Рийм Рауда, майка и автор на изданието за родители Foundations, изучава в продължение на години над 200 взаимоотношения между родител и дете.

Тя казва, че години наред времето за лягане е била най-стресиращата част от деня ѝ. Без значение колко рано е започвала или колко внимателно е планирала, вечерите винаги са ѝ се стрували хаотични.

Тя е чувала същата история от много родители, с които е работила, и това е разбираемо. Времето за лягане е важен емоционален преход, с който повечето от нас никога не са били учени как да се справят.

Докато изучава отношенията между деца и родители тя забелязва един ясен модел: най-щастливите и емоционално най-добре развити деца имат родители, които следват предвидима рутина, намаляваща тревожността и укрепваща връзката.

Ето какво правят те по различен начин.

1. Отказват се от контрола

Много родители се отправят към лягане, очаквайки съпротива, а децата могат да усетят това напрежение почти веднага.

Родителите, които преживяват по-спокойни вечери, не са обвързани с това колко време отнема процеса или колко перфектно се развива. Когато смекчите контрола си върху резултата, нервната система на детето ви ще последва това.

Не забравяйте, че ако лягането отнеме 90 минути вместо 30, но детето ви заспива, чувствайки се сигурно и спокойно, това все пак е победа.

2. Свързват се, преди да се откъснат

Бавенето, избухванията и раздразнителността преди лягане могат да бъдат признаци на тревожност заради раздяла. Родителите, които разбират това, забавят последните моменти на вечерта. Те предлагат физическа близост или тихо присъствие, преди да кажат лека нощ.

Дори 10 до 20 минути целенасочена връзка могат да окажат влияние. Оттам нататък можете да поставите ясни, но топли граници: „Тук съм с теб сега. След две книги и прегръдка е време да изгасим лампите.“

3. Премахват напрежението, свързано със съня

Много битки преди лягане са свързани просто с напрежение. Когато децата чувстват, че се очаква да „заспят“ по команда, нервната им система преминава в режим на будност, което прави съня по-труден.

Родителите с най-спокойни нощи спират да поставят за цел съня. Те се фокусират върху създаването на спокойни условия. Това увеличава вероятността телата ни да се успокоят по естествен път.

4. Изграждат мост от нощта към сутринта

Едно дете може да усеща лягането като внезапен край. Можете да облекчите този преход, като наблегнете на това, което следва: „Ще довършим това сутринта“ или „Ще се гушнем отново, когато слънцето изгрее“.

Това помага на децата да възприемат лягането като пауза, а не като загуба, намалявайки тревожността и съпротивата.

Някои родители също създават този мост, като завършват нощта с проста точка на свързване. Те могат да попитат например: „За какво си най-развълнуван утре?“

5. Завършват вечерта, като засилват чувството за безопасност

Безопасността е сигналът, който казва на нервната система на детето, че най-накрая може да спре да се напряга и да започне да си почива. Без нея дори най-умореното тяло остава бдително.

Можете да подсилите чувството за безопасност, като кажете неща като:

  • „Днес беше трудно. Тази вечер беше трудно. А аз все още съм тук.“
  • „Не трябваше да бъдеш перфектен днес. Просто трябваше да бъдеш себе си.“
  • „Тук съм. Можеш да си починеш.“

6. Регулират собствените си емоции

И накрая, нещото, което може би е най-важно: родителите, които са в тон емоционално , се регулират сами. Вечерите са моментът, в който сте най-изтощени и следователно е най-вероятно да реагирате от стрес, а не от намерение.

Затова направете пауза, преди да се ангажирате. Поемете няколко дълбоки вдишвания. Запитайте се дали в момента имате натрупан стрес от деня. Първо се успокоете, а след това подкрепете детето си.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !