В световен мащаб пазарите дават предупредителни сигнали, че световната икономика се олюлява на ръба на пропастта.

Въпросът вече не е дали ще има рецесия, а кога.

През последната седмица пулсът на тези предупредителни червени сигнали зачести, докато пазарите приемаха реалността - преди време спекулативна, а сега вече сигурна, че Федералният резерв на САЩ ще продължи с най-агресивната си кампания по затягане на паричната политика от десетилетия, за да премахне инфлацията от щатската икономика.

Дори и това да означава да предизвика рецесия. И дори това да се случи за сметка на потребителите и компаниите далеч извън границите на САЩ.

Вероятността за глобална рецесия вече е 98%, според изследователската компания Ned Davis, която предоставя отрезвяваща историческа достоверност. Вероятността за рецесия в прогнозите на компанията е била толкова висока само два пъти преди това – през 2008 г. и през 2020 г.

Когато икономисти предупреждават за икономически спад, те обикновено базират оценките си на разнообразни индикатори.

Ето пет ключови тенденции:

Силният щатски долар 

Щатският долар играе голяма роля в световната икономика и международните финанси. А в момента доларът е на най-високите си нива от две десетилетия.

Най-простото обяснение за това отново е свързано с Фед. Когато централната банка на САЩ вдига лихвите, както го прави от март, това прави долара по-привлекателен за инвеститорите по света.

Във всяка икономическа среда доларът е считан за сигурно място за „паркирането“ на средства. В бурни времена, като глобална пандемия или война в Източна Европа, инвеститорите имат още по-големи стимули да купуват долари, обикновено под формата на щатски държавни облигации.

И докато скъпият долар е добре дошъл за американците, които пътуват в чужбина, това създава главоболия за почти всички останали.

Стойността на британския паунд, на еврото, на китайския юан и на японската йена, както и на много други валути, падна. Това оскъпява вноса на съществено важни продукти, като горива и храни, за тези държави.

В отговор, централните банки, които вече се борят с причинената от пандемията инфлация, вдигат лихвите повече и по-често, за да подкрепят стойността на собствените си валути.

Скъпият долар оказва дестабилизиращ ефект и за Уолстрийт, тъй като много от компаниите от индекса S&P 500 правят бизнес по света. По оценки на Morgan Stanley всяко повишение на доларовия индекс с 1% води до спад с 0.5% на печалбите на компаниите от S&P 500.

Американският икономически двигател буксува 

Най-големият двигател на най-голямата икономика в света е пазаруването. А американските потребители са изморени.

След като цените на почти всичко се повишават от повече от година, а ръстът на заплатите не следва същия темп, потребителите се отдръпнаха.

“Трудностите, които поражда инфлацията, означават, че потребителите прибягват до спестяванията си,” казва старши икономистът на EY Parthenon Грегъри Дако. Процентът на личните спестявания остава без промяна при 3.5% и е близо до най-ниските си нива от 2008 г. и доста под нивото от около 9% преди пандемията.

Отново, до голяма степен това отдръпване на потребителите се дължи на Фед.

Лихвените проценти се вдигат с рекордни темпове, което повиши лихвите по ипотечните кредити до най-високите им нива от повече от десетилетие и затрудни ръста на бизнеса. В крайна сметка, повишенията на лихвите от страна на Фед би трябвало да свалят цените. Междувременно, потребителите получават двоен удар от високите лихви по кредитите и високите цени, най-вече когато става въпрос за съществено важни неща, като хранителни продукти и жилищни разходи.

Американците отвориха портфейлите си по време на локдауните през 2020 г., което извади икономиката от кратката, но тежка пандемична рецесия. Оттогава правителствената помощ се изпари, а инфлацията пусна корени, което доведе до повишава на цените с най-бързите темпове от 40 години и ограничи покупателната способност на потребителите.

Корпоративна Америка затяга коланите

Бизнесът в най-различни индустрии процъфтяваше през по-голяма част от пандемичния период, въпреки че рекордно високата инфлация изяждаше част от печалбите. Това е благодарение (за пореден път) на упоритостта на американските потребители, тъй като компаниите до голяма степен успяха да прехвърлят по-високите си разходи върху тях, за да смекчат маржовете на печалба.

Тези печалби обаче може да не продължат.

В средата на септември една компания, чието представяне до известна степен служи за икономически ориентир, шокира инвеститорите. FedEx, която развива дейност в над 200 държави, неочаквано ревизира прогнозите си, предупреждавайки, че търсенето намалява, а печалбата вероятно ще падне с 40%.

Главният изпълнителен директор на компанията беше попитан дали смята, че забавянето е признак за предстояща глобална рецесия. “Така мисля. Тези числа не вещаят много добри неща”, заяви той. 

FedEx не е единствена. Миналата седмица акциите на Apple поевтиняха, след като Bloomberg информира, че компанията се отказва от плановете си да увеличи производството на iPhone 14 на фона на по-слабо от очакваното търсене.

Точно преди празничния сезон, когато работодателите обикновено наемат повече служители, нагласите са по-предпазливи.

“Не станахме свидетели на стандартното за септември търсене на временна помощ от страна на компаниите,” казва Джулия Полак, старши икономист в ZipRecruiter. “Компаниите изчакват да видят какви ще бъдат условията.”

Добре дошли на меча територия 

Уолстрийт получи сериозен удар, а акциите са на път да запишат най-лошата си година от 2008 г., в случай че някой има нужда от още едно плашещо историческо сравнение.

Миналата година обаче историята беше много по-различна. Пазарите на акции процъфтяваха през 2021 г., като S&P 500 скочи с 27%, благодарение на купищата пари, изсипани от Федералния резерв, който облекчаваше паричната политика, за да подкрепи пазарите.

Купонът продължи до началото на 2022 г. С трайното настаняване на инфлацията обаче Фед започва да изтегля подкрепата си, увеличавайки лихвените проценти и приключвайки с механизма за изкупуване на облигации, който подкрепяше пазара.

Махмурлукът бе брутален. Индексът S&P 500 губи близо 24% от началото на годината. И трите големи щатски индекса са на меча територия, като отчитат спад от най-малко 20% от последните си върхове.

Положението на пазарите на облигации, които обикновено са сигурно убежище за инвеститорите, когато акциите и другите активи поевтиняват, също е сериозно.

За пореден път можем да обвиним Фед за това.

Инфлацията, заедно с рязкото повишение на лихвените проценти от страна на централната банка, свали цените на държавните облигации, което доведе до увеличение на доходността по тях.

Миналата седмица доходността по 10-годишните книжа за кратко прехвърли 4%, което беше най-високото ниво от 14 години. Този скок беше последван от рязко понижение в отговор на намесата на Централната банка на Англия на нейния собствен пазар на облигации – тектонски размествания в част от финансовия свят, която е проектирана да бъде стабилна, ако не и направо скучна.

Доходността по европейските държавни облигации също скача, тъй като централните банки следват примера на Фед за вдигане на лихвите с цел подкрепа за собствените си валути.

Извод: В момента на пазарите има малко сигурно места за парите на инвеститорите, а това е малко вероятно да се промени, докато глобалната инфлация не бъде овладяна и централни банки не отпуснат хватката.

Сблъсък на войната, повишаващите се цени и радикалните политики

Сблъсъкът на икономически, финансови и политически бедствия е най-болезнено видим в Обединеното кралство.

Подобно на останалата част от света, Великобритания изпитва затруднения с повишаващите се цени, които до голяма степен може да бъдат отдадени на шока от COVID-19, последван от смущенията в търговията, създадени от руската инвазия в Украйна. След като Западът ограничи вноса на руски природен газ, цените на енергията скочиха, а предлагането намаля.

Тези събития сами по себе си имаха достатъчно лош ефект.

Преди седмица обаче новото британско правителство на Лиз Тръс обяви плана си за намаления на данъците, които икономистите в двата края на политическия спектър определиха като нетрадиционен в най-добрия случай и сатаничен в най-лошия.

Накратко, администрацията на Тръс обяви, че ще намали данъците на всички британци, за да насърчи разходите и инвестициите и по този начин на практика ще намали ефекта от рецесията. Намаленията на данъците обаче не са финансирани, което означава, че правителството ще трябва да тегли заеми, за да ги финансира.

Това решение предизвика паника на финансовите пазари и противопостави Даунинг стрийт и централната банка на страната. Инвеститорите по света разпродаваха британските държавни облигации, което обезцени паунда до най-ниското ниво спрямо долара от близо 230 години, или от 1792 г., когато Конгресът на САЩ прави долара законно средство за разплащане.

Централната банка на Англия се намеси спешно с изкупуването на британски облигации в сряда, за да възстанови реда на финансовите пазари. Кървенето засега е спряно, но вълнообразните ефекти от икономическите мерки на Тръс се разпространиха далеч извън офисите на търгуващите с облигации.

Британците, които вече се борят с криза по отношение на разходите за живот, на фона на 10% инфлация, която е най-висока сред страните от Г-7, сега се притесняват относно по-високите лихви по кредитите, които могат да увеличат месечните вноски по ипотечните кредити на милиони собственици на жилища със стотици и дори хиляди паунди.

Очакванията като цяло са, че глобалната рецесия вероятно предстои през 2023 г., но е невъзможно да се прогнозира колко сериозна ще бъде тя или колко време ще продължи. Не всяка рецесия е толкова болезнена, колкото тази от 2007-09 г., но всяка рецесия, разбира се, е болезнена.

Някои икономики, най-вече тази на САЩ, със своя силен пазар на труда и издръжливи потребители, ще се справят с удара по-добре от други.

“В идните месеци ще бъде в неизследвани води,” посочват икономисти на Световната банка в доклад от миналата седмица.

“Непосредствените перспективи за световната икономика и за по-голяма част от населението на света са мрачни,” допълват те. 

Според тях обаче има и някои обнадеждаващи неща. Кризите водят до трансформации, които - в крайна сметка, могат да подобрят стандарта на живот и да направят икономиките по-силни.

“Компаниите трябва да се променят. Това се очерта като тенденция от началото на пандемията,” казва Рима Бхатия, икономически съветник на Gulf International Bank. “Компаниите вече не могат да продължават по-пътя, по който бях поели. Това е възможност и е обнадеждаващо.”