Лихвите по жилищните кредити у нас днес са на малко по-високи нива от рекордно ниските стойности, отчетени в края на 2022 г.

Въпреки това, домакинствата в страната започнаха 2023 г., плащайки едни от най-сериозните лихви по ипотеките в историята на банковата система.

Защо? Отговорът на този въпрос е лесен – дължим на банките рекордно големи суми.

Данни на Българска народна банка за първите два месеца на настоящата година показват, че през януари и февруари домакинствата са платили 92.77 млн. лв. лихви по ипотечните заеми. Година по-рано сумата е 83.5, а за първите два месеца на 2021 г. - 77.3 млн. лв.

За последно подобни високи разходи по ипотечните кредити са отчетени през 2014 и 2015 г., когато обаче лихвите са в пъти по-високи от настоящите.

Справка на Darik Business Review показва, че в този период средните лихви по жилищните заеми са били на нива от над 6%.

Защо банките реализират по-големи приходи, въпреки по-ниските лихви?

Банките вече са предоставили 18.8 млрд. лв. ипотечни кредити на домакинствата към края на февруари 2023 г. Тази стойност възлиза на съответно 16.3 и 13.9 млрд. лв. през 2021 и 2022 г.

Ръстът в отпуснатите кредити за последните 10 години е двоен, след като след първите два месеца на 2013 г. сумата е 9.4 млрд. лв.

Така - въпреки че средните лихви по ипотеките у нас са под 3%, плащанията към банките от страна на домакинствата са подобни на тези от 2013, 2014 и 2015 г.