Цените на недвижимите имоти в Истанбул никога не са били ниски.

През 2015 г. катарски бизнесмен, смятан за посредник на емира на страната Тамим бин Хамад Ал Тани, похарчи над 100 милиона долара за вила на брега на Босфора.

По-рано тази година друго имение - предишен дом на лидер на секта, наскоро осъден на близо 900 години затвор, беше продадено за 26 милиона долара.

В днешно време обаче дори обикновените имоти в Истанбул са твърде скъпи за повечето турци. За последните две години средната цена на квадратен метър жилище в града се е повишила с над 480%, според консултантската компания Endeksa. 

Дори след коригиране с темповете на инфлация, която достигна връх от 86% на годишна база миналата есен, преди да се забави до 40% през май, цените на жилищата в Турция се увеличават с 51% миналата година - повече от тези във всяка друга голяма икономика, според проучване на Банката за международни разплащания. Израел е на второ място с 11%. 

При наемите тенденцията е подобна. Средният им размер в Истанбул, който е дом на повече от 16 милиона души, вече надвишaва средния размер на доходите, пише The Economist. 

Кои са двигателите на пазара?

Водещите причини за поскъпването на имотите са безразсъдните намаления на лихвените проценти, наложени в резултат на "екзотичната" политика на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и последвалия ги скок на инфлацията.

Това насърчи турците с достъп до кредити да защитят богатството си, като инвестират в имоти. Чуждестранните купувачи, особено руснаците, също помогнаха за покачването на цените в Истанбул и по Средиземноморската ривиера.

Земетресенията, засегнали големи части от Южна Турция по-рано тази година, също оказаха влияние върху имотния пазар. Приблизително 3 милиона души бяха принудени да се преместят в други части на страната след бедствието, което доведе до рязък скок в търсенето на жилища. 

Страховете от подобно разрушително земетресение в Истанбул, който се намира в близост до голям тектоничен разлом, доведоха до поскъпване на новите и по-безопасни сгради в града. 

Някои анализатори са на мнение, че това е предпоставка за образуването на балон. Но дори промяната в паричната политика, която започна с назначаването на новото правителство на Ердоган, когато централната банка на Турция увеличи референтния лихвен процент с 6.5 процентни пункта, може да не успее да свали пазара на имоти "на земята".

Анализаторите очакват цените да продължат да растат, макар и с по-слаби темпове от преди, докато очакванията за инфлацията остават високи.

Повишението на лихвения процент, което беше оценено от пазарните участници като твърде слабо, не успя да облекчи натиска върху турската лира. Тя поевтиня с нови 3% след решението и вече е загубила 18% след изборите на 28 май, спечелени от Ердоган.

Това, както и скорошното увеличение от 34% на минималната работна заплата, в допълнение към увеличението от 55% преди шест месеца, вероятно ще поддържа инфлацията в Турция висока, според икономистите. 

Купуват ли чужденците?

В същото време обаче покупките на имоти от страна на чужденците вече показват признаци на спад. През първите пет месеца на тази година броят на имотите, закупени от чужденци в Турция, е намалял с 38% на годишна база - до 16 779 единици.

Това показват данните на Турския статистически институт, цитирани от Daily Sabah. 

Средиземноморската провинция Анталия се очертава като провинцията с най-голям брой продадени жилища, достигайки общо 6446 единици, следвана плътно от Истанбул с 5329 единици.

От началото на руската инвазия в Украйна Анталия задмина Истанбул и зае челна позиция в списъка на регионите с най-много покупки на имоти от чужденци. 

Руснаците се очертават като водещи инвеститори на турския имотен пазар, като броят на жилищата, продадени на руски граждани, достига 5723, регистрирайки увеличение от 44.4% за година.

Украинските граждани пък са придобили общо 770 единици. Трябва да се отбележи, че от шесто място миналата година те се изкачват до четвърто през първите пет месеца на 2023 г.

През този период иранците са купили 2324 жилища в Турция, иракчаните - 809, казахстанцитe - 605, германците - 564, кувейтцитe - 373, китайците - 364, азербайджанските граждани - 336, а притежателите на американски паспорти - 297 покупки.

Саудитска Арабия, която постоянно се нареждаше сред първите четири страни, чиито граждани са купували жилища в Турция през предходните години, претърпя значителен спад през 2020 г., до 17-та позиция поради обтегнатите отношения между двете нации.

Въпреки това, след помирението между Анкара и Рияд, саудитските граждани постепенно възвръщат позициите си на имотния пазар в южната ни съседка.