През 2022 г. се появи първият български "еднорог" (компания с оценка от над 1 млрд. долара) в лицето на Payhawk, а редица други български компании станаха част от международни корпорации и успяха да привлекат международни инвеститори. 

Стартъп екосистемата у нас се развива, старите предприемачи предават своите опит, идеи и съвети на по-младите, а инвеститорите трупат опит в разпознаването на успешните проекти. 

Коя ще е следващата крачка за предприемаческата екосистема в България, ще видим ли още милиардни български компании и защо държавната политика е от изключителна важност за развитието на бизнес средата у нас? 

По всички тези въпроси Darik Business Review разговаря с изпълнителния директор на Българстата стартъп асоциация BESCO Добромир Иванов и с Нед Дервенков, който е член на Управителния съвет на организацията.  

Кои бяха най-важните събития в българската стартъп екосистема през 2022 г.? 

Добромир Иванов: BESCO все повече върви към това да представлява цялата предприемаческа общност в България. Компаниите растат и вече не са само стартъпи. Тази година, например, стана сделката с Payhawk - първата българска компания "еднорог" (с оценка от над 1 млрд. долара). 

За българските предприемачи, обаче, честата смяна на правителствата е проблем. Успяхме да постигнем обединение между всички политически партии върху важността на темите, за които се борим като визия - за новите дружества в Търговския закон, за т. нар. "сини карти" за привличане на квалифицирани кадри в България, за промените в Закона за насърчаване на инвестициите и др. 

Има много теми, подкрепяни от всички партии, но с твърде честата смяна на правителствата и на народните представители няма необходимото време за реализиране на тези реформи. 

Нед Дервенков: Не само стартъп компаниите имат възможност за глобален пазар, да растат бързо и да имат "чиста" философия, което означава да си плащат данъците и да се отнасят добре към своите клиенти и служители. Все повече компании стават такива и те имат нужда от представителство. Точно това е ролята на BESCO. 

Визията ни е да трансформираме икономическия модел на България към индустрии с висока добавена стойност. 

Ако трябва да степенуваме по важност приоритетите пред българските предприемачи, как би изглеждал списъкът? 

Нед Дервенков: Мисията ни е да постигнем целите си чрез законотворчество. Конкретните цели са в три големи насоки - достъп до капитал, достъп до талант и дерегулация, която включва общо подобряване на бизнес климата. 

По отношение на достъпа на капитал, настояваме за няколко неща - пенсионните фондове да имат възможност да инвестират повече средства в т. нар. алтернативни инвестиционни фондове, където влизат venture capital и private equity - рисковият капитал и новите компании.

В България този праг е само 1%, докато Хърватия наскоро го повиши от 10% на 13%, в Швеция е 19%, Южна Корея е с 40%, а Израел - с 60%. Ние искаме в България той да стане поне 5%. 

Искаме да създадем и възможност за появата на повече от т. нар. "ангелски инвеститори" в България. Имаме механизъм за насърчаване на този тип инвестиции, които се реализират в най-ранния етап от жизнения цикъл на една компания. Те се нуждаят от това финансиране, още когато валидират концепцията за своя продукт. Обикновено става въпрос за суми до 50-100 хиляди евро. 

В развитите държави има различни начини, било чрез данъчни облекчения или други стимули, хората да бъдат стимулирани да вкарат част от вложенията си в интересни технологични компании, вместо да държат всичко в банката. 

Искаме също така и промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, за да можем да привличаме все по-интересни и все по-глобални компании. 

Добромир Иванов: С повечето от тези реформи ние не "откриваме топлата вода", а просто се опитваме да наваксаме изоставането си спрямо останалите държави от региона. За нашите пенсионни фондове ниската доходност е проблем - при настоящите високи нива на поскъпване на потребителските цени, тя дори не покрива инфлацията. 

Така че реформите, за които настояваме, са в интерес на всички участници на пазара. 

Ще видим ли скоро следващия български "еднорог"? 

Нед Дервенков: Ако не през 2022 г., то през 2023 г. със сигурност ще има поне още една компания от технологичния сектор с оценка от над 1 млрд. долара.

Какви са прогнозите ви за развитието на предприемаческата екосистема в условията на очертаващата се рецесия?  

Добромир Иванов: Кризите, свързани с пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, със сигурност забавят развитието на компаниите, но не го спират. Те растат, бизнесът им се развива и е въпрос на време да бъдат оценени от инвеститорите. 

По отношение на рецесията, никой не знае точно какво ще се случи, но е много вероятно в следващите няколко години сделките да стават по-трудно и по-бавно, оценките на компаниите да са по-ниски и т.н. За много компании ще е по-трудно да затварят големи рундове на финансиране. 

Но има български компании, които са изключително успешни. В момента, например, няма инвеститор, който да даде оценка на Siteground, защото, при една хипотетична сделка, тя няма да е едномилиардна компания, а мултимилиардна. Това е бизнес, граден дълги години наред и в момента 4% от всички сайтове по света се хостват от Siteground. 

Нед Дервенков: Всъщност, най-добрият инвеститор на една компания са нейните клиенти. Най-устойчивият начин за растеж е през продажбите. Естествено, че има различни модели, например т. нар. deep tech разработки, при които нещата са по-различни и изискват години на развитие и инвестиции, но, като правило, продажбите и клиентите са ключовият ресурс за всяка компания. 

Добромир Иванов: "Сблъсъкът" с пазара, рано или късно, идва за всяка компания. Дори да успеете да "заблудите" някого и да привлечете инвестиции в началото, то на даден етап продуктът ви ще трябва да намери пазарна реализация. В същото време, инвеститорите стават все по-компетентни и преценяват много по-внимателно потенциалните възможности на проектите. 

Нед Дервенков: Причина номер едно, поради която фалират стартъпите, са караниците вътре в екипа. Втората най-често срещана е, че по-голямата част от тях решават несъществуващи проблеми и нямат пазарна валидация. Чак на трето място сред най-често срещаните причини за провал е липсата на пари.      

Коя ще е следващата стъпка на развитие за българската предприемаческа екосистема? 

Добромир Иванов: Следващата голяма стъпка на развитие е в посока на трансфера на технологии и как цялата тази общност от компании, предприемачи и инвеститори да вдигнат своята добавена стойност.

Българските предприемачи вече знаят как да правят глобален бизнес, България присъства на картата на международните компании, така че могат да се привличат и по-големи инвестиции, вече е възможно да се развива реална икономика на иновациите и оттук да излязат компании, които наистина променят света. 

За всичко това обаче са необходими средства и държавна политика. В Израел, например, в продължение на две десетилетия предимно държавата е "наливала" пари в стартиращите компании чрез поръчки за сектора на отбраната, технологиите и др. Впоследствие тези държавни ресурси започват да привличат и частни капитали. Към днешна дата рисковите и частните инвестиции в Израел са предимно частни. 

Но в началото ролята на държавата е била ключова, тъй като са необходими 5-6 години само за разработка, преди да можеш да стигнеш с продукта си на пазара. Един нормален частен инвеститор вероятно би избрал компания, която много по-бързо би могла да генерира приходи. 

Нед Дервенков: В тази връзка, важността на Фонда на фондовете в България е голяма. Важно е той да се управлява по правилен начин. Исторически погледнато, ние сме млада демокрация, а още по-млада е българската среда за рискови инвестиции и капитали, макар че вече натрупа сериозен опит и зрялост. 

Добромир Иванов: Голямата сила на България е в създадената екосистема, която е плод на труда на самите предприемачи. Вече има достатъчно голям брой от тях, които са продали компаниите си за милиони и те не отиват на някой остров да си живеят живота, а започват да "връщат обратно" и да инвестират в тази екосистема.

По този начин тя може да помогне на "прохождащите" предприемачи да изградят по-бързо и по-успешно своя бизнес. 

Проблем ли е това, че в България няма кой знае какви възможности за стартъп компаниите да се "продадат" на вътрешния пазар? 

Добромир Иванов: Не бих казал, че е проблем, защото те провокира още от първия ден да мислиш как би могъл да се реализираш на световния пазар. Естествено, че щеше да е по-лесно, ако България беше държава с 200-300 милиона население и голям вътрешен пазар, но реалността е такава, каквато е.

Израел и Естония са пример за това, че можеш да създадеш големи неща за глобалния пазар - въпреки малкия локален пазар.

Разбира се, че е важно България да развива капиталовия си пазар, да разширява възможностите за финансиране и т.н., но по-големият проблем тук е, че когато имаш среда, която те "спъва", а не те насърчава, ти по-бързо се уморяваш.

Това е и една от причините в Европа да няма толкова много технологични компании за стотици милиарди, колкото в Щатите. За един предприемач в България, например, е много по-трудно и по-бавно да извърви същия път, който би извървяла една компания в САЩ. 

Какво можем да кажем за третия стълб от вашата мисия - талантите. Все още ли в България хора се намират трудно? 

Нед Дервенков: Да, този проблем, както е национален и регионален, така може да се окаже и че е глобален. Но и за неговото разрешаване могат да се направят много неща. Най-общо можем да ги разделим в две категории - краткосрочни и дългосрочни.  

Дългосрочното решение безспорно е темата за образованието. Там могат да се предприемат конкретни стъпки, които в съвкупността си да дадат една цялостна реформа. BESO отскоро започна работа и по тази тема в сътрудничество с още 12 неправителствени организации, които имат дълбока експертиза в тази област. 

В момента ние се опитваме да разпишем всяка една конкретна реформа, заедно с нейните оценки и мотиви, така че да дадем на българските законотворци едно цялостно решение, което да включва множеството проблеми, а не отделни действия "на парче", както се случваше до момента в последните 20 години. 

Но "завъртането" на колелото на тези реформи е бавен процес, който вероятно ще отнеме години, а може би и десетилетия. Той е неизбежен и ще трябва да се реализира, но има и по-бързи решения, които могат да се вземат в краткосрочен и средносрочен план. 

Едно от тях е България да има добри миграционни политики и да е "гостоприемна" към добрите идеи и качествените хора с талант. За тази цел разработихме т. нар. "стартъп виза", която позолява на предприемачи от други страни да дойдат тук с ангажмимента да развиват бизнес с висока добавена стойност. 

Добромир Иванов: Другият важен елемент са "сините карти" за привличане на квалифицирани служители от други държави. Аз лично не мога да повярвам, че все още се налага да обясняваме защо това е важно.

Виждаме как се срива демографията у нас, а компаниите са в ситуацията да имат пари за наемане на нови хора, но да няма откъде да ги намерят. 

Нед Дервенков: Ние редовно получаваме запитвания от Украйна, но също и от Русия и Беларус, за хора, които търсят начин да пренесат бизнесите си в България. И това са хора, които идват с готови екипи, с валидиран бизнес модел, с осигурени външни инвестиции и т.н.  

Става въпрос за компании, които само могат да ни помогнат да повишим стандарта си. 

Има ли политическа воля за решаването на всички тези проблеми? 

Добромир Иванов: Опитът ни показва, че много често политиците са добронамерени и имат желание да прокарат дадена промяна, но борбата обикновено е с администрацията. В България има огромна администрация, която в много случаи спъва всяка идея за промяна. 

Гражданският сектор може да помогне на политизите да реализират реформите, защото те не са толкова лесни. 

Нед Дервенков: В случая важи поговорката "Царят дава, пъдарят не дава" и това е много голям проблем. На политическо ниво много често постигаме съгласие за определени неща и си "стискаме ръцете", но в даден момент се стига, например, до някой директор на дирекция, който казва "Ти си ми 16-ия министър, аз съм от 30 години тук и това няма да мине".

Така от всеки 10 смислени предложения, на 9 се отговоря, че "няма как да се случат", което просто не е вярно. 

Добромир Иванов: Можем да посочим примера с образованието, където в близкото минало имаше много министри, които се опитаха да направят промени, но срещнаха съпротивата на синдикати, администрация, районни инспекторати и т.н. 

Нед Дервенков: Едно от важните неща, които липсват в България, е истинското политическо лидерство. А много от младите политици не го разбират. Те си мислят, че са "на върха на хранителната пирамида", но на практика трябва да водят вътрешна борба със собствената си администрация.  

В Силициевата долина в момента много технологични компании съкращават хора. Смятате ли, че част от тези специалисти, останали без работа, ще станат основатели на бъдещите гиганти в индустрията? Може ли да настъпи генерална промяна в корпоративния "пейзаж" и имената, които в момента диктуват дневния ред, да не са същите след 10 години? 

Нед Дервенков: Тук отново ще отговоря с една сентенция - "Добрите времена раждат слаби хора, слабите хора пораждат трудни времена, а трудните времена раждат силни хора, които отново създават добри времена". Тоест, ние сме в етапа, в който доста силни хора ще излязат на преден план. 

За големите компании съкращенията са най-лесния начин да се справят с финансовата криза и това винаги е било част от играта. Но ако се върнем на ниво личност, живеем в интересни времена, които със сигурност биха родили интересни идеи.

При повторното "завъртане" на икономическия цикъл най-добрите от тези идеи ще оцелеят и ще се развият. 

Добромир Иванов: Аз не мисля, че потенциалът на технологичните гиганти е изчерпан, но това, което е важно, включително и за България, е, че скоростта, с която се създават иновации, става все по-голяма и нещата се случват все по-бързо.

Това ни дава възможност в този динамичен свят да бъдем изпреварващи и да се позиционираме по-бързо на пазара. 

Заради войната в Украйна, например, на Европейския съюз му предстои огромно икономическо преструктуриране в посока на това важните и критичните ресурси да се произвеждат на територията на Европейския съюз, а не в трети страни.

И ние би трябвало да имаме визия за страната си и управление, което да се опитва да я позиционира все по-добре, така че нашите компании да могат да се конкурират по-добре за техния дял от "пая". 

Нед Дервенков: Глобалните вериги за доставка се променят бързо и България може да спечели от това. Наблюдаваме т. нар. "деглобализация", което означава, че регионалните доставчици ще играят изключително важна роля, особено в производството на чипове, което е една много голяма възможност и за Европа като цяло. 

Другият източник на сериозен потенциал е промяната на концепцията за въоръжаването и иновациите в отбраната. В бъдеще те няма да останат запазена марка на САЩ и Израел, както досега, а ще започнат да навлизат и в Европа.

Една от идеите на BESCO е да започнем да мислим как нашата отбрана да се превърне от реликва от Студената война в технологичен инкубатор, в който военните да разполагат с бюджет и инфраструктура, а цивилният сектор да осигурява идеите и човешкия ресурс. Това е нещо, което ще се случи и на европейско ниво. 

Добромир Иванов: За финал бих искал да кажа, че по темата за управлението на държавата е критично важно да се водят разговори за политики и за визии. На най-ниско ниво са разговорите за личности - "аз не харесвам този", "не говоря с онзи", "поставям червени линии" и т.н.

По-високото ниво, на което и ние се опитваме да водим разговор, е за определени политики. И виждаме на практика, че там може да се постигне много по-широко съгласие. 

Най-високото ниво, към което би трябвало политиците да се стремят, е да се говори за визия за страната ни след 30, 50 или дори 100 години - къде отиваме и какви са големите ни цели, които се простират отвъд един правителствен мандат. 

Нед Дервенков: Този политически пейзаж, който виждаме в момента, ще бъде фундаментално променен и ще се появят нови играчи, които ще разбират нуждата от политическо лидерство. Това, което виждаме в момента, е началото на края на прехода. 

Имате новина от стартъп индустрията? Изпратете ни я на office@dbr.bg и ние ще я публикуваме.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !