Година след като тегли кредит в Буенос Айрес, Андреа е обзета от срам, защото вече не може да го изплаща.

И тя не е единствената.

Просрочените задължения на аржентинските домакинства са се утроили за една година, достигайки най-високото си ниво от две десетилетия при президента Хавиер Милей. Радикалният привърженик на свободния пазар успя да ограничи инфлацията чрез строги мерки за бюджетни икономии, но за много семейства става все по-трудно да покриват ежедневните си разходи.

Около 5.8 млн. души са просрочили плащанията по свои задължения с повече от 90 дни, показват данни на Централната банка на Аржентина.

Застоялите доходи, съчетани с кризата с разходите за живот – отчасти в резултат на съкращаването на субсидиите за транспорт, газ, лекарства и други основни стоки и услуги от правителството на Милей – поставят финансите на домакинствата под сериозен натиск.

Андреа е 32-годишна майка, която отказва да разкрие фамилията си заради срам от положението, в което се намира. След като магазинът за канцеларски материали, в който е работила, затваря, тя се опитва да започне отначало със собствен кетъринг бизнес.

Покупката на нова фурна обаче се оказва началото на финансовите ѝ проблеми.

Тя започва да изостава с плащанията и само за няколко месеца дългът ѝ става непосилен. Сумата нараства от 1 млн. песо (около 670 долара) до 5 млн. песо (около 3360 долара).

„Никой не им е опирал пистолет“

Общо около 21 млн. души от населението на Аржентина от 46 млн. души имат някакъв вид задължения, показват данните на Централната банка.

Милей отхвърля отговорността за ситуацията.

В скорошно интервю той поставя въпроса дали някой е принуждавал хората да теглят кредити.

Председателят на Banco Provincia в Буенос Айрес Хуан Куатромо обаче отхвърля тезата, че самите аржентинци са виновни за прекомерната си задлъжнялост.

Пред AFP той посочва, че просрочията не са резултат от индивидуални решения, а от влошаването на макроикономическата среда, доходите, заетостта и икономическата активност.

Лихви от 1000%

Личните кредити и кредитните карти представляват над 70% от неплатените задължения, според анализ на Центъра за аржентинска политическа икономика.

Клаудия Дебасте, 40-годишна самотна майка, която работи на нископлатена офисна позиция, натрупва голям дълг по кредитната си карта за сметки за комунални услуги, транспорт, храна и лекарства.

Преди четири месеца тя спира да обслужва задълженията си и сега търси начин да ги предоговори.

Успехът на Милей в борбата с високата инфлация, която от години е един от основните икономически проблеми на Аржентина, често е посочван като негово основно постижение. По-ниската инфлация обаче има и друга страна за хората, които живеят на кредит – тя означава, че задълженията им запазват стойността си за по-дълъг период.

По-дългите срокове за погасяване, съчетани с по-високи разходи и стагниращи заплати, създават идеална буря за финансите на много семейства.

Кризата със задлъжнялостта съвпада и с бързото разрастване на леснодостъпното кредитиране чрез дигитални портфейли като Mercado Pago – звеното за дигитални плащания на гиганта в електронната търговия Mercado Libre.

Финтех компаниите привличат дори 13-годишни тийнейджъри, като им предлагат достъп до „незабавни пари“, без да е необходимо да са пълнолетни.

Високите лихви обаче бързо могат да ги въвлекат в спирала от дългове.

Габриел Солано, лидер на Работническата партия, миналата седмица подава наказателна жалба срещу главния изпълнителен директор на Mercado Libre Маркос Галперин за лихварство. По думите му общият ефективен финансов разход по кредит от Mercado Pago достига 1375%.

Тийнейджъри длъжници

Лесният достъп до кредити с малко условия привлича и работещите в т.нар. гиг икономика. Платформите, за които те работят, понякога едновременно се превръщат и в техни кредитори.

Лихвите започват от 260% годишно, което е четири пъти повече от банковите ставки, като вноските се удържат директно от доходите на работниците.

Тези, които не плащат, рискуват да получат блокиран достъп до платформата, което на практика означава, че губят възможността да работят.

За доставчика и синдикален представител Леандро Идалго това е „като да бъдеш уволнен“. Той обвинява платформите във „финансово робство“.