Войната в Украйна и санкциите, наложени на Русия, повишиха цените на петрола, осигурявайки огромни допълнителни приходи за останалите износители на суровината. 

По време на предишните подобни цикли на поскъпване повечето от тези държави предпочитаха да инвестират постъпленията си в западните капиталови пазари чрез услугите на офшорните банки. 

В основата на този процес стоеше негласно споразумение, според което САЩ предлагаха военна помощ и покупки на петрол от Саудитска Арабия и нейните съюзници, в замяна на което петролните износители поемаха ангажимент да "запушат" част от дефицитите по американската текуща сметка с прилив на т. нар. "петродолари". 

Тази договорка обаче изглежда вече не е в сила, пише The Economist.

Съединените щати вече също са голям износител на петрол и природен газ, а държавите от Персийския залив, привлечени от Азия и нетърпеливи да поправят връзките си с Израел, а напоследък и с Иран, вече не се чувстват задължени да "ухажват" Белия дом.

По-рано този месец Саудитска Арабия и нейните съюзници разгневиха Вашингтон, като задълбочиха съкращенията на добивите на суров петрол до близо 4 милиона барела на ден, което се равнява на 4% от световното производство, допринасяйки за повишаването на цените.

Тези държави вече се чувстват по-свободни да използват "планините" от пари, които притежават. 

През 2022 и 2023 г. излишъкът по текущата сметка на "петролните" държави от Персийския залив може надхвърля половин трилион долара. Но извън централните банки, които вече не управляват по-голямата част от тези средства, финансовата карта на региона не е особено прозрачна.

Анализът на The Economist показва, че все по-малка част от "петродоларите" се насочват на Запад. Вместо това, те се използват за постигане на политически цели у дома и за придобиване на влияние в чужбина.

Заливът не е единственият, който се радва на неочаквани печалби. Миналата година Норвегия, която увеличи износа на газ за Европа, след като Русия намали доставките, спечели рекордните 161 милиарда данъци от продажбите на петрол - скок от 150% спрямо 2021 г.

Дори Русия, която е под ударите на международните санкции, отбеляза увеличение на петролните си приходи с 19% - до 210 млд. долара. 

Но държавите от Персийския залив, които се възползват от ниски производствени разходи, свободен капацитет и удобна география, са тези, които "удрят джакпота".

По данни на консултантската компания Rystad Energy, приходите на тези държави от данъци върху петролния износ възлизат на 600 милиарда долара през 2022 г.

Не всички обаче са в състояние да се възползват от това. Правителствата в Бахрейн и Ирак са поставени пред толкова труден бюджетен баланс, че дори когато постъпват по-високи приходи, те едва успяват да покрият разходите.

Съвсем различна е ситуацията при четирите най-големи членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив - Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Общият излишък по текущата сметка на тези страни през 2022 г. е 350 милиарда долара.

Цените на петрола се понижиха спрямо върховете си от миналата година, когато сортът брент достигна ниво от 100 долара за барел. Но дори на настоящите нива от около 80 долара за барел, петролните държави ще могат да постигнат излишък от 300 милиарда долара през 2023 г.

Това прави общо 650 милиарда долара "отгоре" за последните две години.

В миналото по-голямата част от тези пари щяха да отидат направо във валутните резерви на централните банки.

Курсовете на валутите в повечето членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив са обвързани с долара, така че те трябва да заделят или инвестират твърда валута по време на икономическия бум. Този път обаче резервите на централните банки в региона изглежда почти не нарастват.

Техните интервенции на валутните пазари също са редки, което потвърждава, че обичайните пазители на държавните богатства не получават "лъвския пай" от излишъка.

Къде изчезват петролните милиарди? 

Според The Economist, приходите на петролните износители се използват по нови начини от различни участници, включително национални правителства, централни банки и държавни фондове.

Основните направления са три - връщане на външен дълг, заеми на "приятели" и придобиване на чуждестранни активи.

Между 2014 г. и 2016 г. пренасищането на пазара с петрол, подхранвано от шистовия бум в САЩ, доведе до спад на цената на петрола от 120 до 30 долара за барел - най-резкия в съвременната история.

През 2020 г., на фона на подтиснатото търсене по време на пандемията от COVID-19, цените отново се понижиха. За да издържат на шока, държавите от Персийския залив ликвидираха част от чуждестранните си активи, а централни им банки продадоха част от валутните си резерви.

Но това не беше достатъчно, така че те взеха и заеми от западните капиталови пазари.

Сега някои от тези страни се възползват от по-високите цени на "черното злато", за да укрепят балансите си. Абу Даби - най-богатото емирство в ОАЕ, е изплатило 3 милиарда долара от края на 2021 г., или около 7% от общите си външни задължения.

Дълговото бреме на Катар се е свило с 4 милиарда долара, или около 4%. Дълговете на Кувейт са намалели наполовина от 2020 г. насам.  

Освен това, държавите от Персийския залив подават ръка на приятели в нужда. В началото на 2022 г. централната банка на Египет, който е голям вносител на храни, притиснат от високите цени на зърното, получи 13 милиарда долара от Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.

През последните години Саудитска Арабия позволи на Пакистан да отложи плащане за милиарди долари за покупки на петрол. Саудитска Арабия обаче поиска от Египет и Пакистан да приложат икономически реформи, преди да им даде повече помощ.

Част от подкрепата от Персийския залив идва в замяна на дялове в държавни компании, които тези закъсали страни пускат за продажба.

Истинската новост в това отношение е Турция. Когато беше притисната, Анкара се обръщаше към МВФ или европейските банки за спешни парични инжекции.

Напоследък, когато нарастващата инфлация и земетресенията тласнаха страната към ръба, държавите от Персийския залив са тези, които държат финансовата "спринцовка".

Подкрепата има различни форми. На 6 март Саудитска Арабия заяви, че ще депозира 5 милиарда долара в централната банка на Турция. Катар и ОАЕ също са създали валутни суапове на стойност 19 милиарда долара с институцията.

И трите държави са обещали да участват в предстоящите аукциони на Турция за държавни облигации.

Катар е дългогодишен съюзник на Турция. Саудитска Арабия и ОАЕ, които доскоро имаха хладни отношения с републиката, сега се състезават за влияние.

Всички усещат възможност да придобият власт над турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който ще е изправен пред трудни избори през май. 

Турският случай създава прецедент. Тъй като все повече държави от региона се сблъскват с кризата, двустранният кредит може да се превърне в основа на държавното управление на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

Но въпреки голямото им геополитическо значение, подобни заеми представляват само малка част от петролния "джакпот". 

Основният канал за тяхното използване остават чуждестранните инвестиции. В миналите периоди на бум централните банки на двете най-големи нефтодържави в света – Русия и Саудитска Арабия, искаха просто стабилни добиви без изненади.

Най-често те "паркираха" парите си в западните банки или купуваха първокласни държавни облигации. 

Днес резервите на Руската централна банка са замразени. А от 2015 г., когато Мохамед Бин Салман стана де факто владетел на Саудитска Арабия, местната централна банка е получила много по-малко пари от Суверенния инвестиционен фонд.

Само за няколко години фондът и останалите подобни инвестиционни структури в региона набъбнаха сериозно по размер, но начинът, по който те "рециклират" своите богатства, е различен. Той е по-авантюристичен, има политически окраски и е далеч по-слабо ориентиран към Запада.

Петродоларите - все повече, но все по-трудно проследими

Да се разбере какво са направили държавните фондове на Персийския залив е много по-трудно, отколкото да се видят инвестициите на норвежкия инвестиционен фонд, например. Институциите в Залива не актуализират своята стратегия и активите си на живо на уебсайтовете си. 

Има обаче известни улики за действията им. Данните на Банката за международни разплащания - клуб на водещите централните банки, предполагат, че първоначално по-голямата част от парите са били насочени към чуждестранни банкови сметки.

В случая със Саудитска Арабия, тези депозити са били на стойност 81 милиарда долара през годината до септември, което се равнява на 54% от излишъка по текущата сметка на страната за периода, изчислява консултантската компания Capital Economics.

Държавните фондове може би са изчаквали лихвените проценти да достигнат своя връх, преди да започнат покупките на облигации. Но по-вероятно е да търсят неконвенционални активи, чийто избор отнема време.

Данните от системата на Treasury International Capital, която проследява потоците в американски ценни книжа, предполагат, че износителите на петрол са купували по-малко държавни облигации от очакваното, но, за сметка на това са придобили повече акции.

Държавните фондове от Персийския залив често купуват дялове от американски компании чрез европейски мениджъри на активи. 

В много случаи това става чрез индексни фондове, които са с ниска цена и предлагат диверсификация. Но не са изключение и по-рисковите залози.

"Алтернативните активи“ – частен капитал, имоти, инфраструктура и хедж фондове, представляват между 23% и 37% от общите активи на трите най-големи фонда в Персийския залив.

Въпреки че подобни инвестиции често се правят чрез фондове, директните инвестиции на частния пазар или придобиване на дялове в регистрирани компании също растат много бързо, по данни на UBS.

Само тези на саудитския Суверенен инвестиционен фонд са достигнали 18 милиарда долара през годината до септември, в сравнение с 48 милиарда долара за по-класическите „портфейлни“ инвестиции. Държавните фондове започват да предоставят дълг и за финансиране на големи поглъщания. 

Те могат да направят всичко това, защото сега имат способността да управляват своите инвестиции. От миналата година са започнали да намаляват европейските си експозиции в полза на американските.

Но все по-често поглеждат и на изток, към Азия. Фондовете от Персийския залив са създали специализирани екипи за проучване на инвестиции в Китай, Индия и Югоизточна Азия. Това се дължи на факта, че те очакват там да са и основните им пазари в бъдеще. 

Според The Economist, всичко това илюстрира една много важна част от новия подход на държавните фондове в Персийския залив - напредък в постигането на стратегическите им политически цели. Една такава цел е проектирането на "мека сила".

Саудитският фонд вероятно е загубил голяма част от 45-те милиарда долара, които инвестира през 2016 г. във Vision Fund - гигантски инструмент за технологични инвестиции, който беше разтърсен от серия пазарни шокове.

Но той допринесе много за повишаването на репутацията на Саудитска Арабия сред глобалните инвеститори. Фондовете заделят капитал, насочен към съседните държави, засилвайки регионалното влияние на петролните износители.

Саудитският суверенен фонд вече има дъщерни дружества в Египет, Ирак, Йордания, Бахрейн, Оман и Судан с намерението да инвестира поне 24 милиарда долара. 

Ръстът на приходите от "петродоларите" отваря и нови възможности за инвестиции във фирми в „стратегически“ отрасли, включително възобновяемата енергия.

През октомври Mubadala - държавен фонд на ОАЕ, плати 2.5 милиарда долара за немски разработчик на офшорни вятърни системи. Фондът на Катар купи 10% от немската енергийна компания RWE, за да ѝ помогне да придобие соларен бизнес в САЩ.

Тези инвестиции често се правят с перспективата за повторен "внос" на знания или капитал.

Миналата година американският производител на електрически автомобили Lucid, около 61% от който са собственост на Саудитския суверенен фонд, заяви, че ще построи първата си задгранична фабрика в Рияд.  

Не всички подобни залози се оказват добри. Саудитската национална банка загуби 80% от инвестицията си в Credit Suisse, когато тя беше придобита от UBS, подкопавайки амбицията на кралството да управлява някоя от водещите световни банкови групи. 

Някои държавни фондове инвестират и у дома, за да помогнат на икономиките да намалят зависимостта си от петрола.  

Най-добрата илюстрация на развиващата се стратегия на държавните фондове е Абу Даби. ADIA, който най-старият и най-богат фонд в ОАЕ, вече получава по-малка част от петролните печалби, отколкото преди.

Вместо това, "лъвският пай" отива при ADQ - четиригодишен фонд на стойност 157 милиарда долара, който придобива фирми в енергийната, хранително-вкусовата, транспортната и фармацевтичната промишленост. Емирството смята тези сектори за основни за своята сигурност.  

Всички тези промени размиват границата между личното богатство на управляващите семейства в страните от Близкия изток и това на държавните инвестиционни фондове. Най-бързо растящите фондове обикновено се управляват от кралски особи или членове на техните фамилии.

През март шейх Танун бин Зайед, съветникът по националната сигурност на ОАЕ, стана председател на ADIA (той вече председателства ADQ, а брат му скоро ще управлява фонда Mubadala).

Нови „семейни офиси“, които управляват личното богатство на управляващите, се присъединяват към инвестиционните сделки. "Въоръжени" със сериозни финансови средства, те често купуват дялове в размер на 500 милиона и дори 1 милиард долара в отделни фирми. 

В крайна сметка, става все по-трудно да се види къде отиват петролните пари, а за Запада това е по-скоро лоша новина. Не толкова заради това, че успява да привлече по-малко близкоизточни инвестиции и депозити, а защото "затъмняването" на финансовата система улеснява незабелязаното движение на средствата.  

Част от руските петролни печалби, например, се депозират в банки в Персийския залив, където се смесват с долари, притежавани от други правителства и компании, за да станат непроследими.

По-амбициозните петролни държави дават шанс на страни, като Турция, да получат финансиране извън ръководените от Запада институции, което им дава допълнителна степен на свобода. 

Преди две десетилетия, когато държавните инвестиционни фондове станаха модерни, мнозина анализатори и икономисти на Запад се притесняваха, че те могат да бъдат използвани за преследване на политически програми.

По това време подобни страхове бяха преувеличени, но днес изглеждат доста по-реалистично.