На 19 октомври 1987 г. щатската борса преживява кратък, но много сериозен срив. Може ли това да се случи отново?

Вероятно не. Индексът Dow Jones пада с 22.6% в онзи ден, който оттогава носи името „Черният понеделник“. За да получим по-ясна представа, спад с подобни мащаби днес би се равнявал на понижение с близо 7 000 пункта при индекса Dow Jones. През 1987 г. спадът е бил от около 508 пункта.

Оттогава са въведени правила за временно преустановяване (circuit breakers) и за спиране на търговията, които предотвратяват спадове с подобни размери.

През годините след случилото се през 1987 г. е имало т. нар. моменти сривове (flash crash), но нищо което да се доближи до Черния понеделник, когато инфлацията е била 3.6%, Джордж Буш-старши е бил номинацията на републиканците за президент, а галон бензин в САЩ е струвал 89 цента (1.77 лв).

Това съвсем ясно са били разпродажби, предизвикани от паника. От CNN Business са разговаряли с Джон Хъртъл, брокер в Goldman Sachs през 1987 г., за неговите спомени от Черния понеделник.

Хъртъл, който в момента е изпълнителен председател и основател на Hirtle Callaghan, компания, която управлява активи за 20 млрд. долара, казва, че Черният понеделник е бил събитие от типа “какво по дяволите” за Уолстрийт. Стандартните механизми на търговията просто спират да работят.

“Не можеше да получиш оферта купува. Хората опитваха да продават и не можеха. Преди това обикновено се пускаше поръчка и тя биваше изпълнявана,” казва той.

Хъртъл също така припомня, че през 1987 г. повечето сделки са се осъществявали физически на пода на борсата. Сега всичко се случва предимно електронно. Това накара някои ветерани от Уолстрийт да се отнасят към Нюйоркската фондова борса като към възхвалявано телевизионно студио.

“Обстоятелствата, които доведоха до 1987 г. са се променили драстично,” казва Хъртъл.

Завръщането на спекулативната търговия е притеснителен знак?

Въпреки това, има някои сходства между сегашния период и този преди 35 години.

От една страна акциите (преди спада през 2022 г.) се търгуваха при рекордно високи пазарни оценки. А на пазарите в момента има много спекулативни ходове, като трейдъри залагат на форумни акции, като GameStop и AMC, на биткойна и други криптовалути, както и на други спекулативни инвестиции.

През 1987 г. много инвеститори са разчитали на това, че подемът при корпоративните сливания ще продължи. Това е била ера на “Варвари пред портата”, когато големите компании за дялово инвестиране придобиват т. нар. сини чипове.

В днешно време изглежда, че се поема дори още повече риск, казва Хъртъл. “Няма спор, че на пазарите в момента има повече хазарт.”

Той също така отбелязва, че докато лихвите се повишават благодарения на предприетите от Федералния резерв действия, те са много далече от нивата през 1987 г. Доходността по 10-годишните щатски държавни облигации, която в момента е около 4%, е била близо 10% малко преди срива от Черния понеделник. Така че лихвите може да се повишават още доста преди наистина да станат проблемни.

Има обаче е една друга голям разлика между сега и 1987 г, която би могла да бъде по-зловеща. В ретроспекция Черният петък се оказва един момент в иначе силния бичи пазар и силната икономика по времето на Роналд Рейгън.

Настоящата пазарна волатилност обаче е тревожен знак и потенциален предвестник на рецесия. Това би могло да означава допълнително поевтиняване на акциите.

“Големият въпрос, с който се сблъскваме, е дали прогнозите за печалбите на компаниите през следващата година са правилни,” казва Марко Пирондини от Amundi САЩ. “Очакванията за печалбите за 2023 г. включват прогнози за ръст на икономика, която най-малкото ще се забави значително и много вероятно ще влезе и в рецесия.”

Пирондини, който е част от Amundi от 1991 г. казва, че дори въпреки че лихвите все още да са исторически ниски нива, скоростта и мащабите, с които Фед вдига лихвените нива, са безпрецедентни. Централната банка на САЩ в крайна сметка може да „счупи“ нещо на пазарите или в икономиката. “Трудно е да се прогнозират последиците от затягането на паричната политика на Фед,” казва той.