Дни преди набързо свиканата пресконференция късно в неделя, която влезе в новините по цял свят, политическият елит на Швейцария тайно подготвя ход, който ще разтърси земното кълбо.

Централната банка и финансовият регулатор на страната заявиха публично, че Credit Suisse е в добро състояние, но зад закрити врати тече надпревара за спасяването на втората най-голяма банка в Швейцария.

Поредицата от събития, довели до падението на един от флагманите на страната, бяха сливане, подкрепено от 260 млрд. швейцарски франка (280 млрд. долара) държавни средства и ход, който ще преобърне световните финанси – облагодетелстване на акционерите в банката пред притежателите на облигации.

Събитията, които се случиха в Швейцария - страна, която отдавна е бастион на политическата стабилност, осигурила ѝ статута на убежище за богаташи и техни пари, са в противоречие с ключовите уроци от финансовата криза от 2008 г.

Спасяването на Credit Suiss концентрира още по-големи рискове в един банков гигант - UBS Group AG.

Нещо повече, това, че облигационерите бяха принудени да поемат удара върху инвеститорите в акции от сливането на UBS и Credit Suisse разтърси банките, повишавайки цените на заемите им, което е заплаха за световния икономически растеж.

От Централната банка на Швейцария са отказали да коментират пред Reuters, докато финансовото министерство на страната не е реагирало на запитването за коментар.

Разтърсваната години наред от скандали и загуби Credit Suisse се бореше от месеци с криза на доверието, а за броени дни гибелта ѝ беше подпечатана.

Малко след като на 12 март стана ясно, че САЩ ще се намеси и ще гарантира всички депозити в две средни по големина банки, които изпитваха затруднения с ликвидността, прожекторите се насочиха към Credit Suisse и това как ще запази доверието на вложителите си.

Клиенти вече бяха изтеглили 110 млрд. долара от базираната в Цюрих банка през последното тримесечие на 2022 г., която се бореше да преустанови този отлив на средства.

Пожелал анонимност банкер, който е участвал като посредник в редица спасявания на европейски банки по време на финансовата криза, е заявил пред Reuters, че след като е видял фалита на щатските банки, вече не е имал съмнения, че UBS ще бъде помолена да подкрепи Credit Suisse.

На 13 март банкерът се е свързал с UBS, предупреждавайки банката, че трябва да се готви за обаждане от страна на швейцарските власти.

Два дни по-късно Credit Suisse вече е обхваната от криза. Изказване на председателя на Saudi National Bank Амар Ал Кудайри, който заяви, че не може да инвестира повече в швейцарската банка, доведе до спад в цената на акциите на Credit Suisse.

Това, че най-големият акционер в Credit Suisse засвидетелства своето доверие в банката, се оказва почти без значение. След това следва сериозен отлив на депозити, казва пред Reuters източникът, съветвал UBS по сливането, отказвайки да назове точната сума.

В банковия център Цюрих и в столицата на страната Берн напрежението се покачва. Въпреки това, със започването на дискусиите за спасяването на Credit Suisse, швейцарският регулаторен орган FINMA и Централната банка на Швейцария твърдят, че "проблемите на определени банки в САЩ не представляват директен риск за швейцарските финансови пазари", признавайки обаче, че ще предоставят на банка неограничен достъп до финансиране.

Credit Suisse също даваше сигнали за стабилност. От банката заявиха пред Reuters, че средният ѝ коефициент на ликвидно покритие не се е променил в периода 8 – 14 март, въпреки световната финансова криза.

Финансовият министър на Швейцария Карин Келер-Сутер, бивш преводач и преподавател, която зае поста само преди няколко месеца, заяви по време на прескоференцията в неделя, че е договорена допълнителна подкрепа за Credit Suisse, но тя е пазена в тайна, за да не се стига до паника.

Тя също така заяви, че поддържа връзка с министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън и с британския финансов министър Джереми Хънт. И в двете страни има големи подразделения на Credit Suisse, в които работят хиляди служители.

Значително по-малка е комуникацията с Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, казва запознат източник. Клоновете на Credit Suisse в Люксембург, Испания и Германия са много по-малки.

Европейските регулаторни органи, по-конкретно, са се опасявали, че швейцарските власти може да наложат загуби на облигационерите – радикална стъпка, която те наистина предприеха, след като разходите за спасяването на банката нараснаха спираловидно за данъкоплатците.

"Те направиха това на своя глава," казва същият източник, помолил за анонимност, определяйки това решение, като "голяма изненада ".

Говорител на FINMA заяви, че въпреки че е наблегнато на Великобритания и САЩ заради мащабите на дейността на Credit Suisse в тези страни, европейските власти също са били информирани. Не всички обаче са държани в неведение.

Саудитските акционери с близо 10% дял в банката са поставили под натиск швейцарските власти, предупреджавайки, че могат да предприемат съдебни действия, ако не възстановят част от злополучната си инвестиция, казва друг запознат източник.

"Парите трябваше да дойдат отнякъде," казва едно от официалните лица, участвали в преговорите.

Бордът на директорите на Credit Suisse, заинтересован от запазването на някакво единство на фона на все по-неспокойна обстановка, застава зад тях и настоява да се плати на акционерите, според същия източник.

Регулаторните органи също са искали да избегнат заличаване на акционерите, което е щяло да доведе до ликвидация на банката - потенциално по-голямо главоболие за страната и загуба на репутация само часове, след като властите застанаха зад Credit Suisse.

В крайна сметка, швейцарските власти решават да отпишат до нула облигации на банката на стойност 16 млрд. долара и да компенсират акционерите с 3 млрд. франка, като по този начин преобърнаха ключов принцип от банковото финансиране с главата надолу, а именно - акционерите, а не облигационерите, поемат първи удара при банков фалит.

При обявяването на сделката в неделя държавни и банкови ръководители не проявиха съжаление.

"Това не е спасителна програма," заяви Келер-Сутер пред журналистите. Управителят на централната банка Томас Джордан защити пакета, като необходим за противопоставяне на по-сериозни сътресения.

"При този сценарий за данъкоплатците има по-малък риск," заяви Келер-Сутер. "Фалитът щеше да е по-голям риск, тъй като цената за швейцарската икономика щеше да е огромна."

Въпреки това, пазарите бяха разтърсени от необичайния обрат на събитията.

"Когато си банка на милиардери, депозитите могат да отлеят много бързо и може да умреш за три дни", казва един от участниците в сделката.