Според индонезийска легенда, оризът е подарен на остров Ява от богинята Деви Шри. Съжалявайки обитателите му за безвкусието на съществуващата им основна храна - маниоката, тя ги научава как да отглеждат разсад в оризищата.

В Индия се смята, че индуистката богиня Анапурна е изиграла подобна роля, а в Япония - Инари. В цяла Азия на ориза се приписва божествен и, обикновено, женски произход.

Подобно митологизиране е разбираемо. В продължение на хиляди години нишестените семена на тревното растение Oryza sativa (често наричано азиатски ориз) са основната храна на континента.

Азия генерира 90% от световното производство на ориз и почти толкова голям дял от потреблението му. Но пазарът на тази ключова земеделска култура е изправен пред криза, пише The Economist. 

Колко важен е оризът в Азия?

Азиатците получават повече от една четвърт от дневните си калории от ориз. ООН изчислява, че средностастистическият жител на контента консумира 77 килограма ориз годишно - повече от средния африканец, европеец и американец, взети заедно.

Стотици милиони азиатски фермери зависят от отглеждането на културата, а много от тях разполагат единствено с малки парчета земя.  

В същото време търсенето на ориз в световен мащаб нараства, а обемът на добивите е в застой. Земята, водата и трудът, необходими за производството на ориз, стават все по-оскъдни.

Изменението на климата се превръща във все по-сериозна заплаха. Повишаващите се температури водят до засушаване на оризищата, а все по-честите наводнения ги унищожават. 

Освен жертва на глобалното затопляне обаче, отглеждането на ориз е и една от основните причини за него, тъй като оризовите полета отделят големи количества метан. Културата, която подхрани нарастването на 60% от населението на света, се превръща в източник на несигурност и заплаха.

Нарастващото търсене допълнително изостря проблема. До 2050 г. в Азия ще има 5.3 милиарда души, в сравнение с 4.7 милиарда днес. В Африка се очаква броят на населението да достигне 2.5 милиарда, в сравнение с 1.4 милиарда към момента. 4

Очаква се този растеж да доведе до 30% увеличение на търсенето на ориз. И само в най-богатите азиатски страни, като Япония и Южна Корея, хлябът и макароните изместват "монопола" на ориза като основен хранителен продукт. 

Междувременно, ръстът на производителността на оризовия добив в Азия отслабва. Добивите са се увеличили средно с 0.9% годишно през последното десетилетие, което е спад от около 1.3% през десетилетието преди това, по данни на ООН, цитирани от The Economist.

Спадът е най-рязък в Югоизточна Азия, където темпът на нарастване спада от 1.4% на 0.4% годишно. Индонезия и Филипините вече внасят голяма част от необходимия им ориз. Ако добивите не се увеличат, тези страни ще бъдат все по-зависими от други, за да изхранват своите 400 милиона души.

Години наред производството беше в крак с нарастващото търсене благодарение на трайните последици от "зелената революция", започнала през 60-те години на миналия век.

За да се справят с ниските добиви, учени от Международния институт за изследване на ориза (IRRI), базиран във Филипините, разработват сорта IR8, който процъфтява с използването на торове и напоителни системи.

Той е въведен по времето, когато Китай се измъква от капана на масовия глад, а Индия е на ръба на възможностите да изхранва населението си. IR8 се оказва животоспасяващ продукт.

Той се разпространява в цяла Азия - от Филипините до Пакистан, а добивите на ориз се увеличават. По-голямата производителност прави ориза по-привлекателна култура, така че за отглеждането му се отделят повече ресурси.

Продоволствената сигурност дава възможност на азиатските правителства да се съсредоточат върху индустриализацията и икономическия растеж.

Институтът разработва нови сортове ориз, които могат да повторят част от този успех. Те са по-продуктивни и устойчиви на климата и изискват по-малко вода. Но, въпреки това, посрещането на нарастващото търсене изглежда по-трудно, отколкото през 60-те години на миналия век.

Урбанизацията и безмилостното разделяне на земеделските парцели се отразяват негативно на фермерите. В периода между 1971 г. и 2016 г. средната индийска ферма е намаляла наполовина по размер - от 2.3 на 1.1 хектара.

Това затруднява повишаването на производителността, особено когато работната ръка е оскъдна. Засаждането и прибирането на реколтата е мъчителна работа, с която все по-малко хора имат желание да се занимават.

Водата - друга важна суровина за произвоството на ориз, пък става по-оскъдна. На много места почвите са изтощени и отровени от прекомерната употреба на торове и пестициди.

Много проблеми, малко решения

Нито една култура не е толкова уязвима на глобалното затопляне, колкото оризът, казват учените от IRRI. Проучване през 2004 г. установява, че повишаване на минималните температури с 1 градус по Целзий води до 10% спад в добивите.

Повишаването на морското равнище - друг резултат от затоплянето, вече причинява навлизане на сол в ниските райони на делтата на Меконг, подкопавайки добивите на ориз там.

Големите наводнения миналата година в Пакистан - четвъртия по големина износител на ориз в света, унищожиха 15% от реколтата на страната.

Приносът на ориза за глобалното затопляне пък илюстрира обратната връзка. Напояването на оризищата лишава почвата от кислород.

Това насърчава развитието на бактериите, отделящи метан, в резултат на което производството на ориз е отговорно за 12% от общите емисии на метан и 1.5% от общите емисии на парникови газове - влияние, сравнимо с това на авиационния сектор.

Оризовите полета на Виетнам, например, произвеждат много повече въглероден еквивалент от транспорта в страната.

Хранителното качество на ориза е друг нарастващ проблем. Зърното е с високо съдържание на глюкоза, което допринася за развитието на болести, като диабет и затлъстяване, и с ниско съдържание на желязо и цинк.

В Южна Азия разпространението на диабета и недохранването може да се проследи до прекомерната зависимост от ориза.

Справянето с толкова много проблеми е сложно. Ако първата "зелена революция" беше свързана с производителността, следващата трябва да се фокусира върху цялата система, а не върху решения на ниво завод или парцел, казва генералния директор на Международния институт за изследване на ориза Жан Балие.  

Това изисква по-добри политики, както и нови сортове.

Лошите и остарелите законови разпоредби са в основата на повечето опасения за производителността и околната среда. Те изкривяват пазарите и притъпяват стимулите за промяна.

В някои региони на Индия, например, горещият и сух климат е много по-подходящ за отглеждане на пшеница. Но правителствената политика насърчава фермерите да отглеждат ориз.

Индия изкупува ориза от фермерите на гарантирана цена, често надвишаваща пазарната. След това реколтата се продава на бедните граждани със субсидии, което насърчава консумацията. Субсидират се торовете и напояването.

Подобни пазарни "интервенции" са разпространени в цяла Азия. Повечето са въведени във време на постоянна продоволствена несигурност в средата на миналия век, когато диабетът и екологичните разходи не са толкова тревожни, колкото днес.

Развързването на политическите възли, затягали се в продължение на десетилетия, е много трудно, пише още изданието. Фермерите са важни "банки" с гласове и правителствата не смеят да им се противопоставят.

Управляващата партия в Индия, която се гордее с прилагането на строги, но необходими мерки, научи това през 2021 г., когато беше принудена да отмени реформите в селското стопанство заради масовите протести на фермерите.

Въпреки че няма единно решение за нарастващата оризова криза, има много частични. На някои места с ниски добиви, като Мианмар и Филипините, е възможно да се увеличи производителността чрез използване на повече торове и пестициди, без да се нанасят сериозни щети на околната среда.

Учени от IRRI и други изследователски екипи са разработили сортове ориз, устойчиви на наводнения, суша и топлина. Тези промени, съчетани с иновациите в култивирането, като директното засяване (метод на засаждане, който изисква по-малко вода и труд), могат да намалят щетите върху околната среда и да увеличат добивите.

Много фермери изобщо не знаят, че тези възможности съществуват. Национално проучване сред производителите на ориз в Индия през 2018 г. установи, че само 26% са приели сортове, пуснати на пазара след 2004 г.

Правителствата могат да играят голяма роля в подчертаването на предимствата на иновациите. Виетнам е начело в този процес. Наскоро страната обяви амбициозен план за отглеждане на „нисковъглероден“ ориз на площ от 1 милион хектара.

Той насърчава това като средство за спестяване на труд и подобряване на ефективността.  

Началото на промяната

Подходът на принципа "отдолу нагоре" също е важен. Работниците в областта на селското стопанство могат да играят голяма роля в предаването на ноу-хау, но често са пренебрегвани от политиците.

Повечето публични разходи за селско стопанство отиват за субсидии и напояване, които са склонни да облагодетелстват по-богатите фермери с по-големи земевладения.

Правителствата също трябва да направят много повече, за да намалят зависимостта на хората от ориза. По искане на Индия ООН обяви 2023 г. за година на просото.

Индия се надява повече фермери и потребители да обърнат внимание на тази култура, която е много по-хранителна от ориза и пшеницата, като в същото време изисква много по-малко вода. 

Индонезия прави нещо подобно. Днес само загрижените за здравето хипстъри в Делхи биха избрали да ядат продукти от просо вместо оризови.

Но ако това се превърне в "мода", може да увеличи масовото потребление, което, от своя страна, ще "примами" някои фермери да сменят производството си. 

Първата "зелена революция" предотвратява продоволствената катастрофа в Азия. Ситуацията днес може и да не е толкова драматична, но предизвикателството в някои отношения е по-голямо.

Държавите трябва да произвеждат повече с по-малко ресурси и с много по-голяма грижа за околната среда. А това може да доведе до нова, истинска "зелена революция", смята Жан Балие.

Ползите от нея могат да са безпрецедентни по мащаб. По-устойчивото отглеждане и увеличените добиви биха дали на фермерите по-високи и стабилни доходи.

Това ще им помогне да се адаптират към изменението на климата и да допринесят по-малко за него, като в същото време гарантират продоволствената сигурност не само на Азия, но и на целия свят. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !