Пърженото пиле карааге е едно от най-популярните ястия в Япония. Този хрупкав деликатес е толкова обичан, че всяка година стотици хиляди хора гласуват, за да определят кое заведение за карааге сервира най-доброто ястие.

И макар да би трябвало заведения от големите метрополиси, като Токио, Киото и Осака, да доминират във всяко подобно мащабно състезание, заведенията от един малък град на име Накацу, в префектура Оита на южния остров Кюшу, обикновено обират най-много награди.

Karaage Grand Prix е ежегодно състезание в Япония, в което участват около 1 000 заведения, а победителят в него може да се похвали с това, че предлага най-хрупкавото, сочно и вкусно пиле.

До тази година това състезание се базираше изцяло на популярността, като обикновени потребители можеха да гласуват за любимите си заведения. За 2023 г. обаче правилата се променят, като в състезанието ще участват съдии, които ще дегустират и след това ще определят победителя.

Защо това е важно и защо този малък град Накацу се смята, че предлага най-доброто пържено пиле в Япония и вероятно в света?

С промяната на правилата на състезанието, заведенията за карааге в Накацу може да изгубят повече и имат повече какво да доказват от средностатистическите заведения по света.

Цялата репутация на града като карааге столицата на Япония и стотици години кулинарни традиции са поставени на карта.

Карааге е вид пържено пиле, което е известно в Япония с леснотата на проготвянето си и с богатото разнообразие от вкусове

Пилето се маринова в смес от соев сос, джинджифил, сол, чесън, плодове и други тайни съставки, които излъчват вкусова експлозия, която се стича по брадичката с всяка хапка.

Хората се редят на опашки за любимите си видове, а дори покойният Антъни Бурдейн е вманиачен по тези пържени пилешки хапки и казва, че никога не се качва на самолета от Токио без да се е запасил.

В основата си карааге обаче е окончателният резултат от историята на много поколения и е считан за „храната за душата“ на Накацу.

Произходът на карааге може да бъде проследен до 16-и век, когато португалски мисионери акостират на бреговете на остров Кюшу и носят със себе си своите методи на пържене.

Постепенно местните жители започват да възприемат част от тези западни методи, внедрявайки ги в това, което днес познаваме като темпура. По онова време японцияте обаче не консумират месо, а само риба, което може да бъде отдадено на будистката религия.

Консумацията на пиле започва, едва след като островът е сполетян от трагедия. В периода 1716-1736 г. масовият глад на практика унищожава реколтата от ориз на остров Кюшу и убива десетки хиляди хора.

Така фермерите са насърчавани да отглеждат повече птици, за да продават повече яйца и в крайна сметка, хората започват да консумират пилешко месо.

Следващият голям хранителен скок в Япония започва през 1868 г., когато новият император на страната предприема драстична реформация на обществото, приемайки редица западни идеи по отношение на индустриализацията, военните технологии и дори храненето.

Император Мейджи отваря границите на страната и позволява навлизането на по-голямо кулинарно влияние от Китай и Запада, а това означава консумацията на повече месо.

Чак след Втората световна война обаче пърженото пиле, и по-специално карааге, се превръща в това, което е днес. След войната Япония е опустошена, недостигът на храна е огромен, а при липсата на ориз начинът на хранене на японците се променя драстично.

Остров Кюшу вече се е превърнал в център на птицевъдството (днес над половината от бройлерите в Япония се произвеждат там), а тогава навлизат бързо нови методи на готвене, които подпомагат изхранването на една гладуваща нация.

Самото ястие карааге води началото си от китайски ресторант на име Rairaiken в град Уса, който се намира в непосредствена близост до Накацу. Точно там в края на 50-те години започват да сервира пържено пилешо месо.

Оттам ястието се пренася и в друго заведение на име Shosuke, което научава за методите на пържене на Rairaiken.

Впоследствие, собственикът на Shosuke отваря заведение, в което сервира единствено карааге, а то се превръща в хит сред жителите на Уса, които харесват този евтин, бърз и вкусен източник на протеин.

Днес в Уса има над 40 заведения за карааге. Преместването на ястието в съседния Накацу обаче му осигурява неговата национална и международна репутация.

Двама майстори-готвачи Арата Хосокава и Шоджи Морияма са вманиачени по ястието и решават, че могат да придадат повече вкус на пържената храна. Всеки от двамата отваря собствено заведение в Накацу и подобрява процеса на мариноване на пилешкото месо, добавяйки резени ябълка и увеличавайки времето за приготвяне.

Заведенията стават много популярни, което пък вдъхновява отварянето на нови и по този начин Накацу се превръща в сърцето и душата на карааге.

Днес майсторите готвачи в Накацу изкачват каррааге на следващото ниво. Конкуренцията между около 50 заведения вдъхновява готвачите да експериментират с всичко - от времето за приготвяне до различните маринати.

Почти всяко заведение в Накацу има тайна съставка, която не иска да споделя и която разграничава тяхното карааге от останалите.

Местното заведение Take Torishin е петкратен победител в състезанието Karaage Grand Prix. Майстор-готвачът Шиничи Суми отделя 15 години в усъвършенстването на своята рецепта за карааге.

Той приготвя всяка част от пилето на отделна температура, а неговото карааге редовно е оценявано като най-доброто в Накацу.

Карааге обаче не е само ястие, което се консумира в Накацу, а има цяла собствена идентичност. Всяка есен в града се провежда карааге фестивал, който привлича 50 000 души от Япония и света, а почти всяко заведение участва, за да популяризира ястието и града.

Градът също така притежава рекорда на Гинес за най-голяма порция пържено пиле – 1 667.301 кг, който е поставен през 2019 г.