Дали идеята за паралелно въвеждане на еврото в България преди присъединяването към еврозоната е добра или не - зависи най-вече от детайлите.

Това заяви в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио финансистът Любомир Дацов. 

"Аз лично не подкрепям т. нар. "пълна" евроизация, както например тя беше извършена в Черна гора. Там правителството взе едностранно решение за смяна на валутата и въвеждане на еврото, но без да е член на еврозоната и без съгласуване с Европейската централна банка.

Другата възможна схема беше предложена от мен и от Цветан Манчев през 2008 г., когато бяхме част от работната група по присъединяването към механизма ERM2.

Тогава също имаше висока инфлация и измислихме пакет от мерки, като идеята за паралелното въвеждане на еврото беше част от тях", заяви Дацов. 

По думите му, идеята предвижда по-дълъг срок за използване и на двете валути - лев и евро, в продължение на шест месеца или една година преди присъединяването към еврозоната.

През този период в магазините ще трябва да има по две цени за всеки продукт, а данъците ще могат да се плащат и в двете валути. Като изборът е абсолютно доброволен за потребителите. 

"Няма как да има спекулации с обменния курс на еврото, превалутирането на цените и опасения от допълнителна инфлация, след като в продължение на една година е имало възможност за плащане и в двете валути. След този период едната цена просто се маха", обясни Дацов. 

По думите му, това би имало положителен ефект в едно по-консервативно общество, каквото е българското. 

Според бившия зам.-финансов министър, за една година паралена употреба на двете валути евроизацията на българската икономика ще бъде абсолютен факт и левовите плащания в държавата ще останат на ниво от под 30%. 

Според Любомир Дацов, подобен ход няма да се отрази по никакъв начин на държавните финанси, но ще бъде стимул за понижаване на инфлацията. 

"Европейската централна банка ще бъде задължена да реагира отрицателно на една подобна стъпка, тъй като тя има ясна позиция по въпроса за т. нар. "едностранна евроизация". Не мисля обаче, че няма да го преглътнат.

Едно такова решение, в крайна сметка, е насочено към вътрешните страхове на българите спрямо еврото и може да се разглежда просто като част от подготовката и кампанията за въвеждане на единната валута", обясни финансистът. 

Като потенциален политически проблем Дацов посочи факта, че през последните две години се предприемат икономически и финансови мерки, които водят до разхлабване на финансовата дисциплина и до увеличаване на инфлационния натиск. 

"Това разхлабване доведе до увеличаване на бюджетните дефицити и то във времена, в които не би трябвало да ги има. Проблемът с високата инфлация и раздутите държавни харчове са свързани с тази политика.

Тоест, говоренето, че подкрепяш влизането в еврозоната, докато в същото време следваш икономическа политика в обратната посока, е противоречие. Но все пак е важно, че поне се прави заявка за свиване на дефицитите и за влизане в еврозоната", коментира финансистът. 

По думите му, при наличието на валутен борд влизането в еврозоната е абсолютно предимство, защото бордът фиксира икономическите взаимоотношения и връзки и няма никакво значение на какво ниво сме като качество на живот спрямо средноевропейското равнище. 

"Всъщност, валутният борд е по-ограничаващ за икономическото развитие и влизането в еврозоната може даде много по-голяма свобода в някои отношения.

Доводите, че при по-ниско качество на живот може се очаква по-висока инфлация във времето след въвеждането на еврото, не са състоятелни, защото тази инфлация се пренася и чрез валутния борд", каза още Любомир Дацов.