Индустрията на одиторите е сред свръхрегулираните. Обикновено при нас регулациите идват на базата на скандали, какъвто е примерът с Enron от 2000 г., която компанията прекрати съществуването си.

Друга част от регулациите идват на базата на нещо, което не е скандал, но се очаква да се случи в бъдеще. Подобен пример е въвеждането на Международните счетоводни стандарти (МСС) през 2003 г. в България.

Това коментира заместник-председателят на Управителния съвет на ИДЕС Емил Василев по време на форума ESG - Investing in our future, организирана от Darik Business Review.

По негови думи МСС тогава са новост, подобно на Директивата за докладване на корпоративна устойчивост (CSRD) днес, като бизнесите, въвели ги преди да стават задължителни, са били по-подготвени, а за останалите те са се оказали „парен чук“.

Василев посочи, че години наред одиторите от ИДЕС заверяват финансови отчети заедно с финансовите директори и главните счетоводители на компаниите, минавали бавно и постепенно през много болезнен процес, докато се стигне до нещо приемливо за инвеститорите.

Той смята, че в момента ще се случи нещо подобно с ESG регулациите. По негови думи, когато излизат регулации, винаги има залитане и риск те да отидат в крайност, което е лошо и болезнено за бизнеса.

Другият им аспект - участниците трябва да могат да се възползват от полезните неща в тези регулации. Той смята, че полезното при тях е, че могат да отличат социално и екологично отговорните бизнеси от онези, които не са такива.

Експертът смята, че е хубаво, тези регулации не възникват на базата на скандали, а за тях стои основа и обществен натиск. Това дава време за реакция и е нещо, от което бизнесът има нужда.

Проучвания показват, че двама от пет бизнес лидери в света в момента вярват, че техните компании трябва съвсем сериозно да се трансформират, ако искат да оцелеят в тази нова среда.

70% от бизнес лидерите в Европа вече правят някакви стъпки по отношение на това компаниите им да се декарбонизират и да произвежда иновативни продукти, които да са по-зелени, посочи Василев.

80% от инвеститорите пък предпочитат да инвестират пари в проекти и компании, които са социално и екологично отговорни. Цялото това нещо формира един обществен натиск, който предизвиква раждането на някакъв тип регулация.

Тази регулация идва донякъде и поради факта, че има компании, които наистина искат да предприемат дейности в областта на ESG и други, които само симулират подобна дейност и дори практикуват т. нар. greenwashing (бел. ред. създаване на фалшива представа за екологична отговорност).

Регулациите биха могли да са добър инструмент за борба с това нещо, смята Василев.

Готовността в България за въвеждането на новото ESG счетоводство

Директивата за докладване на корпоративна устойчивост (CSRD) вече е приета в началото на тази година и ние, като държава, трябва да я интегрираме в местното законодателство, каза Василев.

Той заяви още, че ИДЕС вече работи в посока имплементация на директивата. Нейната роля до голяма степен е уеднаквяване на начините, по които компаниите отчитат техните политики и действия по отношение на ESG,.

Заместник-председателят на Управителния съвет на ИДЕС цитира изследване на Международната федерация на счетоводителите, което показва, че към 2021 г. 95% от глобалните корпорации отчитат някакъв компонент от ESG, като 50% от тези доклади се одитират.

Инвеститорите и финансиращите организации предпочитат да инвестират в устойчиви бизнеси, но на тях им е нужда верификация и тук идва ролята на одиторите, които могат да са полезни на обществото и на бизнеса, като верифицират тази информация.

В новата Директива за устойчивост има няколко нови неща, които се различават от старата Директива за нефинансова информация, посочи Василев. Голяма част от публичните компании в България вече се отчитат по тази директива. Те издават т. нар. Декларация за нефинансова информация.

Новата директива казва, че ще има стандарти за това и задава обхвата на дружествата, които ще влязат в нея - от 11 000 по предишната директива те вече са 50 000 на територията на Европа. У нас в момента, по оценка на Министерството на финансите, в обхвата й влизат около 500 компании.

Големите компании в страната вече са доста напред по отношение на ESG и работят в тази посока от години, посочи Василев. Те разполагат с ресурса и мащабите и могат да си позволят да направят това нещо, преди да дойдат регулациите.

На тях им остава да извървят съвсем малко път, за да се съобразят с новите стандарти. За разлика от тях обаче, малкият и среден бизнес сигурно ще преживее същата болка на растежа, както при въвеждането на Международните счетоводни стандарти, смята той.

ESG - Investing in the future се проведе с подкрепата на Yettel, ОББ, Филип Морис България, Кока-Кола ХБК България, Аксенчър България, Кауфланд България, Летище София и Българска фондова борса.

Повече за събитието можете да откриете в LinkedIn и Facebook каналите на Darik Business Review.