Какво се случва на БФБ след парламентарни избори?

Основният индекс на Българската фондова борса SOFIX загуби 2.76% от стойността си в първия работен ден след проведените на 2 октомври парламентарни избори.

Борсовият бенчмарк се намира в устойчив низходящ тренд още от средата на август насам, така че е трудно да се каже дали очертаващият се фрагментиран бъдещ парламент е част от причините за песимизма на инвеститорите.

Би било интересно обаче да проследим как се е представял борсовият индекс при предишните избори за парламент в най-новата българска история. В Съединените щати, например, има редица проучвания за това как индексите на Уолстрийт реагират на политическите промени.

Статистиката показва, че представянето на широкия американски индикатор S&P 500 в годините на президентски избори не се различава особено от средното, но все пак се наблюдават известни отклонения.

Средното повишение на S&P 500 в календарните години, когато са се провеждали избори (обикновено в САЩ те са през ноември), е 7.05% при 7.88% средно за годините без избори.

Интересно е да видим какво показват данните за България, тъй като до момента подобни проучвания са рядкост. От създаването на индекса SOFIX на 20 октомври 2000 г. до момента в страната са проведени общо 10 парламентарни вота, като три от тях бяха организирани в една-единствена година – 2021 г.

Средната годишна доходност на SOFIX за последните 21 години е малко под 17%. В годините на парламентарни избори (2001, 2005, 2009, 2013, 2014, 2017, 2021 и 2022) тя възлиза средно на 19.7%, което означава, че е малко над обичайната за последните две десетилетия.

С други думи, изборните години са по-скоро позитивни за българския капиталов пазар, за разлика от американския. Най-силните до този момент са 2013 г. (с ръст от 42.28%) и 2021 г. (с ръст от 42.04%).

Пет признака, че светът се е запътил към рецесия

Как обаче изглеждат нещата, ако погледнем какво се случва в по-кратък период непосредствено след изборите?

За целта ще разгледаме реакцията на SOFIX в първия работен ден, в първия месец и в тримесечието след вота.

От данните става ясно, че в деня след изборите за 39-о Народно събрание, проведени на 17 юни 2001 г. и спечелени от новосформираната по онова време политическа формация Национално движение Симеон Втори (НДСВ) SOFIX е регистрирал лек спад от 0.3%.

В деня след изборите за 40-о Народно събрание, проведени на 25 юни 2005 г. и спечелени от Коалиция за България, SOFIX реагира позитивно с ръст от 3.2 на сто.

Изборите за 41-во НС, проведени на 5 юли 2009 г., са спечелени от ГЕРБ, а реакцията на водещия индекс на БФБ в понеделник след това е лек ръст от 0.4 на сто.

Изборите за 42-рия парламент на 12 май 2013 г. отново са спечелени от ГЕРБ, а в деня след тях SOFIX реагира със спад от 0.33%.

Още на следващата година - на 5 октомври 2014 г., отново се провеждат избори, след като кабинетът на Пламен Орешарски подава оставка. Вотът е спечелен от ГЕРБ, а на 6 октомври SOFIX пада с 1.2%.

Изборите за 44-о Народно събрание се провеждат на 26 март 2017 година и, за пореден път, са предсрочни. Победител е ГЕРБ, а реакцията на SOFIX в деня след това е лек спад от 0.2%.

Колко и в каква валута са заемите на домакинствата?

Изборите за 45-ия парламент на Република България са редовни и се провеждат на 4 април 2021 г. след изтичането на редовния мандат на третия кабинет на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов. Първа политическа сила е ГЕРБ, а на второ място е новосъздадената тогава партия Има такъв народ, чийто лидер е Слави Трифонов.

Реакцията на борсовия индекс в първия работен ден след вота е ръст от 0.3%.

След изборите опитите за съставяне на кабинет са неуспешни и на 11 юли 2021 г. се провеждат нови парламентарни избори за 46-ото НС. В тях ИТН вече са първа политическа сила. В понеделника след вота SOFIX реагира с повишение от 0.5 на сто.

И този път опитите за съставяне на кабинет са неуспешни и се стига до трети пореден парламентарен вот в рамките на една година, което е прецедент в най-новата българска история.

Изборите за 47-ото НС се провеждат на 14 ноември 2021 г. и са спечелени от Продължаваме промяната, а на следващия ден SOFIX регистрира понижение от 0.4 на сто.

През изминалия уикенд - на 2 октомври 2022 г., се проведоха изборите за 48-ото Народно събрание, до които се стигна след гласувания вот на недоверие на правителството на Продължаваме промяната, което също беше исторически прецедент.

ГЕРБ отново са първа политическа сила, а вчера SOFIX падна с близо 3%, което е най-големият спад, регистриран в следизборен ден.

В крайна сметка, средното изменение на индекса в дните след провеждане на парламентарни избори е минимален спад от 0.08%. Тази стойност е под средното историческо дневно изменение на SOFIX от 0.07 на сто.

Какво обаче се случва в малко по-дългосрочна перспектива – месец и тримесечие след изборите?

Средното изменение на SOFIX в първия месец след парламентарни избори възлиза средно на 10.2%. Това е доста над средната стойност както в исторически план (1.4% на месец), така и над средното месечно изменение в изборните години (1.64%).

Най-силен ръст на месечна база се наблюдава след изборите на 17 юни 2001 г. (35.7%) и на 5 юли 2009 г. (29.5%). Понижения на месечна база пък са отчетени след парламентарния вот на 5 октомври 2014 г. (-3.26%) и 14 ноември 2021 г. (-0.04%).

В рамките на тримесечие резултатите са идентични. Средното изменение на SOFIX в рамките на три месеца след парламентарни избори е ръст от 12.4 на сто. За сравнение, средният му тримесечен исторически ръст е 4.2%, а в изборните години достига 4.92%.

Най-силен тримесечен ръст SOFIX отчита след изборите на 5 юли 2009 г. (с 31%), на 25 юни 2005 г. (с 25.9%) и на 17 юни 2001 г. (с 25%). Единственият случай, в който индексът регистрира тримесечен спад след избори, е след вота за 43-ото НС на 5 октомври 2014 г. – с 5.8 на сто.

Какво се случва, след като централните банки вдигнат лихвите?

Това означава, че в повечето случаи реакцията на SOFIX след изборите в краткосрочен хоризонт е по-скоро позитивна, тъй като изменението му значително надвишава средното.

Разбира се, трябва да имаме предвид и всички останали външни фактори, които влияят върху цените на акциите на публичните компании – дали в съответния период капиталовият пазар е бил във възходящ или низходящ тренд и дали в съответния период има други еднократни събития, които биха могли да повлияят върху настроенията на инвеститорите (действия на водещиге централни банки, сътресения на световните финансови пазари, войни, бедствия и др.).

Един от типичните примери е периодът от май 2014 до ноември 2015 г., когато Българската фондова борса беше в устойчив низходящ тренд и резултатите от вота през октомври 2014 г. едва ли са били водещият фактор за инвеститорските настроения.

От друга страна, силните повишения на месечна и тримесечна база през 2001 и 2005 г. съвпадат с период, в който акциите на много от публичните компании, така или иначе, растяха с темпове, надвишаващи средните.

Но, въпреки всички допълнителни уточнения, е ясно, че политическите борби и сътресения са важен елемент от ценообразуването на финансовите активи и оценката на риска, който влияе върху решенията на инвеститорите.

Тепърва предстои да видим какво ще се случи в следващите месеци, дали 48-ото Народно събрание ще успее да сформира работещо коалиционно правителство и каква ще бъде реакцията на индексите на Българската фондова борса.

От началото на годината до момента SOFIX отчита понижение от малко над 10%.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !