САЩ не е единствената страна, която поставя лимит върху това колко пари има право да вземе назаем правителството. Тя обаче е единствената, която редовно е тласкана до ръба на политическа и икономическа криза в резултат на това.

Вчера президентът на САЩ Джо Байдън се срещна в Белия дом с председателя на камарата на представителите от републиканската партия Кевин Маккарти и други лидери в Конгреса, за да обсъдят повишението на тавана на дълга.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън пък предупреди, че ако скоро не се стигне до сделка, страната може да свърши парите още на 1 юни. Това би могло да означава, че САЩ ще изпадне в просрочие по дълга, което би могло да доведе до финансов срив и рецесия.

При толкова много заложени на карта неща изниква въпросът: Имат ли други държави подобен проблем?

Отговорът е: не. Малко държави залагат официален таван върху публичния си дълг, именно защото това може да се превърне в инструмент за политически хватки, казва пред CNN Мруганк Бусари, помощник директор на мозъчния тръст Atlantic Council.

Единствената друга развита икономика, която ограничава вземането на заеми в абсолютно изражение, е Дания. В скандинавската страна обаче таванът целенасочено е много висок, за да се избегнат политически драми - като тези, които се разиграват във Вашингтон.

“Наистина е рядкост таванът на дълга да представлява реална заплаха за икономическата стабилност в дадена страна,” казва Бусари.

Американски проблем

Конгресът за първи път налага лимит от 45 млрд. долара върху общите държавни заеми на САЩ през 1939 г. Това е около 10% над общия федерален дълг по онова време.

Оттогава икономиката на страната се разраства значително, а с нея и дългът. Федералният дълг на САЩ нарасна до 30.9 трлн. долара през 2022 г. (от 870 млрд. долара през 1939 г. в настоящи пари).

Съотношение на държавния дълг към БВП е било около 128% през 2021 г., според Международния валутен фонд.

Това означава, че се налага често Конгресът да се намесва. От 1960 г. законодателите са се намесвали 78 пъти (средно по повече от веднъж годишно), за да повишават или коригират лимита върху дълга на САЩ, така че правителството да може да продължи да плаща сметките си.

Това е проблем, който е уникален само за САЩ. Страните, които избрали да имат лимит на дълга с цел насърчаване на фискални ограничения, го структурират като процент от БВП, вместо да избират номинална стойност, според Бусари.

Те също така позволяват по-голяма гъвкавост, което премахва възможността за изпадане в просрочие по дълга, в случай че таванът бъде преминат.

Малайзия, Намибия и Пакистан са в този лагер, посочва той. Европейският съюз призовава своите страни членки да ограничават съотношението на дълга към БВП до 60%, въпреки че много от тях редовно нарушават това правило и то е премахнато временно по време на пандемията.

То все още може да бъде преразгледано, за да се стимулират разходите за зеления и дигиталния преход.

Най-близкият аналог до тавана на дълга в САЩ е този в Дания. Въпреки това, законодателите в Копенхаген не изпадат постоянно в политически конфронтации по този въпрос.

Когато Дания въвежда таван на дълга през 1993 г. (конституционална необходимост след структурните промени в начина на управление на страната), той е определен на 950 млрд. датски крони (140 млрд. долара) и е значително над нивата на държавен дълг по онова време.

Това е стратегическо решение, казва Лас Олсен, старши икономист в датската Danske Bank. Законодателите не искат таванът на дълга да се превръща в заместител на трудните преговори относно фискалните планове на правителството.

“Логиката е, че парламентът определя данъците и разходите и след като направи това, няма начин да се позволи на правителството да вземе назаем разликата,” казва Олсен.

Политическите лидери също така са наясно, че като малка държава Дания не може да си позволи да плаши инвеститорите с редовни политически противопоставяния.

Таванът на дълга в Дания е увеличаван само веднъж. Той е почти удвоен през 2010 г. с цел справяне с икономическите последици от финансовата криза през 2008 г. Увеличението, в крайна сметка, обаче се оказва ненужно, като нивото на заемите остава доста под тавана.

“Това въобще не е политически въпрос и се счита за абсолютна формалност”, казва Олсен.

Има ограничения при сравняването на САЩ и Дания. Европейската страна взема много по-малко заеми, в сравнение с размера на икономиката си, като съотношението на дълга към БВП е било 37% през 2021 г. Страната също така често има бюджетни излишъци.

По тази причина Дания е много по-малко вероятно да има проблеми с тавана на дълга, независимо от това на какво ниво е той.

“Страната е много по-консервативна във фискално отношение от САЩ,” казва Джейкъб Киркегор от базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics. “Страната има много, много, много по-ниски нива на дълг.”

Има и сериозни политически различия. Докато в САЩ има ясно разделение на властите, вследствие на което изпълнителната и законодателната власт често достигат до задънена улица, парламентът на Дания избира министър-председателя, често на базата на партийни коалиции.

По този начин вероятността таванът на дълга да се превърне в политически футбол е много по-малка. Има също така и различни процеси по изготвянето на годишните бюджети.

Въпреки това е ясно, че в Дания таванът на дълга осигурява безпроблемното функциониране на правителството, казва Киркегор. В САЩ това има обратния ефект.

“Редовно трябва да отделяме ужасно много време на това,” казва Киркегор. “Всичко, което правим, е да избягваме катастрофален сценарий, който сами си създаваме.”

Бусари от Atlantic Council също описва кризата с тавана на дълга на САЩ като “изцяло самоналожена.”

Когато става въпрос за справяне с въпроси, като устойчивост на дълга, инвеститорите “често считат тавана повече за проблем, отколкото за решение,” дори и да ценят фискалната предпазливост, казва той. Най-вероятно таванът на дълга просто ще продължи да бъде повишаван.

Той посочва като пример Австралия, която въвежда таван на дълга през 2008 г., повишава го многократно и в крайна сметка се отказва от него през 2013 г., когато той се превръща в постоянен източник на политически спорове.

Съединените щати може да са уникални в подхода си към управлението на дълга, но ако страната изпадне в просрочие по задълженията си, това ще се превърне в световен проблем в период, в който лихвените нива и инфлацията вече причиняват болка.

“Никой не знае какво ще се случи и това носи много неяснота,” казва Бусари.

Финансовите пазари са изградени върху разбирането, че да притежаваш щатски дълг или държавни ценни книжа е нещо сигурно.

Икономисти от Белия дом прогнозираха, че ако САЩ не може да плаща на кредиторите си в по-продължителен период от време, пазарът на акции може да се срине, а страната да изпадне в дълбока рецесия, при която да бъдат изгубени над 8 милиона работни места.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !