Остров Алкатрас, наричан още Скалата, е скалист остров в залива на Сан Франциско. Той е с площ от 9 хектара и се намира на около 2 км от сушата.

Островът имал малко растителност и бил местообитание на морски птици, когато е изследван през 1775 г. от лейтенант Хуан Мануел де Аяла, който му дава името Isla de los Alcatraces (Остров на пеликаните).

Той е продаден през 1849 г. на правителството на САЩ, а Алкатрас е първото място, на което е построен морски фар по крайбрежието на щата Калифорния (1854 г.). След това на острова са издигнати и други сгради, като той се използва като военна база от 1859 г.

През 1861 г. е определен за място за военен затвор. На по-късен етап сред затворниците са и индианци от племето Хопи от Аризона, които оказвали съпротива на опитите на правителството да ги асимилира, както и американски войници, били се във Филипините, които се присъединяват към каузата на местните през 1900 г.

През 1907 г. островът е определен за тихоокеанския клон на Военните затвори на Съединените щати.

Pixabay.com

Огромната си популярност Алкатрас дължи на периода 1934 - 1963 г., в който е федерален затвор, а там присъдите си излежават някои от най-опасните престъпници в САЩ.

Сред известните му обитатели в този период са мафиотът Ал Капоне, Джордж Кели “Картечницата” и Робърт Строуд “Птичарят от Алкатрас” (герой от филм със същото име от 1962 г).

Въпреки че затворът на остров Алакрас е бил с капацитет 450 затворници в килии с размери 3 на 1.5 метра, на острова никога не е имало повече от 250 затворници по едно и също време.

Опитите за бягство са били редки. През годините няколко затворници обаче успяват да избягат от острова, но дали оцеляват в силните водни течения на залива е загадка и до днес.

Едно такова дръзко бягство е популяризирано във филма „Бягство от Алкатрас“ от 1979 г. В крайна сметка, необходимостта от постоянното транспортиране на питейна вода до острова и на отпадъците от него води до закриване на затвора на 21 март 1963 г. и изоставянето на острова.

През март 1964 г. група индианци предявяват претенции за собственост над острова, позовавайки се на споразумение от 1868 г. със Сиуксите. Те обаче окупират Алкатрас само за няколко часа.

През ноември 1969 г. индианци активисти от Американското индианско движение окупират острова отново, настоявайки да получат нотариалния акт за него и отказват да го напуснат, докато не са прогонени от властите през 1971 г.

През 1972 г. Алкатрас става част от новосъздадения район за отдих и почивка Голдън гейт.

Макар че не са полагани усилия за възстановяването на постройките на острова, повечето от които се разпадат, а историческият морски фар дори оцелява при пожар през 1970 г., днес Алкатрас е отворен за посетители и е популярна туристическа дестинация.