Налагането на локдауни по време на пандемията от COVID-19 имаше една основна цел - да се предотврати претоварването на болниците.

Правителствата се надяваха да отложат разпространението на инфекциите, печелейки време за изграждане на капацитет. В крайна сметка обаче, голяма част от този допълнителен капацитет остана неизползван. 

Седемте специализирани болници във Великобритания, открити по време на пандемията, затвориха, като приеха само няколко пациенти. Същото се случи и с много от полевите болници в Съединените щати.

Проучване на европейския опит, публикувано в списанието Health Policy, открива само един пример, при който е имало повече пациенти с COVID-19, отколкото легла за интензивно лечение - в италианския регион Ломбардия на 3 април 2020 г. 

Въпреки че в момента се разпространяват много истории за претоварени китайски болници, тъй като страната е изправена пред нова голяма вълна на пандемията, е твърде рано да се каже дали това са изолирани случаи или по-широк системен провал.

Извън Китай COVID-19 вече не тревожи толкова много хората в наши дни. И все пак здравните системи в богатия свят са по-близо до колапс, отколкото когато и да било по време на пандемията.

За разлика от безработицата или рецесията, сравнимите и актуални данни за здравеопазването в различните страни са оскъдни. 

Според проучване на The Economist, пациентите, лекарите и медицинските сестри не са избегнали най-лошите последици от пандемията. Вместо това ефектите изглежда са забавени, пише изданието. 

Колапсът на здравеопазването

То дава пример с Великобритания, където Националната здравна служба е в тежко положение. Точно преди пандемията пациентите, страдащи от проблеми, изискващи спешна помощ (инсулти, инфаркти и т. н.), са чакали средно 20 минути за линейка. Сега чакат повече от час и половина.

Времето, което минава между пристигането на пациента в болницата и решението дали е необходимо той да остане там, също се е увеличило драстично. 

В други страни статистиката не е толкова изчерпателна, но пациентите също са недоволни. През септември миналата година социологическата агенция Ipsos публикува глобално проучване, включващо въпрос за качеството на здравеопазването.

В почти всички от 20-те богати страни, включени в анкетата, хората са по-малко склонни, отколкото през 2021 г., да кажат, че предлаганата услуга е „добра“ или „много добра“. „

Във Великобритания делът на доволните от здравеопазването спада с цели пет процентни пункта, в Канада - с десет, а в Италия - с 12.

Италианските болници, наводнени от пациенти с COVID-19 в началото на 2020 г., отново се борят с редица проблеми. В годината, когато пандемията удари Италия, списъците с чакащи в болниците леко са се увеличили според повечето показатели.

След това, през следващата година, те отчитат слабо понижение, но през 2022 г. отново се наблюдава значителен скок. Пациентите, които искат да си направят изследване с ултразвук на гърдата, в някои случаи трябва да чакат до две години. 

Властите в Емилия-Романя - друг силно засегнат регион от коронавируса през 2020 г., стартираха план за връщане на списъците с чакащи до нивата отпреди пандемията.

В Нов Южен Уелс, Австралия, около 25% от пациентите е трябвало да чакат повече от половин час, за да бъдат прехвърлени от парамедиците към персонала на спешното отделение през третото тримесечие на 2022 г.  Преди две години делът на тези случаи е бил 11%.

В Канада времето за чакане достига най-високото си ниво за всички времена, със средно закъснение от половин година между поставянето на диагнозата и извършването на лечението.

Дори най-богатите държави изпитват трудности. В Швейцария има все по-малко свободни легла за интензивно лечение, Германия се сблъсква с подобни проблеми, като в същото време нараства броят на пациентите.

В Сингапур пациентите са чакали средно около девет часа, за да бъдат прегледани в поликлиника в края на 2021 г. През октомври 2022 г. те вече чакат средно по 13 часа.

Америка се справя по-добре от повечето страни, благодарение на огромното количество пари, които харчи за здравеопазване. Но и там нещата не вървят добре. Средният процент на заетост на болниците наскоро надхвърли 80% за първи път.

Дори в най-мрачните дни на пандемията само няколко щата са съобщили за педиатрични отделения под стрес (с 90% или повече заети легла). В началото на ноември цели 17 щата са в тази позиция, което резултат от нарастването на заболеваемостта сред децата.

Сривът в качеството на здравеопазването допринася за удивителното нарастване на т. нар. свръхсмъртност - смъртните случаи, които надвишават средните нива в една нормална година. В много развити страни 2022 г. се оказа по-смъртоносна дори от 2021 г., когато бяха отчетени няколко големи вълни от COVID-19.

Месечните смъртни случаи в Европа в момента са с около 10% по-високи от очакваното. Германия е в средата на огромна вълна от смъртност, като на седмична база те са с 10% над средното от септември насам. В началото на декември седмичната смъртност вече е с 23% по-висока от средното. 

Повече средства, по-ниско качество

На този фон е логично много хора да си зададат въпроса какво се случва? Силите, които създават този хаос, са общи за всички страни и са свързани със споделеното преживяване на пандемията.

И, поне в краткосрочен план, са почти невъзможни за преодоляване от правителствата, пише изданието. 

В клуба на богатите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите за здравеопазване сега са малко под от 10% от БВП, докато преди пандемията бяха около 9%.

От 20-те страни, за които има данни за 2021 г., 18 са харчили повече за здравеопазване на човек от населението, в сравнение със всеки друг период от историята.

Почти всички са похарчили повече като дял от БВП, отколкото през 2019 г. Коригирането на тези цифри спрямо застаряващото население не променя съществено тези констатации.

Следователно проблемите, пред които са изправени здравните системи, не са причинени от липса на пари. Голяма част от увеличените разходи са отишли за програмите за борба с COVID-19, включително тестване, проследяване и закупуване на ваксини.

Но финансирането сега се увеличава в здравните системи в по-широк план. 

В почти всяка богата страна в сферата на здравеопазването в момента работят рекорден брой хора. Общата заетост в болниците през 2021 г. е с 9% по-висока, в сравнение с годината преди пандемията.

Последните данни показват, че в Канада 1.6 милиона души работят в здравеопазването, а в ЕС броят ми е около 12 милиона, което е рекорд. В американските болници работят 5.3 милиона души, което също е исторически рекордно ниво. 

И истинският проблем вероятно не е свързан с броя на служителите, а с това колко ефективно работят. Реалното производство в американския болничен и амбулаторно-здравен сектор, което на практика измерва количеството предоставени грижи, е само с 3.9% над нивото си отпреди пандемията, докато продукцията в икономиката като цяло е с 6.4% по-висока.

В Англия дейността по предварително планираните медицински операции е малко по-ниска, отколкото е била преди COVID-19. В Западна Австралия делът на забавените планови операции е скочил от 11% на 24% през последните две години.

Или, с други думи, болниците правят по-малко с повече средства. Въпреки че спадащата производителност е общоикономически феномен, здравеопазването в момента страда от допълнителен натиск.

Според проучване на Кеймбриджкия университет, протоколите за обличане, събличане и замяна на защитните облекла и изискванията за почистване след работа с пациенти с COVID-19, които все още са в сила в много страни и днес, забавят всички процеси.

Разделянето на COVID пациентите от тези без COVID пък ограничава разпределението на леглата.

А в същото време много служители в здравния сектор се чувстват изтощени след последните три изключително тежки години. Доклад, публикуван в списанието Mayo Clinic Proceedings, установява, че количествените показатели за „прегаряне“ сред американските лекари са се увеличили.

Ако здравните работници са демотивирани, те може да не са толкова склонни да правят нещата, които някога са поддържали системата. Като например да остават до късно, след работно време, за да се уверят, че регистърът на пациентите е в ред или да помагат при лечението на пациенти на други техни колеги.

Има ли надежда?

И все пак, въпреки че производителността е спаднала, тя не е спаднала достатъчно, за да обясни напълно колапса в здравеопазването. Това предполага, че истинското обяснение за срива е от другата страна на монетата - в експлозивното нарастване на търсенето на медицински услуги.

Излизайки от локдауните, хората изглежда се нуждаят от повече медицинска помощ, в сравнение с преди. Част от този процес може да е свързан с имунитета.

Минаха две години, през които излагането на различни патогени и вируси беше изкуствено ограничено. Оттогава насам част от тези заболявания процъфтяват, като типичен пример за това са грипните вируси.  

През 2020 и 2021 г. много хора отложиха търсенето на болнично лечение от страх да не се заразят с COVID-19 или защото болниците бяха затворени за много заболявания, различни от COVID. В Италия диагнозите на рак са намалели с 39% през 2020 г., в сравнение с 2018-19 г.

Проучване сред американските пациенти отбелязва, че е регистриран значителен спад в диагнозите на ракови заболявания, които обикновено се откриват по време на скрининг или рутинен преглед.

В Англия списъкът на чакащите за преглед е нараснал с повече от 60% след обявяването на пандемията. Много от хората в този списък, както и в други страни, вероятно ще бъдат по-болни и по този начин ще изразходват повече ресурси за лечение, отколкото ако бяха получили необходимите грижи през 2020 г.

Според статия на Lancet Public Health, през следващите две десетилетия смъртните случаи от колоректален рак може да са с близо 10% по-високи в Австралия, отколкото преди пандемията, отчасти поради забавянето на лечението.

COVID-19 също продължава да увеличава търсенето на лечение. В момента болестта намалява наличния брой легла в британската здравна система с между 2% и 7%. Тъй като пациентите с COVID черпят ресурси, доставчиците на здравни услуги предлагат на всички останали по-лоши грижи.

Според изследване на учени от университета в Кеймбридж, на всеки около 30 допълнителни смъртни случая от COVID-19 умира пациент с друго заболяване заради прекъсване на грижите или спад в качеството им.

Ефектите от неправилното функциониране на здравните системи надхвърлят ненужните смъртни случаи. Хората започват да чувстват, че страната им се разпада.

Ако живееш в богата страна и се разболееш, очакваш някой да ти помогне, особено когато данъчната тежест и здравните осигуровки са близо до най-високото си ниво за всички времена, както е на много места по света.

Добрата новина е, че изоставането, създадено от пандемията, постепенно ще изчезне, пише The Economist. Пикът на респираторните вируси при възрастните и децата вероятно е достигнал своя връх.

Администраторите постигнаха напредък в справянето с огромните списъци с чакащи за болнично лечение. Но имайки предвид застаряващото население и COVID-19, който си остава постоянна заплаха, здравните грижи от времето преди пандемията може да изглеждат като "златен век", който трудно може да се върне.