Узбекистан вече е сред най-бързо напредващите страни в Индекса за развитие на младежта и се нарежда в топ 10 на държавите, прилагащи Стратегията на ООН „Младеж 2030“.

В страна, където над 60% от населението е под 30 години, Денят на младежта се превръща в национално огледало на креативността, техническите амбиции и политическите промени, които трансформират Узбекистан отвътре навън. Тазгодишното отбелязване на Деня на младежта в Международния конгресен център в Ташкент не е просто поредица от речи и церемонии. То се превръща в сцена за реални хора с реално въздействие – от художници и програмисти до изобретатели и преподаватели.

Новото поколение инженери на Узбекистан 

В свят, където иновациите често започват в лъскави лаборатории или глобални технологични хъбове, Елмурод Полвонов доказва, че промяната може да започне от работилница в Ташкент, с кабели, сензори и смела визия за бъдещето на инженерното образование. Като ръководител на Иновационния център към Международния университет по химия в Ташкент, Полвонов води тиха, но мощна революция, обучавайки новото поколение инженери на Узбекистан.

Израснал сред машини и фабрики, неговото увлечение по технологиите не започва в теорията, а в практиката.

„От младежките си години бях привлечен от механиката“, казва той. „Работата с реално оборудване ме накара да искам да разбера нещата не само на хартия, но и да я усетя с ръцете си.“

Първият в страната симулатор за обучение по Индустрия 4.0

Този подход е в основата на неговата дейност. В центъра на въздействието му е първият в страната симулатор за обучение по Индустрия 4.0 – разработен изцяло в Узбекистан. Подобни системи обикновено се внасят от фирми като германската Festo и струват над 1 милион долара (около 850 000 евро). Полвонов и екипът му създават своя версия 5 до 7 пъти по-евтино, запазвайки основните функционалности.

Симулаторът възпроизвежда реална „умна фабрика“, включвайки мехатроника, електроника, пневматични сензори и роботизирано програмиране.

„Студентите могат да моделират, проектират, кодират и сглобяват – всичко в една система“, обяснява Полвонов. „Това отразява реалността в компании като Artel.“

За разлика от теоретичните лаборатории, тази платформа води студентите през целия процес – от концепция до изпълнение. Започват с прости движения (като отваряне на врата на автобус), а завършват със сложни автоматизирани системи.

До дипломирането си, студентите вече са работили с инструменти и процеси, които реални компании използват. Доказателството? Завършилите работят в компании като Technopark, Solar Nature и Hyundai Elevator.

„Някои работодатели ни казват: вашите студенти вече знаят как се работи с нашите системи. Това е най-големият комплимент.“

Полвонов знае, че иновациите се умножават, когато достигнат до класната стая. Затова в центъра се обучават и преподаватели.

„Много технически учители никога не са виждали умна фабрика. Ако не са докоснали роботизирана ръка, как ще я преподават?“

Решението? Образователна програма, при която преподавателите придобиват 60–70% практически опит. Те след това носят знанията обратно в регионалните колежи и професионални училища, създавайки вълна от промяна.

Инженерството като изкуство

Всеки свързва инженерството с формули и кабели, но малцина говорят за арт-инженерство – там, където креативността среща кода, а красотата се преплита с функцията. Именно това поле изследва екипът на Полвонов.

Учениците създават емоционално въздействащи произведения чрез технически инструменти – например 3D портрет на Айнщайн, изработен изцяло от клавиши от стари клавиатури.

„Когато студентите създадат нещо визуално и емоционално с инженерни средства, започват да се възприемат не просто като техници, а като изобретатели“, казва той.

Арт инженерното училище вече провежда месечни изложби и планира да се разшири в цялата страна. Целта – инженерството да бъде по-достъпно, инклузивно и вдъхновяващо, особено за младежите, които не се припознават в класическата лаборатория.

От Excel до изкуствен интелект

Още една забележителна личност от Деня на младежта е Акбар Турдибоев, известен в Узбекистан като „човекът Excel“. Това, което започва като страст към електронните таблици, се превръща в общност с над 200 000 последователи и вече – технологичен стартъп, разработващ AI инструменти за Google Sheets.

„Не гонихме медали,“ казва Турдибоев. „Просто решавахме реални проблеми. И страната забеляза.“

През 2021 г. той пуска първия си онлайн курс. Първоначално неуспешен, но вместо да се откаже, той променя модела, създава вирусни клипове и полезни шаблони за малкия бизнес.

Само за 2 години достига 100 000 потребители и управлява платформа, която съчетава инфобизнес и иновации – с шаблони, автоматизации и микрообучения.

Стартъпът му получава държавна подкрепа, но остава фокусиран върху потребителите. „Целта ни не е само да учим Excel или AI, а да покажем, че дигиталните умения могат да градят реална кариера – дори от вкъщи.“

Художничката, която рисува с пирони и конци

Азиза Пулатова е сред най-вдъхновяващите гласове на събитието – стринг артист и съосновател на креативния колектив M.O.C. Тя създава портрети от хиляди пирони и нишки – едновременно технически прецизни и емоционално силни. Ръководи и продуцентска агенция за комерсиално и документално видео.

Започнала като личен проект от типа "направи си сам", нейната инициатива се разраства в национално движение – с над 50 фестивала в Ташкент и отдалечения Муйнак. Сега стартира програми по творческо образование за деца в слабо развити региони.

„Не просто организираме фестивали. Създаваме моменти, в които се срещат творчество, общност и смисъл.“

Колективът M.O.C. се грижи младите артисти да получат финансова стабилност – изкуството да не бъде само хоби, а реална професия. „Искаме младежите да вярват, че могат да живеят креативно, смислено и професионално“, казва Пулатова.

$145 милиона за младежки стартъпи

Узбекистан е сред най-бързо развиващите се в Индекса за младежко развитие и в топ 10 на страните, прилагащи Стратегията на ООН „Младеж 2030“.

Правителството е инвестирало 145 милиона долара (125 млн. евро) в стартъпи на млади хора, с целта сумата да достигне 1 милиард. Създаден е Младежки венчърен фонд, 9000 лидерски позиции за младежи в районите, и програма „Един милион AI лидери“ в партньорство с ОАЕ. 30 узбеки учат в топ 10 университети в света, а още 1500 – в топ 300.

Като символичен жест, Ташкент е обявен за Младежка столица на ОНД, а Бухара – за Младежка столица на тюркския свят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !