Затегнатият пазар на труда и стимулиращите фискални политики ще удължат инфлацията в някои развиващи се страни, предупреждават анализатори, цитирани от Financial Times. 

Основният ценови натиск ще се запази още известно време, въпреки че цените на храните и енергията отстъпиха от миналогодишните си върхове.

След серията от повишаване на лихвените проценти, която трябваше да се справи с растящата инфлация, подхранвана отчасти и от инвазията на Русия в Украйна, сега някои политици и централни банки се подготвят бързо да намалят лихвите, за да стимулират слабия растеж. 

Защо бързото понижаване на лихвите може да се превърне в проблем? 

Анализаторите обаче предупреждават, че твърде ранното съкращаване на лихвените проценти ще има обратен ефект върху развиващите се икономики.

„В паричната политика демонстрацията на решителност отначало ви спестява повече болка по-късно. Ако се откажете твърде рано, трябва да започнете отначало и да си причините още повече проблеми, когато се наложи да вдигнете лихвите отново“, коментира пред FT Дейвид Хаунър от Bank of America Global Research. 

Икономистите са на мнение, че в момента инфлацията се крепи на структурни проблеми, като дългогодишния недостиг на работна ръка в Централна и Източна Европа и използването на механизми за индексация в Латинска Америка, при която договорите за наем и други показатели автоматично се коригират в съответствие с по-високите цени. Инфлацията на заплатите пък е висока и в двата региона.

Инфлацията спада, но по-бавно от очакваното 

Спадът в цените на енергията спомогна за намаляването на общата инфлация. В Бразилия, например, основният ръст на индекса на потребителските цени спада от 12% миналата година до малко над 4% през април тази година, което е в рамките на целевия диапазон на централната банка.

Но основната базисна инфлация, която изключва нестабилните артикули, като енергията и храните, спада по-бавно, тъй като миналогодишният глобален скок на цените на суровините все още се отразява на услугите и заплатите.

Базисната инфлация в Бразилия е над 7%, а заплатите са се повишили с 13%.

„Централните банки не се заблуждават от падащите основни лихвени проценти, а се фокусират върху основните индекси. Те дават по-добра представа колко силен е натискът“, смята анализаторът на Goldman Sachs Алберто Рамос.

Какви са намеренията на централните банки? 

Въпреки този натиск, някои централни банкери в Латинска Америка и Централна Европа, много от които бяха сред първите, които повишиха лихвите, са нетърпеливи да дадат тласък на обратния процес и на растежа.

Централната банка на Унгария намали основния си лихвен процент с 1 процентен пункт миналата седмица - до 17%, въпреки че общата инфлация остава на ниво от 24% през април.

Базисната инфлация е още по-висока - почти 25 на сто. Заплатите са се повишили с около 17 процента през годината до март.

Тиери Лароз, старши портфолио мениджър във Vontobel, коментира, че позицията на централната банка е „много обезпокоителна“. „Твърде рано е централната банка да мисли за разхлабване“, смята той.

За разлика от Унгария, централната банка на Полша подчерта, че лихвените проценти ще трябва да останат високи, докато инфлацията не бъде овладяна.

Основният индекс на базовата инфлация в Полша показва, че тя е по-ниска от общия процент, въпреки че алтернативният индекс, който изключва и някои други променливи елементи, остава на ниво от 15.3% през април.

Финансовите регулатори на развиващите се пазари бяха първите, които повишиха лихвите, тъй като премахването на ограниченията, наложени от пандемията от COVID-19, засили търсенето и инфлационния натиск.

Централната банка на Бразилия започна да увеличава лихвите още през март 2021 г. - цяла година преди първото повишение от страна на Федералния резерв на САЩ. И въпреки политическия натиск за намаляване, тя запази нивото от 13.75 процента, достигнато миналия август.

Уилям Джаксън, главен икономист за нововъзникващите пазари в Capital Economics, коментира пред Financial Times, че устойчивият висок ръст на заплатите в Централна Европа и Латинска Америка е една от големите неизвестни за политиците.

Очаква се все повече централни банки да започнат съкращения на лихвите тази година, но, по думите му, монетарната политика ще се разхлабва по-плавно от очакваното.

Дейвид Хаунър от Bank of America Global Research прогнозира, че през следващите 12 месеца лихвените проценти ще бъдат намалени с по-малко от пазарните цени в Унгария, Чехия, Перу, Мексико, Колумбия и Чили.

В Бразилия той вижда място за малко повече разхлабване от приблизително 2.5 процентни пункта.

Според него, лихвите ще трябва да останат високи поне няколко години, "за да върнат инфлацията там, където трябва да бъде“. Много страни ще трябва да свикнат с лихвите на нива, наблюдавани за последно преди финансовата криза от 2008-09 г.