За 25 милиона севернокорейци интернет е нещо непознато.

Само няколко хиляди привилегировани жители на изолираната от света тоталитарна държава имат достъп до глобалната мрежа, като дори силно цензурираният вътрешен интранет на страната е недостъпен за по-голямата част от населението.  

Ново изследване на базираната в Южна Корея правозащитна организация People for Successful Corean Reunification (Pscore) разкрива подробно реалността за онези, които, при много ограничени обстоятелства, все пак успяват да комуникират онлайн в Северна Корея. 

Желаещите трябва да преминат процес на одобрение и ако получат достъп до свързано онлайн устройство, се налага през пет минути да бъдат проверявани от държавен служител, пише Wired. 

„Учил съм за световната мрежа и дори трябваше да наизустя някои неща за нея, когато полагах изпит, но знаех за интернет само на теория. Знаех, че това е нещо като мрежа, в която можете да търсите информация, но всъщност, нямах реална представа какво е това“, коментира севернокорейски дезертьор, напуснал страната.

Получаването на точна картина на това, което се случва в изолираната държава на Ким Чен Ун, е невероятно предизвикателство.

Чиновниците контролират всички информационни потоци и представят държавната пропаганда пред света. Анализаторите се обръщат към онези, които са успели да избягат от Северна Корея, за да надникнат в местната реалност. 

Докладът на Pscore за интернет свободата се основава на 24 лични интервюта с дезертьори и проучване на мнението на 158 други от разстояние. Всички са напуснали Северна Корея в периода между 2012 и 2022 г.

Един от интервюираните е използвал интернет пет пъти, докато все още живеел в страната. Преди това той имал достъп до световната мрежа по време на пътуване до Китай и затова имал големи очаквания, когато получил същото право и в родната си страна.

Вместо това бил изправен пред ограничен достъп и постоянно наблюдение.

„Достъпът се осъществява от компютрите в библиотеката, а библиотекарят застава между двама интернет потребители и непрекъснато следи какво търсят в мрежата.

На всеки пет минути екранът замръзва автоматично и библиотекарят трябва да направи удостоверяване с пръстов отпечатък, за да позволи по-нататъшно използване на интернет. Наблизо винаги има и служител на Държавна сигурност", разказват севернокорейците.

Използването на интернет е позволено за един час и ако някой иска повече време, трябва да получи ново разрешение. Процесът по издаването му отнема около два дни, защото в него участват различни служители. Ако някой започне да кандидатства твърде често, ще бъде накаран да чака.

Освен това южнокорейските сайтове са блокирани и достъп има само до тези на английски и китайски език. 

През последното десетилетие броят на цифрови устройства в Северна Корея се увеличава. Между 50% и 80% от възрастните вече имат мобилни телефони, което им позволява да изпращат съобщения и да се обаждат на членовете на техните семейства.

Но използването на тези телефони е силно контролирано. Скоростта за пренос на данни е ниска, а устройствата заснемат екранни снимки на всеки няколко минути и код, който позволява показването само на одобрено от правителството съдържание.  

„Севернокорейците не могат да използват интернет не заради инфраструктурата или лошите условия в страната, а единствено заради политиката на правителството“, казва генералният секретар на Pscore Нам Бада, който е един от авторите на проучването.

Няколко десетки семейства, които имат връзки със семейството на Ким Чен Ун, както и някои чужденци, имат неограничен достъп до глобалния интернет.

Останалите севернокорейци, включително правителствените служители, изследователите и студентите, изучаващи технологични специалности, имат достъп единствено до местната "версия" с тежко наблюдение. Понякога някои от тях получават достъп до глобалната мрежа, докато са в чужбина.
 
Според множество дезертьори, цитирани в доклада на Pscore, глобалният достъп до интернет е възможен само на определени места в Северна Корея.

Един от тях твърди, че интернет връзките в Националната академия на науките в Пхенян - столицата на Северна Корея, са налични само на втория етаж и са свързани само осем компютъра.  

Друг разказва, че когато получил разрешение да пътува до Пхенян, за да използва интернет, се опитал да изтегли статии за медицински изследвания, но се оказало, че има достъп само до заглавията и имената на авторите. 

„Познавах концепцията за глобалния интернет, когато бях в Северна Корея, но не знаех, че през него се обменя толкова много информация“, казва един от анкетираните. 

Мартин Уилямс е старши научен сътрудник в Stimson Center и проекта 38 North, който е изучавал широко технологиите в Северна Корея. Уилямс казва, че свидетелствата съвпадат с тези на други дезертьори, но добавят нови подробности за нивата на наблюдение, пред които са изправени хората. 

През 2020 г. в Северна Корея беше приет закон, който засилва ограниченията, имащи за цел да спрат достъпа до външна информация в страната.

Преди това в нея често се внасяше "контрабандно" съдържание, включително южнокорейски телевизионни предавания и филми. Обикновено те се внасят през границата с помощта на USB устройства, давайки на хората поглед към външния свят. 

„Новият закон налага сурови наказания за подобна дейност, включително и смърт“, казва Уилямс. През 2021 г. беше съобщено, че човек, внесъл контрабандно и продал копия от дистопичния трилър на Netflix Squid Game в Северна Корея, е осъден на смърт. 

Докато строго контролираният достъп до интернет е възможен само за няколко хиляди членове на севернокорейския „елит“, вътрешната дигитална мрежа е малко по-достъпна, поне на теория. Известен като Kwangmyong, интранетът предлага само няколко уебсайта. 

„Гражданите имат достъп до интранет от своите телефони или компютри. През годините видяхме много показвани и предлагани уебсайтове и изглежда, че много основни сектори на правителството имат свои собствени сайтове с официална информация", казва Мартин Уилямс.

В последните години дори се появяват и възможности за онлайн пазаруване. 

Дезертьорите разказват пред Pscore, че цените на интранет като цяло са твърде високи за повечето хора, което означава, че по-голямата част от трафика се случва в официални учреждения, като университети и библиотеки, където нивата на наблюдение са високи.

Хората, готови да поемат риска, могат да се опитат да заобиколят системата. 

„Тайно съм играл играта Dota два пъти през интранет с хора от други региони на страната. Играл съм само три пъти. Ако играете повече, вашият IP адрес ще бъде изложен, като използвате повече от определеното време, след което локацията ви ще бъде записана", казва един от анкетираните.

Според повечето хора, участвали в проучването, използването на вътрешната мрежа, или интранет, е непрактично.

В световен мащаб 5.3 милиарда души, или около две трети от населението на Земята, използват интернет редовно. Според ООН, достъпът до него е основно човешко право, като организацията цели постигането на пълна глобална свързаност до 2030 г. 

„Истинският проблем е как да преведем тези ангажименти в реалност. Това включва въпроси, като правенето на интернет достъпен, привличане на хора онлайн, придобиване на минимални цифрови умения и грамотност, постигане на равенство в достъпа за маргинализираните групи и тези, изложени на риск от дискриминация“, казва Барбора Буковска, старши директор по право и политика на правозащитната организация Article 19. 

Според Буковска, в Северна Корея са необходими дълбоки промени, за да се приложат тези изисквания. Но за хората, които са успели да напуснат страната, разликата е сериозна.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !