Каква пенсия ще получа, когато приключа трудовия си стаж?

Едва ли има човек, който да не си е задавал някога този въпрос. Отговорът обаче не е еднозначен и, за добро или за лошо, размерът на пенсията, с която ще разполагаме на старини, няма как да бъде изчислен точно. 

Той зависи от няколко променливи, като част от тях зависят от личния ви доход, а други се влияят от общите икономически показатели. Но за да сметнем поне приблизително на какви доходи бихме могли да разчитаме след пенсионирането, трябва да знаем как работи пенсионната система.

В България действащата пенсионна система е базирана върху три стълба - задължителното социално осигуряване под формата на вноски в Националния осигурителен институт, задължителното осигуряване в частен пенсионен фонд и доброволните вноски във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. 

Държавно обществено осигуряване (ДОО)    

Държавното обществено осигуряване функционира на базата на т. нар. "разходопокривен" принцип, известен още и като солидарен принцип. При него, най-общо казано, работещото население изплаща доходите на пенсионерите чрез своите вноски. 

Тези вноски не се съхраняват в индивидуални партиди, което означава, че делът от заплатата ви, който всеки месец отива в Държавното обществено осигуряване, не се пази за вашата лична пенсия, а постъпва в бюджета на Националния осигурителен институт, откъдето се плащат настоящите пенсии. 

Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е вторият стълб на българската пенсионна система. Той функционира на капиталов принцип - всеки работещ внася пари в индивидуална партида, управлявана от частен пенсионен фонд, която е негова собственост и може да бъде наследявана. 

Фондовете, които управляват тези средства, са задължени да ги инвестират и да постигат определена доходност, така че вноските на бъдещите пенсионери да не бъдат "изядени" от инфлацията. Срещу това свое задължение пенсионните фондове получават определен процент от тези вноски под формата на такса за управление. 

В България този втори стълб е задължителен за всички работещи, родени след 31 декември 1959 г. За родените преди това цялата вноска за пенсия постъпва в първия стълб, т. е. в бюджета на Националния осигурителен институт. 

Парите от вноските по втория осигуретелен стълб се управляват от частните универсални пенсионни фондове. Хората, родени след 31 декември 1959 г., които полагат първа и втора категория труд, правят вноски и в т. нар. професионални пенсионни фондове. 

Родените след 1959 г. могат и да се откажат от втория осигурителен стълб, ако декларират, че желаят цялата им вноска да отива в държавното обществено осигуряване. Това е възможно за хората, на които им остават по-малко от пет години до пенсия. Изборът обаче е еднократен и веднъж заявено, прехвърлянето не може да стане в обратната посока (от НОИ към частен пенсионен фонд). 

Допълнително доброволно пенсионно осигуряване

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е третият стълб на пенсионната система у нас. Както предполага и определението му, участието в него е изцяло доброволно. Всеки работещ може да прави вноски във фондовете за доброволно пенсионно осигуряване в какъвто размер желае и може да се позволи. 

Колкото по-голяма е тази вноска и колкото по-голяма е доходността, постигната от съответния фонд, толкова по-голям ще бъде и размерът на допълнителната пенсия. Той ще се добави към този на задължителната, която въпросният човек ще получи от първия и втория стълб, след като се пенсионира.

Как можем да изчислим размера на нашата бъдеща пенсия? 

За родените след 1959 г. по-голямата част от вноската за пенсия (малко над 19%) от осигурителния доход отива в първия стълб на държавното обществено осигуряване, а около 5% се внасят в универсален пенсионен фонд. Работещите първа и втора категория внасят допълнително съответно 12% и 7% в професионалните пенсионни фондове. 

Размерът на пенсията, която всеки работещ ще получава от държавното обществено осигуряване, се изчислява по специална формула, която включва доходите, върху които се е осигурявал по време на трудовия си стаж, средната работна заплата в страната за съответния период, както и средната работна заплата непосредствено преди пенсионирането. 

Формулата се базира на т. нар. "индивидуален коефициент", който представлява съотношението между доходите, върху които се осигурявате по време на трудовия ви стаж, и размера на средната работна заплата за същия период. Колкото по-големи са тези доходи спрямо средното възнаграждение, толкова по-голям ще бъде и индивидуалният ви коефициент, който участва в определянето на размера на пенсията. 

За времето до 31 декември 1996 г. осигуряващите се могат да изберат три години от стажа си (обикновено тези, в които са получавали най-високо възнаграждение), като индивидуалният им коефициент за този период се изчислява като съотношение между осигурителния им доход и средната работна заплата в страната за съответния отрязък от време.

За периода след 1997 г. нататък индивидуалният коефициент представлава съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето и средномесечния осигурителен доход за страната до пенсионирането.

При изчисляването на индивидуалния коефициент на лицата, родени след 31 декември 1959 г., осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" на ДОО за трета категория труд. Това е така, защото тези хора ще получат част от своята "втора" пенсия от обслужващия ги частен пенсионен фонд, а не от държавното обществено осигуряване. 

Важно е да се отбележи, че намалението на индивидуалния коефициент е строго индивидуално за всяко отделно лице, като това зависи пряко от неговата осигурителна история и конкретните периоди на осигуряване.

Другият важен фактор за размера на пенсията е трудовият стаж - колкото по-дълъг е той, толкова по-голяма е и пенсията, отпусната от държавата

При изчисляването на осигурителния стаж за пенсия трудовият стаж от първа и втора категория се "приравнява" на трета категория, в зависимост от съответната професия. 

Така например, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория за миньорите, водолазите, летците и военните, участващи в реални бойни действия. 

Една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория за летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби, и др. 

За останалите професии от първа категория една година реален стаж се равнява на 1 година и 8 месеца от трета категория, а за тези от втора категория - една година реален стаж се равнява на 1 година и 3 месеца от трета категория. 

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършена възраст 61 години и 8 месеца и осигурителен стаж от 36 години за жените, и навършена възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж от 39 години за мъжете.

Прилага се и тежест на осигурителния стаж, каквато законодателството е предвиждало при отпускането на пенсията. В България за пенсиите, отпуснати след 24 декември 2021 г., се прилага тежест от 1.35 на сто за годините осигурителен стаж без превръщане, а за разликата до общата продължителност на зачетения осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, се прилага тежест от 1.2 на сто. 

Как изглежда формулата за изчисляване на пенсиите? 

Размерът на пенсията, която осигуряващите се биха получили от държавното обществено осигуряване, се смята по следната формула: 

ПОСВ = СОД х ИК х (ОС/100), където:

  • ПОСВ е размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст;
  • СОД е средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията;
  • ИК е индивидуалният коефициент на лицето;
  • ОС е осигурителният стаж на лицето, превърнат към трета категория труд и умножен по процент 1.35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.

А формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент е следната: 

  • ИК = (ИК1 x 36 месеца + ИК2 x ZZZмесеца)/(36 + ZZZ месеца), където:
  • ИК е индивидуалният коефициент на лицето;
  • ИК1 е съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за избран от него тригодишен период (36 месеца) до 31.12.1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
  • ИК2 е съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. до пенсионирането (ZZZ месеца) и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период, обявен от Националния осигурителен институт.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията – ИК 1 и ИК 2, се умножи по броя на месеците, за които е установено, и сборът на получените произведения се раздели на общия брой на месеците, включени в двата периода.

На сайта на Националния осигурителен институт има калкулатор, с който всеки може да сметне прогнозния размер на пенсията си, на база настоящите си доходи. Институцията обаче уточнява, че тези изчисления са предварителни и имат изцяло прогнозен характер, тъй като размерът на реалната пенсия при пенсиониране, както вече стана дума, зависи от много други фактори. 

За да се използва калкулаторът, се изисква личен ПИК код, който всеки осигуряващ се може да получи от НОИ. На базата на формулата за изчисление на пенсиите обаче, можем да дадем няколко примера, базирани на различни казуси, като тук също следва да се направи уточнение, че примерите са изцяло с прогнозен характер и може да се разминават с окончателния реален размер на пенсията. 

За хората, на които им предстои непосредствено пенсиониране в близко бъдеще, изчисленията са по-лесни, тъй като те са на финала на своя трудов стаж и промените, които могат да настъпят в оставащите им няколко месеца, година или две, няма да имат толкова голяма тежест върху крайния резултат.

Докато за един по-млад човек, на 30 или 40 години, който трябва да работи още поне две или три десетилетия, за да получи право на пенсиониране, промените в размера на осигурителния доход или в преизчисляването на стажа, в зависимост от категорията на неговия труд, могат да бъдат драстични. 

Да вземем за пример мъж на 65 години, който вече е достигнал необходимата възръст за пенсиониране и има трудов стаж от 40 години трета категория. Той е роден през 1957 г., което означава, че не се осигурява в универсален пенсионен фонд и цялата пенсия, която ще получи, идва от първия стълб на държавното обществено осигуряване. 

Да приемем, че в по-голямата част от трудовия си стаж той е получавал заплата, равна на средната за страната. Това означава, че индивидуалният му коефициент, изчислен по горната формула, е 1. 

Ако се пенсионира веднага, формулата за изчисление на неговата пенсия ще изглежда по следния начин: 

СОД[1530 лв.]  х ИК [1] х (ОС[40*1.35]/100) = 826.2 лв.

Тоест, в горния пример размерът на пенсията ще е 826 лева и 20 стотинки на месец.

Нека да вземем още един казус с осигуряващо се лице, на което му предстои непосредствено пенсиониране. Този път става въпрос за жена на 62 години с трудов стаж от 36 години. Тя е родена през 1960 г., което означава, че от 2005 г. част от нейните осигурителни вноски отиват в универсален пенсионен фонд. 

За улеснение на изчисленията, нека да приемем, че нейното възнаграждение в по-голямата част от трудовия ѝ стаж също е било равно на средното за страната, т. е. индивидуалният ѝ коефициент е равен на 1, но този път той е намален със съответния процент от вноската, който е отивала в УПФ в последните 17 години от трудовия ѝ стаж (от 2005 г. насам).

Както вече стана ясно, намаляването на индивидуалния коефицент, с отчитане на вноската за УПФ, е строго индивидуално за всеки, но в конкретния случай приемаме, че крайният индивидуален коефицент, за целите на пенсионнната формула, е 0.9. 

Така тя изглежда по следния начин: 

СОД[1530 лв.]  х ИК [0.9] х (ОС[36*1.35]/100) = 669.22 лв.

Размерът на месечната пенсия от ДОО възлиза на 669.22 лева, но сметките в този пример не свършват дотук, защото въпросното лице трябва да получи и "втора" пенсия от своя универсален пенсионен фонд. Размерът ѝ зависи от средствата, натрупани по личната партида, както и от доходността, постигната от съответния фонд, намалена с размера на таксите за управление.  

Съществуват няколко възможни начина за изплащане на средствата при пенсиониране от универсален пенсионен фонд при достигане на необходимата възраст, в зависимост от натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице.

Средствата по партидата могат да бъдат изплатени еднократно за лицата с натрупвания по партидата по-малки от трикратния минимален месечен размер на държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В момента тя е 467 лева. 

Разсроченото изплащане на средствата е възможно за лицата, чиито натрупвания по партидата в универсален пенсионен фонд не са достатъчни за отпускането на пожизнена пенсия, но надхвърлят трикратния минимален месечен размер на държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да бъде отпусната пожизнена пенсия от УПФ, месечният ѝ размер трябва да е в размер на поне 15% от минималната държавна пенсия, тоест около 70 лева. 

Изплащането на първите пенсии от втория осигурителен стълб в България започна през септември 2021 г., или близо 20 години след създаването на първите частни пенсионни фондове у нас. Това е приблизително половината от стандартната фаза на натрупване на пенсионни спестявания в капиталовия стълб, която обичайно продължава около 40 години в повечето държави, в които той функционира. 

В горния случай става въпрос за 20 години, в които жената от примера е внасяла по 5% от средномесечния си осигурителен доход в УПФ. Имайки предвид средната работна заплата в страната за този период и доходността на пенсионните фондове, която е малко над 5% годишно за последните две десетилетия, може да се направи извода, че средствата по въпросната партида най-вероятно няма да са достатъчни за отпускане на пожизнена пенсия, или ако са, то тя ще е близо до минималния възможен размер от 70 лева на месец. 

По различен начин обаче стоят нещата за по-младите хора, чиито трудов стаж е започнал след въвеждането на втория осигурителен стълб

Това е така, защото техните вноски в частните пенсионни фондове, както и доходността, реализирана от управлението на тези средства, ще се начислява в много по-дълъг период от време. 

Нека да разгледаме един подобен пример - мъж на 35 години, който е започнал работа на 25-годишна възраст и му остават приблизително още 30 години до пенсия. Нека да приемем, че в продължение на своя трудов стаж той ще получава заплата, близка до средната за страната и че около 20% от общата му вноска за социално осигуряване ще отива в универсален пенсионен  фонд. 

Това означава, че коригираният му индивидуален коефициент ще бъде 0.8. Една от променливите във формулата за пенсията е средномесечният осигурителен доход за страната в 12-те месеца преди отпускането на пенсията.

Прогнозирането на този размер след 30 години е изключително трудно, поради което ще приемем, че темповете на увеличение на доходите в България ще бъдат близки до тези в Европейския съюз през последните десетилетия, което прави по около 5% средно на година. 

В момента средната брутна работна заплата у нас е 1530 лева, което означава, че през 2052 г., когато лицето от нашия пример ще трябва да се пенсионира, тя ще е около 6600 лева. При това положение формулата за изчисление на неговата пенсия от държавното обществено осигуряване ще изглежда така (разбира се, при допускане, че нормативната уредба за нейното структуриране няма да се промени дотогава): 

СОД[6600 лв.]  х ИК [0.8] х (ОС[39*1.35]/100) = 2779.92 лв. 

Това би бил размерът на държавната пенсия, която човекът от примера ще получава след пенсионирането си. 

Как стоят нещата с неговата "втора пенсия" от капиталовия стълб? При вноска към УПФ, в размер на 5% от осигурителния доход, и средна годишна доходност от 5%, в момента на пенсионирането си по лучната партида на лицето ще има натрупани приблизително 270 000 лева, които ще бъдат достатъчни за отпускане на пожизнена пенсия от 1320 лева на месец, тоест общата пенсия от първия и втория стълб ще бъде на стойност почти 4100 лева. 

При прогнозна средна работна заплата от 6600 лева, това означава коефициент на заместване на дохода от 62% - съотношението между пенсията и доходите, които дадено лице е получавало в активната си трудова възраст. Това би било значително по-висок показател от този, който получават хората, пенсионирали се през 2022 г.

За онези от тях, които получават пенсия само от първия стълб, той е около 54%, а за първите пенсионери, които разчитат и на втория стълб, той дори е под 50% към момента. Средно за всички пенсионери у нас коефициентът на заместване на доходите е малко над 40 на сто. 

За сравнение, в държавите от Западна Европа той се движи около 70%. 

Важно уточнение е, че във всички горепосочени примери доходите, използвани за изчисляване на прогнозната пенсия, са близки до средните за страната. Ако едно лице получава заплата над средната, то би разполагало както с по-висок индивидуален коефициент за изчисляване на държавната пенсия, така и с повече средства по частната си партида в универсалния пенсионен фонд.

А ако по време на част от трудовия стаж се отделят средства и за вноска във фонд за доброволно пенсионно осигуряване, то крайният размер на пенсията може да варира значително спрямо изчислените в примерите средни стойности. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !