България е сред страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изложени на най-голям риск във връзка с прехода към нисковъглеродна икономика, сочи нов доклад на Fitch Ratings. Другите две държави в тази група са Полша и Румъния.

Според националните енергийни и климатични планове, средните инвестиционни нужди на държавите от ЦИЕ в това отношение възлизат на 3.9% от БВП годишно до 2030 г. За България и Румъния този процент достига 7% от БВП.

Това ще подложи на допълнителен натиск публичните финанси, въпреки че по-голяма част от тези нужди се очаква да бъде посрещнати от частния сектор, както и от ЕС, казват от Fitch.

За да изчислят рисковете от прехода към декарбонизация на страните от ЦИЕ, от Fitch изследват експозициите въз основа на индикатори, които обхващат тяхната употреба на въглища и чиста енергия при производството на електроенергия, енергийната интензивност и ефективност на БВП, тенденцията при намаляването на емисиите на парникови газове и прогнозите за напредък към постигането на ангажиментите за нулеви емисии до 2050 г., както и определените инвестиционни нужди за преход към зелена енергия.

Страните от ЦИЕ, които са най-уязвими на рисковете от този преход, вероятно са тези, които имат най-големи зелени инвестиционни нужди (което отразява зависимостта им от изкопаеми горива и слабата изходна позиция).

Тяхното фискално пространство е по-ограничено, а способността и капацитетът им да прилагат плановете за преход, изглеждат най-слаби.

Въпреки че рейтингите са насочени към бъдещето, те обикновено придават по-голяма тежест на случващото се в краткосрочен план, отколкото на несигурните дългосрочни прогнози.

В този контекст, ефектът от декарбонизацията върху рейтингите в ЦИЕ изглежда управляем, особено ако плановете за преход са добре проектирани, използват ефективни инструменти, разходите са разпределени във времето, а източниците на инвестиции могат да бъдат идентифицирани, посочват от Fitch.