В края на миналия август дронът Zephyr, захранван със слънчева енергия, почти счупи един от най-трайните рекорди в авиацията.

Безпилотният самолет, управляван от американската армия и произведен от Airbus, летя 64 дни, 18 часа и 26 минути, преди неочаквано да се разбие в Аризона – само четири часа преди да счупи рекорда за най-дълъг непрекъснат полет.

А той е поставен преди 64 години - през 1959 г., от Робърт Тим и Джон Кук, които летят на борда на четириместен самолет в небето над Лас Вегас 64 дни, 22 часа и 19 минути.

Забележително е, че Zephyr – лек самолет с модерна технология, който лети автономно – не само не успява да победи това време, но дори и да беше, Тим и Кук пак щяха да запазят световния рекорд за най-дълъг полет с екипаж.

Всъщност, удивително е, че те успяват да останат във въздуха толкова дълго време в епоха, която е по-близо до първия полет на братята Райт, отколкото до днешната авиационна реалност.

Проблемът с горивото

През 1956 г. хотел и казино Hacienda отваря врати в южния край на най-популярния булевард в Лас Вегас - Strip.

Това е един от първите семейно ориентирани курорти в града и търсейки публичност, собственикът му приема предложението на един от служителите си: да счупи рекорда за най-дълъг полет със самолет, носещ името на хотела върху себе си.

Той е поставен през 1949 г. и възлиза на 47 дни непрекъснат престой във въздуха.

Служителят, бивш пилот на изтребител от Втората световна война и самолетен механик на име Робърт Тим, получава 100 000 долара, за да организира събитието, което след това е свързано с набиране на средства за изследване на рака.

Тим прекарва месеци в модифициране на избрания от него самолет - Cessna 172. „Това е сравнително нов дизайн“, казва Джанет Беднарек, историк и професор в университета в Дейтън. „Това е просторен четириместен самолет, известен с това, че е надежден и сравнително лесен за управление“.

Модификациите включват място за сън, малка мивка за поддържане на личната хигиена, премахване на повечето вътрешни елементи за спестяване на тегло и елементарен автопилот. „Важното обаче е да се измисли начин за зареждане с гориво“, казва Беднарек.

Има много експерименти до този момент със зареждане във въздуха, но наистина няма начин да се модифицира Cessna 172 за това. Решението е поставяне на допълнителен резервоар, който може да се пълни от камион на земята. Когато трябва да зареди гориво, самолетът лети много ниско над камиона, от който се пуска маркуч до резервоара и горивото се зарежда с помощта на помпа.

Това изисква сериозни летателни умения, защото понякога се налага да се прави и през нощта.

От четвъртия опит

Първите три опита на Робърт Тим се провалят поради механични повреди, като най-дългият оставя него и неговия втори пилот във въздуха около 17 дни. През септември 1958 г. обаче рекордът е подобрен от друг екип, също летящ с Cessna 172 – вече възлиза на над 50 дни.

За четвъртия си опит Тим избира Джон Кук, който също е самолетен механик, за свой втори пилот.

Те потеглят на 4 декември 1958 г. от летище McCarran в Лас Вегас. Както при предишните опити, първата стъпка е да се прелети ниско над кола, от която да се боядиса единият колесник с бяла боя, за да се изключи измама.

„Няма начин да се следи надморската височина и скоростта на самолета през цялото време,“ казва Беднарек, „така че се рисува бяла ивица на единия колесник, която със сигурност би се изтрила при кацане.“

Полетът преминава гладко в началото и двойката прекарва Коледа във въздуха. Всеки път, когато зареждат гориво – на прав участък от път по протежение на границата между Калифорния и Аризона, те получават провизии и храна в термоси от ресторантите на Hacienda.

За естествените нужди на пилотите се грижи сгъваема тоалетна, а пликовете с отпадъци се изхвърлят над пустинята. Разтегателна платформа от страната на втория пилот осигурява повече място за бръснене и къпане (самолетът се зарежда с литър вода за тези цели през ден.)

Двамата се редуваха да спят, въпреки че непрекъснатият шум на двигателя и аеродинамичните вибрации правят спокойната нощ невъзможна.

В резултат на лишаване от сън, на 36-ия ден Тим заспива на щурвала и самолетът лети сам повече от час, на височина от само около 1200 метра. Автопилотът спасява живота им – въпреки че спира да работи напълно само няколко дни по-късно.

Краят

На 39-ия ден електрическата помпа, която отговаря за пълненето на резервоарите, се поврежда, което принуждава пилотите да правят това ръчно. Когато най-накрая подобряват рекорда - на 23 януари 1959 г., списъкът с технически повреди е дълъг.

„Важното е, че двигателят продължава да работи, което е наистина забележително. Дори да се поддържа зареден с гориво и масло, в крайна сметка, само топлината и триенето в толкова дълъг период от време ще причинят проблеми“, казва Беднарек.

Въпреки това, двамата пилоти остават във въздуха възможно най-дълго, за да са сигурни, че новият им рекорд ще бъде невъзможен за счупване. Те издържат още 15 дни, преди най-накрая да кацнат в McCarran на 7 февруари 1959 г., след като летят без прекъсване повече от два месеца, изминавайки 241 401 км.

Въпреки че се движат в самолета, пилотите са в лоша физическа форма и при кацането се налага да ги изнесат от машината.

Ще бъде ли някога подобрен този рекорд от човешки екипаж?

Беднарек вярва, че това може да се случи, само ако опитът включва самолет, който тества някаква нова форма на задвижване или източник на енергия.

Всеки, който се стреми да опита обаче, трябва да се вслуша в предупреждението на втория пилот Джон Кук, който отговаря на въпрос на репортер би ли го направил отново: „Следващия път, когато се почувствам в настроение да летя толкова продължително, ме затворете в кофа за боклук с включена прахосмукачка и накарайте Тим да ми сервира пържоли с кости, натъпкани в термос.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !