В Северна Корея той често е наричан „любимия ръководител“, а след като получава инфаркт във влак в близост до столицата Пхенян, в страната е обявен 13-дневен траур. 

Ким Чен Ир наследява своя баща Ким Ир Сен като ръководител на Корейската народнодемократична република (КНДР) и управлява страната от 1994 г. до смъртта си през 2011 г. 

Историческите записи се различават по отношение на годината и мястото му на раждане.

Според съветските архиви, той се ражда през 1941 г. във Ворошилов, където неговият баща Ким Ир Сен, командир на батальон от съветска бригада, съставена от корейци и китайци, живее, година преди да се премести във Вятское. 

Според официалната биография на Ким Чен Ир обаче, той е роден на 16 февруари 1942 г. в таен военен лагер в планината Пектусан, която се намира на границата между Северна Корея и Китай.

В нея се посочва още, че след раждането му на върха на планината се появява двойна дъга, а на небето изгрява ярка звезда. 

По време на Корейската война (1950–53 г.) той е изпратен на безопасно място от своя баща в Североизточен Китай, въпреки че в официалната му биография този епизод от живота му не се споменава.

След като посещава колеж за обучение на пилоти в Източна Германия в продължение на две години, той се дипломира от университета Ким Ир Сен през 1963 г. След това заема множество рутинни постове в Корейската работническа партия, преди да стане секретар на своя баща.

Той участва в прочистването на партията заедно с него през 1967 г. и след това е назначен на няколко важни позиции. През 1973 г. Ким заема влиятелния пост партиен секретар, отговарящ за организацията, пропагандата и агитацията.

Ким е официално определен за наследник на своя баща през октомври 1980 г., става върховен главнокомандващ през 1990–91 г. и заема високи постове в Централния комитет, Политбюро и Партийния секретариат.

Когато Ким Ир Сен умира от инфаркт през 1994 г., Ким Чен Ир става фактическият лидер на страната. Той е обявен за председател на Корейската народнодемократична партия през 1997 г., а през септември 1998 г. официално заема най-високия пост в държавата. 

След като оглавява Северна Корея, страната му е изправена пред икономически затруднения и глад, Ким предприема ходове за облекчаване на дългогодишната политика на изолация. В края на 90-те и началото на 21 век Ким опитва да подобри отношенията с редица държави.

Ким спира тестовете на ракети с голям обсег през 1999 г., след като САЩ се съгласяват да облекчат част от икономическите санкции срещу Северна Корея.

През юни 2000 г. той се среща с южнокорейския президент Ким Де Чун, като това е първата среща на лидери на двете държави. На нея е постигнато споразумение за предприемане на стъпки към обединение.

Отношенията на Северна Корея със САЩ обаче се влошават значително през 2002 г., след като президентът Джордж Уокър Буш определя режима на Ким (заедно с тези на Иран и Ирак) като част от “оста на злото.”

Има подозрения, че Северна Корея тайно обогатява уран. През януари 2003 г. Ким обявява, че Северна Корея се изтегля от Договора за неразпространение на ядрени оръжия и обявява, че планира да разработва ядрени оръжия.

Подобно на своя баща, Ким се страхува да лети и винаги пътува с брониран влак за държавните си визити до Русия и Китай.

Смята се, че той е голям почитател на киното и притежава над 20 000 видео касети и DVD-та. Любимите му актьори са Шон Конъри и Елизабет Тейлър. 

През 1978 г., по разпореждане на Ким, южнокорейският филмов режисьор Шин Сан Ок и неговата съпруга - актрисата Чой Юн Хи, са отвлечени с цел да помогнат за изграждането на севернокорейската филмова индустрия.

Осем години след отвличането си двамата успяват да избягат по време на командировка във Виена през 1986 г., където присъстват на филмов фестивал. 

Въпреки че се наслаждава на най-различни форми чуждестранни забавления, неговият бивш бодигард Лий Юн Кук твърди, че Ким отказва да консумира храни и напитки, които не са произведени в Северна Корея, с изключение на френско вино.

Неговият бивш готвач Кенджи Фуджимото обаче заявява, че Ким понякога го изпраща по света, за да купува най-различни чуждестранни деликатеси. 

Ким е почитател и на баскетбола, като бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт му подарява баскетболна топка с автограф на Майкъл Джордан след среща между тях.

В официалната му биография също така се казва, че Ким е композирал шест опери и с удоволствие организира постановки на сложни мюзикъли. 

През 2008 г. се появяват спекулации, че здравето на Ким се е влошило. Има подозрения, че е получил сърдечен удар, след като отсъства от общественото полезрение в продължение на няколко месеца.

На следващата година Ким и политическата върхушка в Северна Корея започват поредица от ходове за определянето на най-малкия му син Ким Чен Ун за негов наследник

Севернокорейските медии обявяват на 19 декември 2011 г., че Ким е починал два дни по-рано.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !