Учени откриха ДНК на бактериите, причинили чумата в човешки скелетни останки в масови гробове в Англия.

Това са най-старите известни случаи на болестта във Великобритания, съобщава CNN.

Случаите на Yersinia pestis датират отпреди 4000 години, според статия, публикувана в списание Nature Communications.

Бактериалната ДНК е хиляди години по-древна от най-стария щам, откриван досега.

Последният щам, идентифициран през 2018 г. в гробище в Кеймбриджшър, е отпреди 1500 години, според водещия автор на изследването Пуджа Суали, докторант в лабораторията Skoglund към института Francis Crick в Лондон.

Пробите от бактериите, причиняващи чума, са открити на две различни места за масови погребения: едното в Югозападна Англия в графство Съмърсет, а другото в северозападното графство Къмбрия, близо до границата на Англия и Шотландия.

Разстоянието между тях предполага, че болестта е била широко разпространена през късния неолит и бронзовата епоха, казва Суали.

„Доказателствата за широко разпространено предаване в такава обширна област само в рамките на няколко века са много интересни и изглежда са един от аспектите на бързото движение на хора, технологии и идеи през този период“, според д-р Бенджамин Робъртс, доцент по археология в университета Durham в Обединеното кралство.

Как изследователите откриват бактерии на 4000 години?

Екипът взима проби от скелетни останки на 34 индивида на двете места, според проучването. Изследователите пробиват зъбите на тези древни хора и извличат пулпа, която носи остатъци от ДНК на инфекциозни заболявания.

„Способността да се откриват древни патогени от деградирали проби отпреди хиляди години е невероятна“, казва Суали.

„Тези геноми ни носят информация за разпространението и еволюционните промени на патогените в миналото и се надяваме да ни помогнат да разберем кои гени могат да бъдат важни за разпространението на инфекциозни заболявания.“

Как се е предавала болестта?

Използвайки генетичен анализ, изследователите установяват, че във Великобритания чумата се е разпространявала в два различни периода: преди около 4000 години и отново преди около 1500 години, според доктор Лий Мордехай, старши преподавател по история в университета Hebrew в Йерусалим.

Що се отнася до самата зараза, има много неща, които учените все още не знаят - включително как се е разпространявала, посочва Суали.

Щамът Yersinia pestis, открит в гробовете, не съдържа ген, който би му позволил да се разпространява чрез бълхи. Той обаче е притежаван от щама, причиняващ пандемията, известна като Черната смърт, която по-късно опустошава Средновековна Европа през 14 век.

Науката може никога да не разгадае сериозността на чумата, върлувала преди 4000 години, според Робъртс.

Изследователите не могат да кажат дали болестта, причинена от бактериите, е била лека или фатална, добавя той. А откритите останки в района на Съмърсет изглежда са на хора, починали от травма - не от болест, според изследването.

„Изкушение е да се начертае апокалиптичен средновековен сценарий, подобен на Черната смърт, но просто не можем да го оправдаем с доказателствата, които имаме“, допълва ученията.

Древна ДНК в съвремието

Констатациите от изследването демонстрират важността на това учените да работят заедно в различни дисциплини, както правят археолозите и палеогенетиците в случая, казва Мордехай.

Докладът също така показва, че широкомащабното предаване на болестта датира от праисторически времена. „Съвременните пандемии, като COVID, СПИН или испанския грип, са скорошни случаи на повтарящ се феномен“, според Мордехай.

И въпреки че има исторически записи за епидемии от чума, древната ДНК може потенциално да ни даде поглед назад във вековете, казва Суали.

„Бъдещите изследвания ще разкрият как нашите геноми са реагирали на такива болести в миналото, което може да ни помогне да разберем въздействието на болестите в настоящето или в бъдеще“, допълва тя.