазването и съдебната система. Дигитализацията трябва да върви ръка за ръка с прозрачност и сигурност. Това не е просто въпрос на технологичен напредък, а на цялостно преструктуриране на начина, по който функционира икономиката ни.

Форумът Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност ще се проведе на 18 септември с начален час 09.30. Мястото е Planet Schwarz. 

Повече информация за събитието ще откриете тук, както и в социалните ни канали във Facebook и LinkedIn. Входът е свободен и не се изисква регистрация.

Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност ще се проведе с подкрепата на Летище София, ОББ, Булстрад Виена Иншурънс Груп, Paysera и AIBEST.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !